Решение № 423 от 02.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20251000501864 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 427/22.01.2025г. постановено по гр.д.№ 10773/2023г. по описа на СГС, I ГО, 29 състав ответникът „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Г.М.Д.” № 1 е осъден да заплати на А. Г. Я., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Христо Белчев” №2, офис 5 – адв. Н. Н. Д., на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 140 000.00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от ПТП, реализирано на 04.07.2023 г. по вина на водача на лек автомобил с марка „Джип Патриот” с рег. № ********, довело до смъртта на Г. Я. Я., дължимо по силата на застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност” № BG/30/123001082372, ведно със законната лихва върху сумата от 16.08.2023 г. до окончателното й изплащане, като иска за разликата до пълния му предявен размер е отхвърлен.

Със същото решение „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД , ЕИК 1

200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Г.М.Д.” № 1 е осъден да заплати на Л. Г. Д.,ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Христо Белчев” №2, офис 5 – адв. Н. Н. Д., на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр.с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 120 000.00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от ПТП, реализирано на 04.07.2023 г. по вина на водача на лек автомобил с марка „Джип Патриот” с рег. № ********, довело до смъртта на Г. Я. Я., дължимо по силата на застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност” № BG/30/123001082372, ведно със законната лихва върху сумата от 16.08.2023 г. до окончателното й изплащане, като иска за разликата до пълния му предявен размер е отхвърлен като неоснователен.

С решението

„ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД ,

ЕИК200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.„Г.М.Д.” № 1 е осъден да заплати на Г. К. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.

София, ул.„Христо Белчев” №2, офис 5 – адв. Н. Н. Д., на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 100 000.00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от ПТП, реализирано на 04.07.2023 г. по вина на водача на лек автомобил с марка „Джип Патриот” с рег. № ********, довело до смъртта на Г. Я. Я., дължимо по силата на застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност” № BG/30/123001082372, ведно със законната лихва върху сумата от 16.08.2023 г. до окончателното й изплащане, като иска за разликата до пълния му предявен размер е отхвърлен като неоснователен.

Със същото решение „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД , ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Г.М.Д.” № 1 е осъден да заплати на А. Г. Я., ЕГН **********, Л. Г. Д., ЕГН ********** и Г. К. Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 836.00 лв., представляваща разноски по делото пред СГС и също така „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г.М.Д.” № 1 е осъдено да заплати на адвокат адв. Н. Н. Д., сумата от 27 650.00 лв. – възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., А. Г. Я., ЕГН **********, Л. Г. Д., ЕГН ********** и Г. К. Г., ЕГН 2

********** са осъдени да заплатят на „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Г.М.Д.” № 1, сумата от 180.00 лв. – разноски за производството пред СГС. И „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.„Г.М.Д.” № 1 е осъдено да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса в размер на 14 400.00 лв.

Недоволни от постановеното решение са останали и двете страни в производството.

Ищците в първоинстанционното производството-А. Г. Я., Л. Г. Д. и Г. К.

Г. в срок обжалват решението в неговата отхвърлителна част. Наведени са възражения, че първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част е неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. По същество се релевира нарушение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, доколкото определеното от първоинстанционния съд обезщетение и приложения от него принцип на справедливост не отразява действителната тежест на причинения противоправен резултат и не съответствал на степента на търпените от ищците неимуществени вреди. В тази връзка се навежда, че настъпилото събитие, а именно смъртта на Г. Я.баща на А. Я., фактически съжител на Л. Д. и син на Г. Г., има непоправим и силно негативен отпечатък върху целия бъдещ живот на ищците, обстоятелството, че смъртта е настъпила по нелеп, продължителен и мъчителен начин допълнително засилвало болките и страданията на ищците, които търпят и ще търпят до края на живота им. Искането на въззивницитеищци към въззивната инстанция е решението в обжалваната част да бъде отменено.

По делото е постъпил писмен отговор на ответника „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД по реда на чл. 263, ал.1 ГПК, с който се оспорва основателността на подадената въззивна жалба на ищците.

Ответникът в първоинстанционното производството също е депозирал въззивна жалба срещу решението в осъдителните му части, а именно: на Г. Г. за сумата над 20 000 лв. до пълният присъден размер от 100 000лв., /обжалваем интерес от 80 000лв./, на А. Я. за сумата над 120 000лв. до пълния предявен размер от 140 000лв./обжалваем интерес от 20 000лв./ и за Л. Д.

3 сумата над 100 000лв. до пълната присъдена сума от 120 00лв./ обжалваем интерес от 20 000лв./. Наведени са възражения, че първоинстанционното решение в обжалваните части е неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че съдът не е обсъдил данните по делото, че при ищцата Г.Г. депресивното състояние е възникнало в резултат на заболяване, много преди процесният пътен инцидент, както и от комплекс от житейски фактори, навежда се още, че съдът не е съобразил извода на изготвената комплексна съдебно- психиатрична и психологична експертиза, според който няма данни за наличие на хроничен стрес и посттравматични стресови симптоми, синът и ищцата Г. отдавна не са живеели в едно общо домакинство, както и, че ищцата е настанена в дом за възрастни хора.

Постъпил е отговор от ищците, с който се оспорва основателността на жалбата на ответника.

Пред въззивната инстанция е депозирана и частна жалба от ответника в производството-ЗАД“ДаллБогг:Живот и здраве“АД против Определение № 10656/02.06.2026г., по гр.д.№ 10773/2023г., с което е изменено Решение №427/22.01.2025 г., постановено по гр.д. № 10773/2023 г. по описа на СГС, I – 29 състав, В ЧАСТТА му за разноските, като ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД е осъдено да заплати на адвокат П. Д. сумата от 27 650 лв.възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв и е оставено без уважение искането на дружеството, инкорпорирано в молба с вх.№ 19164/17.02.2025г. за изменение на решението в частта за разноските.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:

Въззивните жалби и частната жалба са подадени в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 4

08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г.о.) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно и обосновано. Софийски градски съд правилно е изяснил фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е извел изводите си за основателността на предявените искове, които са в съответствие с материалния закон, поради което и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.

От фактическа страна по делото не е спорно, а от съвкупната преценка на събраните в производството доказателства се установява, че на 04.07.2023 г., около 16.30 ч., в гр. София, на бул. „Княгиня Мария Луиза” до №62, водачът К. П. С. с управлявания от него лек автомобил с марка „Джип Патриот” с рег. № ********, при движение по пл. „Лъвов мост” с посока от бул. „Сливница“ към ул. „Козлодуй“ и на кръстовище с бул. „Княгиня Мария Луиза” извършва маневра десен завой и до № 62 участва в ПТП с пресичащ от дясно на ляво пешеходец Г. Я. Я., в следствие на което е пострадал Г. Я. Я., с опасност за живота, като впоследствие починал. За пътния инцидент е 5 съставен Констативен протокол с пострадали лица № К -386 от 04.07.2023 г.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че водачът, управлявал лек автомобил с марка „Джип Патриот” с рег. № ********, е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на пътно – транспортното произшествие.

Установява се, че ищците са завели претенция за обезщетение на неимуществени вреди на основание чл. 380, ал. 1 КЗ на 01.08.2023 г. пред ответното застрахователно дружество, която не била уважена, т.е. спазена е процедурата по чл. 380 от КЗ.

Единственият спорен въпрос по делото се концентрира около установяване на размера на неимуществените вреди, които са претърпени от страна на ищеца и дали същите са в пряка причинно – следствена връзка с инцидента.

Относно механизма на инцидента, по делото са представени и приети следните релевантни писмени доказателства: Констативен протокол с пострадали лица № К -386 от 04.07.2023 г., съставен от дежурен полицай ПТП – Отдел “Пътна полиция“ при СДВР.

По делото е допусната, изготвена и приета Съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ). В експертизата се възприема следния механизъм на реализиране на ПТП, а именно: процесното ПТП е настъпило в гр., София на бул. „Мария Луиза" след кръстовището на пл. „Лъвов мост”, при следния механизъм на настъпване – лек автомобил с марка „Джип Патриот” с рег. № ******** при движение по бул. „Сливница” в лявата пътна лента с посока от Сточна гара към ж.к. „Люлин”, достигайки кръстовище с кръгово движение с бул. „Мария Луиза”, при червен сигнал на светофарната уредба, е спрял пред стоп линията. Лявата пътна лента, на която е спрял автомобила, е била предназначена за движение на автомобилите в права посока след кръстовището, като при зелен сигнал на светофарната уредба, водачът на лек автомобил с марка „Джип Патриот” с рег. № ******** потеглил, изпълнявайки маневра десен завой и ускорявайки движението си, като в същото време Г. Я. Я. – пешеходец, предприема пресичане на платното за движение на бул. „Мария Луиза”, преминавайки в дясната пътна лента, по която се движи горепосоченото МПС, където е реализирано процесното ПТП, 6 при което автомобилът с предната си дясна част челно е ударил пешеходеца от лявата му страна, като в резултат на удара пешеходецът е бил качен върху предния капак на автомобила, като не е достигнал с главата си до предното стъкло, а след удара е бил отхвърлен напред и в ляво от автомобила. Вещото лице е констатирало, че от техническа гледна точка, причината за настъпилото ПТП, са субективните действия на водача на автомобила със системите за управление на автомобила. В момента на удара скоростта на горепосочения автомобил е била около 45 км/ч. Независимо от начина на предвижване на пешеходеца, той е бил видим за водача на автомобила, когато се е движил върху платното за движение, като водачът на МПСто е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП-то. Преди да потегли от спряно положение, водачът на МПС-то е имал техническа възможност да забележи пострадалия пешеходец, когато той се е намирал върху тротоарната площ и е предприел навлизане върху платното за движение.