Решение № 1234 от 27.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1234 гр. София, 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Мария Малоселска при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Мария Малоселска Въззивно гражданско дело № 20211100510880 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20139029/15.06.2021 г. по гр. д. № 18877/2020 г. на Софийски районен съд, 88 състав, Агенция "П.И.“ е осъдена да заплати на ЗАД „А.“ АД на основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 4230,23 лв. – главница, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 10015030128589 по застрахователна полица № 0307К6003979807 от 16.04.2015 г., за причинени щети на автомобил марка „Инфинити ЕХ30д“, рег.

****, в резултат на настъпило пътно-транспортно произшествие на 07.09.2015 г. на републикански път III-181, поради попадане на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба /19.05.2020 г. – датата на пощенското клеймо/ до окончателното погасяване, сумата от 1287,87 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 19.05.2017 г. – 18.05.2020 г. както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 651.46 лв. – разноски за производството по съразмерност.

Срещу решението в посочената част е подадена въззивна жалба от ответника, с която са заявени оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт.

Посочва се, че в конкретния случай събитието не е било доказано, доколкото липсвал Протокол за ПТП, издаден от компетентен орган, като застрахователят е изплатил обезщетение в нарушение на изискванията на общите условия към догосвора за застраховка. На следващо място е поддържа, че с уведомлението – декларация за настъпване на ПТП, подадено от застрахованото лице до застрахователя, не са били предоставени достатъчно детайли около настъпването на произшествието – не е бил посочен час на настъпване, точното място, както и особеностите на препятствието, което се твърди да е причинило реализиране на инцидента. Не са били представени и снимки от мястото на произшествието. Поддържа се възражението за съпричиняване 1 на вредоносния резултат от страна на водача на застрахованото имущество – твърди се, че същият е нарушил правилата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 179, ал. 2 ЗДвП.

Поддържа се, че не следвало да бъдат кредитирани представените от ищеца частни писмени доказателства – заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка "Каско" и и др., тъй като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, а описаното в тях не съответствало на свидетелските показания.

Не са били спазени изискванията на чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1-167 от 24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и АЗН при настъпване на застрахователни събития, както и чл. 2, ал. 2 от Наредба № IЗ-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране на МВР, КФН и ИЦ към ГФ, което пък е препятствало установяването на действителния механизъм на настъпване на произшествието. Поддържа се, че представените снимки към исковата молба не представлявали доказателства по см. на ГПК. От друга страна, заключението на САТЕ не би могло по категоричен начин да служи като доказателство за механизма и причинно – следствената връзка с вредите, тъй като е било изготвено на база описаното от водача на МПС. Не е била извършена проверка дали при ПТП водачът не е бил под въздействието на алкохол или наркотични вещества, дали вредите не са били причинени в резултат на умишлени действия, т. е. дали не е налице изключен застрахователен риск. Освен това се поддържа, че представените от ищеца Общи условия не са били подписани от застрахователя и застрахования, с оглед което не е било доказано настъпването на налице покрит застрахователен риск. Обръща се внимание, че от показанията на свидетеля Петрунов се е установило, че последният се е движил с несъобразена скорост, което не му е позволило да възприеме препятствието и евентуално да спре, които обстоятелства обосновават според въззивника основателността на възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Също така не всички части, за които застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение, се намирали в причинна връзка с описаното в исковата молба събитие.

В обобщение на изложените с жалбата подробни доводи се моли за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на исковете, евентуално за произнасяне в хипотезата на съпричиняване от страна на увредения по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Претендират се разноски.

Въззиваемият - ищец оспорва жалбата с писмен отговор, постъпил в срока по чл.

263, ал. 1 ГПК. Поддържа, че единствената причина за настъпване на произшествието е необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, тъй като ответникът не е изпълнил задължението си да поддържа пътя в изправно и безопасно за движение състояние. Застрахователят в конкретния случай е заплатил застрахователно обезщетение само за уврежданията по застрахованото имущество, които са се намирали в пряка причинно-следствена връзка със застрахователното събитие. В тази връзка се акцентира на заключението на САТЕ, съгласно което всички увреждания, за които е било изплатено обезщетение от ищеца, се намирали в причинна връзка със събитието. Заявено е становище, че възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, направено от ответника в производството, не е било доказано, с оглед което и правилно е било оставено без уважение от първия съд. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение за производството пред въззивния съд.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно между страните, а и това се установява от приетата като писмено доказателство застрахователна полица по застраховки "Каско и злополуки“ от 16.04.2015 г., че между ищеца и „Сожелиз България“ ЕООД е бил сключен договор за застраховка за периода 23.04.2015 г. – 22.04.2016г. при застрахователна сума от 31 170 евро и застрахователна премия от 2743,34 лева, платима на четири вноски. В полицата е посочено, че застрахователното покритие е по клауза „Пълно каско“ без самоучастие 2 по всяка щета от страна на застрахования.

По повод настъпилото застрахователно събитие при ищцовото дружество е била образувана преписка по щета № 10015030128589 - по делото е приета декларация за настъпване на застрахователно събитие по застраховка „Каско“ подадена от К.А.П. и носеща подпис за него, в която е отразено, че на 07.09.2015 г. при движение при село Ковачевци е попаднал в дупка, вследствие на което е бил увреден автомобила. За случая са били уведомени компетентните органи на тел. 112.

Като доказателства по делото са приети опис на претенция, опис-заключение, възлагателно писмо до сервиз „Витоша Ауто“, експертиза по претенция, проформа фактура, приемо-предавателни протоколи, доклад по застрахователна щета, фактура за стойността на извършените ремонтни дейности по застрахования автомобил на стойност 4230,23 лв., както и платежно нареждане, установяваща заплащането на сумата по сметка на сервиза.

Представено е писмо от кмета на община Самоков до ищеца, изх. № 2600432/16.06.2016 г., изпратено в отговор на отправена до общината регресна покана, с което е отказано изплащането на застрахователно обезщетение, доколкото пътят Ковачевци – София – III-181 е част от републиканската пътна мрежа.

Видно е на следващо място от приетата по делото регресна покана, адресирана до директора на ОПУ – София, изх. № 1-6392/25.06.2016 г., че ищецът е предявил регресна претенция до ответника за платеното обезщетение във връзка с процесната щета в размер на 4240,23 лв., като предвид обратната разписка, приложена към поканата, следва да се приеме, че ответното дружество е получило същата на 04.07.2016 г.

В производството са приети общи условия към застраховка „Каско“, сключена със застрахователното дружество ищец.

Разпитан по делото свидетелят К.П. е заявил пред съда, че инцидентът е настъпил по време на пътуването му към к.к. Боровец, преди с. Железница. Водачът се е движил с позволена скорост. Автомобилът попаднал в дупка на пътното платно с диаметър около метър, като свидетелят не си спомня колко е била дълбока. Настъпили са увреждания по ходовата част. Позвънил е на МВР и на застрахователя. Мястото на произшествието не е било посетено от служители на МВР. Не си спомня дали е ползвал спирачната система. Щетите по автомобила са били отстранени за сметка на застрахователя. Въззивният съд кредитира изцяло така дадените показания, тъй като са последователни, логични, отразяват непосредствените възприятия на свидетеля относно ПТП и не се разколебават от другите събрани доказателства по делото.

С приетото в производството пред първия съд заключение по съдебно автотехническата експертиза (САТЕ), което съдът кредитира като задълбочено и компетентно отговарящо на поставените задачи, вещото лице е посочило, че всички увреждания по застрахования при ищеца автомобил, отразени в описите на застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Стойността на щетите по цени на официален сервиз възлиза на сумата от 4230,23 лева, а по средни пазарни цени е в размер на 3914,16 лева. Вещото лице е пояснило, че разликата в сумите се дължи на по-високата цена на сервизен час труд в официалния за марката сервиз. Става ясно, че от уврежданията по автомобила няма как да се преценят характеристиките на препятствието, през което е преминал автомобила. Експертът е посочил, че по делото няма данни за различен механизъм на настъпване на уврежданията от този, посочен от ищеца в исковата молба.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, като 3 съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.

№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая постановеното по делото решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Ангажирането на отговорността на ответника по чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ вр. с чл.

49 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец; 3/ предпоставките по чл. 49 ЗЗД: 1) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (ППВС № 7/1959 г., т. 7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа. Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.

По делото е безспорно установено, че ищецът е бил обвързан от застрахователен договор за застраховка "Каско" с предмет осигуряване на застрахователно покритие на процесния автомобил марка „Инфинити“. Установено е също така, че през време на действие на застрахователния договор /на 07.09.2015 г./ е настъпило застрахователно събитие - ПТП, от което по застрахованото МПС са били нанесени щети.