Решение № 239 от 29.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Благоевград, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20251200500161 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба, подадена от С. Х. Ц., чрез адв. Е. П. срещу Разпореждане от 28.10.2024 г., постановено по изп.д.

№22/2024 г. по описа на ДСИ при РС – Благоевград.

Жалбоподателят сочи, че разпореждането е незаконосъобразно.

Изпълнителното производство е образувано за неплатени държавни таски по гр.д. 2639/22 г. по описа на РС-Благоевград. В производството по гражданското дело е представляван от особен представител, като от материалите по делото е видно, че нито назначения му особен представител, нито той е получил издаденото уведомление по чл. 182, ал. 2 от ДОПК, в което изрично съдебният призовкар е посочил, че лицето не живее на този адрес.

Освен това сочи, че поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело не му е връчена редовно. С оглед изложеното счита, че следва да се приеме, че той като длъжник е заплатил задължението си в срока за доброволно изпълнение. Моли да се отмени разпореждането и се постанови прекратяване на изпълнителното дело.

За да се произнесе БлОС съобрази следното:

С разпореждане от 28.10.2024 г. ДСИ е отказал да прекрати 1 производството по изпълнителното дело поради непогасени суми за държавни такси в размер на 85,48 лв., от които 5 лв. за издаване на изпълнителен лист;

20 лв. за образуване на изпълнително дело; 10 лв. за извършване на справки в НАП и КАТ; 5 лв. за извършване на справка за постоянен и настоящ адрес; 15 лв. за наложения запор върху трудовото му възнаграждение и 24,58 лв. по чл.

53, ал. 1 от ТДТССГПК.

Жалбата срещу разпореждането, предвид чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК - е допустима. Подадена е от лице с правен интерес, срещу подежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок.

От материалите по изпълнителното дело се установява следното:

С протокол от 19.1.2024 г. на ДСИ при РС-Благоевград е образувано изпълнително дело № 22/24 г.

Изпълнителното дело е образувано, въз основа на възлагателно писмо от РС-Благоевград и представен с него изпълнителен лист №19, с който С. Ц. е осъден да заплати по сметка на РС-Благоевград 10 лв., представляваща дължимия остатък от окончателния размер на държавната такса по допускане на развод, 280,80лв., представляваща държавна такса, дължима във вр. с присъдената издръжка за бъдеще време и 5 лв., представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

Наложен е запор на получаваното от него трудово възнаграждение.

По изпълнителното дело до С. Ц. е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която наред със сумите по изпълнителния лист е поканен да заплати и разноските за изпълнителното дело – 30 лв. разноски и 29,58 лв. такса по т. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК.

Поканата е върната с отбелязване, че адресът е посетен на 23.1, 3.2/събота/, 13.2, 19.02. по различно време на деня, но не е намерен никой; оставяни са съобщения, но никой не се е явил; по данни на съседи лицето се намира в чужбина. След справка в НБД ДСИ е установил, че поканата е била изпратена до адреса, отразен за постоянен и настоящ в НБД.

Залепено е уведомление на входната врата на блока, но отново никой не е е явил да получи съобщението.

С Констативен протокол ДСИ е приел, че е налице редовно връчена ПДИ.

Меджувременно по изпълнителното дело е получено писмо от взискателя 2

- РС-Благоевград, придружено с вносна бележка, според която държавните такси по гражданско дело № 2639/22 г. са платени.

Видно е, че плащането е сторено на 20.8.2024 г. т.е. след издаване на изпълнителния лист и образуването на изпълнителното дело.

Пред ДСИ длъжникът депозира молба чрез пълномощника си - адв. Ел.

П. за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като при получаване на заверен препис от постановеното решение, по гражданското дело, адвокатът му е разбрал за образуваното изпълнително дело, по която молба е постановено атакуваното разпореждане

БлОС счита жалбата за неоснователна.

Според чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира, писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска;

Видно от представената вносна бележка дължимите такси по гр.д.

2639/22 г. по описа на РС-Благоевград са платени на 20.8.2024 г., т.е. след образуване на изпълнителното производство на 19.01.2024 г.

Следователно не са налице визираните в цитираната норма условия за прекратяване на делото, измежду които е и условието плащането да е станало преди образуване на изпълнителното дело.

Възражението по отношение редовността на връчване на поканите за доброволно изпълнение по гражданското дело са неотносими за настоящото произнасяне, тъй като то има отношение към преценка на предпоставките за постановяване на разпореждането за издаване на изпълнителния лист респ. от значение при жалба срещу разпореждането за неговото издаване, каквото страната не е подавала.

Неотносим към настоящото произнасяне е и довода на жалбоподателя, обоснован с разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ТДТКССГПК. Според цитираната разпоредба върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира.

3

Доводът е неотносим, тъй като той няма отношение към прекратяване на изпълнителното дело на основанията по чл. 433, ал. 1 от ГПК. За извода си съдът съобрази, че прекратяването на изпълнителното дело по см. на чл. 433, ал. 1 от ГПК е различно от неговото приключването, което според чл. 433, ал.

2 от ГПК изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.

Макар и да е без значение за настоящото произнасяне становището на настоящият състав е, че не следва да се събира такса по чл. 53, ал. 1 от ГПК, по арг. от следващата алинея, според която такава такса не се дължи при изпълнение в срока за доброволно изпълнение. Според настоящия съдебен състав няма надлежно връчване на ПДИ в изпълнителното дело, защото няма отбелязване по данни от кои лица /не се визират имената им/ е удостоверено, че лицето е в чужбина, както и няма данни ДСИ да го е призовал по месторабота /при данни, че работи, предвид че му наложен запор с изпратеното до работодателя му запорно съобщение/ - съобразно изискванията на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и съдебната практика. Затова следва да се приеме, че плащането е преди срока за доброволно изпълнение.

По делото се установява, че не са платени останалите разноски, касаещи образуването на изпълнителното производство, поради което не са налице и предпоставките за прекратяването и приключването му на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК.

От изложеното след като не са налице предпоставките нито за прекратяване, нито за приключване на изпълнителното производство, то жалбата е неоснователна , поради което атакуваното разпореждане следва да се потвърди.

Водим от изложеното съдът

РЕШИ:

Потвърждава Разпореждане от 28.10.2024 г., постановено по изп.д. № 22/2024 г. по описа на ДСИ при РС – Благоевград.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5