Решение № 442 от 18.03.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. Велико Търново, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20244110102448 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правното основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищецът излага твърдения, че с ответника са били сключени договор за мобилни услуги от 24.12.2020г., допълнително споразумение от 28.02.2022г. към договор за мобилни услуги от 28.02.2022г. , като на същата дата бил сключен и договор за лизинг на посочено в исковата молба мобилно устройство и допълнителен договор за лизинг . Сочи се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договорите, поради което те са прекратени едностранно на 09.12.2021г. Ищецът заявява, че ответникът има задължения по посочени в исковата молба фактури, както следва: по договор за мобилни услуги от 24.12.2020г., изменен с допълнително споразумение от 28.02.2022г.-сумата 122,39лв.-месечни абонаментни такси и услуги, за периода 05.02.2022г.-04.06.2022г.; сумата 209,07лв.неустойка за предсрочно прекратяване на договора; по договор за мобилни услуги от 28.02.2022г.-сумата 87,58лв.- месечни абонаментни такси и услуги, за периода 05.02.2022г.04.07.2022г. сумата 93,72лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договора; по договор за лизинг-задължение в размер на 614,16лв., а по допълнителния договор за лизингзадължение в размер на 285,36лв.; по договор за лизинг на базови аксесоари-сумата 155,28лв. Ищецът заявява, че за горепосочените суми се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след дадени от съда указания заявителят предявява установителен иск. Предвид на изложеното отправя искане 1 до съда да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от общо 1567,56 лв..-главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 1791/2024 г. по описа на ВТРС. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника, назначена по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, в който исковите претенции са оспорени като недопустими и неоснователни, по съображения изложени в отговора. Оспорва, че ответникът има неизпълнение на задължения по договорите, по които се претендират, както и че е ползвал услугите, които са му начислени по процесните фактури. Оспорва, че процесните договори са предсрочно прекратени едностранно от ищеца и счита, че претендираните неустойки са недължими. Счита, че договорите за лизинг са недействителни, тъй като не отговарят на изискването на чл.10 ал.1 от ЗПК. Счита, че не са налице основания за претендиране на лизинговите вноски като предсрочно изискуеми, като заявява, че не е надлежно упражнено правото за предсрочното им прекратяване. Прави искане за отхвърляне на исковете.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен в заверен препис договор за мобилни услуги №624093156, сключен на 24.12.2020г., договор за мобилни услуги №625915774 от 28.02.2022г. между ищцовото дружество в качеството оператор и ответника в качеството потребител, като предмет на договора е предоставяне от страна на ищцовото дружество-оператор мобилни услуги, при стандартен месечен абонамент, както и допълнителни споразумения към договорите за мобилни услуги.

На 28.02.2022г., между страните по делото е сключен договор за лизинг за устройство, като на ответника е предоставена преференциална цена.

Видно от договора за лизинг общата цена на лизинговата вещ е 588,57 лв. с ДДС, като на основание чл.3 ал.1 от договора лизингополучателят се задължава да погаси двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 25,59 лв. с ДДС всяка.

В договорите е посочено, че в случай на прекратяването му през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/и, посочени в него, по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок ,като сума не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС. В случай, че е направена отстъпка от цената на месечния абонамент, потребителят дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството/в брой и без абонамент/съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатена от него при предоставянето му, какъвто съответства на оставащия срок на договора.

2

По делото са представени фактури, издадени в периода 05.03.2022г.-05.07.2022г., в която са включени неизплатени задължения за месечни абонаментни такси и услуги, както и лизингови вноски и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги.

На 06.06.2024г. ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника Д. Н. Х.. Въз основа на заявлението е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 07.06.2024г. по ч.г.гр.д.№1791/2024г. на Великотърновски районен съд против длъжника Д. Н. Х. за заплащане на сумата от 1567.56 лева (хиляда петстотин шестдесет и седем лева и петдесет и шест стотинки), представляваща задължения по Договор за мобилни услуги № 624093156 от 24.12.2020 г., Допълнително споразумение № 065062616 от 28.02.2022 г. към Договор за мобилни услуги, Договор за мобилни услуги № 625915774 от 28.02.2022 г. и Договор за лизинг от 28.02.2022 г., Допълнителен договор за лизинг от 625915878 от 28.02.2022 г., Договор за лизинг за базови аксесоари № 625915918 от 28.02.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 06.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 511,35 лева (петстотин и единадесет лева и тридесет и пет стотинки) - направени по делото разноски, от която 31,35лева - за държавна такса и 480 лева адвокатско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след дадени от съда на заявителя указания, последният предявил настоящите положителни установителни искове.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК са допустимипредявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В настоящото производство ищецът предявава искови претенции за установяване дължимост на вземания за стойността на месечните абонаментни планове, за стойност на предоставени услуги, извън абонаментния план за процесния период, за лизингови вноски и за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите.

Между страните не е спорно и от представените по делото доказателства се установява, ч е ищецът и ответника са били в облигационни правоотношения, регулирани от Общи 3 условия, като ответникът е имал качеството абонат и потребител на услуги от мобилния оператор, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за електронните съобщения. По силата на процесните договори за мобилни услуги от 24.12.2020г. и 28.02.2022г., и допълнително споразумение към договора, ищецът се е задължил да предоставя на ответника, в качеството му на абонат и потребител на мобилни услуги, договорените основни и допълнителни електронни съобщителни услуги по предпочетените тарифни планове. От своя страна, ответникът е поел задължение да заплаща за срока на договора съответната месечна абонамента такса. Уговорената в договора абонаментна такса представлява минималната цена, която абонатът следва да заплаща всеки месец през действието на договора, за това, че операторът е поддържал своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства достъпа на абоната до използването на предоставените услуги, поради което съдът приема, че същата се дължи независимо от това дали абонатът реално ги е потребил. В настоящото производство от страна на ответника не оспори сключването на договора за мобилни услуги, запознаването с Общите условия, поради което съдът приема, че доколкото по делото не са ангажирани доказателства за обратното, договорът за мобилни услуги валидно е обвързвал страните по него и ответникът дължи заплащането на абонаментните такси по този договор за отчетните периоди, независимо дали е ползвал мобилни услуги и независимо от техния обем. Падежът на тези задължения е настъпил на посочените във фактурите дати. В случая ищецът е изпълнил задължението си да издаде процесните фактури, в които е посочил стойността на фиксираната абонаментна такса, на използваните услуги, извън месечния абонамент, ато към всяка от фактурите има приложение с детайлна информация за всеки от посочените компоненти. Падежът на тези задължения също е настъпил на посочените във фактурите дати, като по делото не са ангажирани доказателства за заплащането им, поради което съдът намира, че ответникът дължи на ищеца сумата 209,97 лв.,включваща абонаментни такси и предоставени услуги извън абонаментния план, за процесния период.

Относно сумата от общо 1054,80 лева за незаплатени лизингови вноски исковата претенция също е основателна. Мобилното устройство е предоставено съобразно подписания между страните договор за лизинг от 28.02.2022 г. и е получено от клиента, което е удостоверено от подписа му под договора. Условията за предоставяне на устройството, продажната цена и начинът на плащане, както и придобиването на устройството се съдържат в приложения договор за лизинг, в който е уговорено заплащане на 23 месечни лизингови вноски / за срока на договора/ в посочения размер при фактурирането на месечните сметки на абоната съобразно договора за предоставяне на мобилни услуги. Ответникът не е заплатил лизинговите вноски. Няма доказателства ответникът да е възразил пред оператора относно тази стойност, както и няма доказателства, че е платил начислените суми, представляващи дължими лизингови вноски, което води до извод за основателност на исковата претенция за неизплатени лизингови вноски, включени в процесните фактури.

Неоснователни са възраженията на особения представител за недействителност на 4 договора за мобилни услуги и договора за лизинг поради противоречие с разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК досежно шрифта на договорите, който съгласно цитираната разпоредба следва да бъде шрифт над 12. Цитираната разпоредба има императивен характер, но същата се отнася до съдържанието и шрифта на договор за потребителски кредит, а в случая предмет на исковите претенции са договор за мобилни услуги и договор за лизинг.

С оглед основателност на иска за главница за сумата общо 1264,77 лв., включваща абонаментни такси, предоставени услуги извън абонаментния план и лизингови вноски, основателна и е акцесорната претенция за дължимост на законната лихва за забава върху тази главница, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане.

По иска за установяване дължимост на претендираните от ищеца неустойки.