Определение № 26609 от 19.06.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26609 гр. София, 19.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110119753 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА ГПК (Общ исков процес – установителен иск за собственост)

Производството е образувано по искова молба с вх. №

120346/04.04.2025 г. от Р. А. В., ЕГН - **********, постоянен адрес: град София, ул. „Д* и П. К. В., ЕГН - **********, постоянен адрес: град София, ул.

„Д* срещу В. Ж. В., ЕГН - **********, постоянен адрес: град София, ул."* която са предявени активно субективо съединени искове при условията на евентуалност и кумулативност с правна квалификация и поредност както следва:

1. ГЛАВЕН положителен установителен иск по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД – противоречие със закона.

1.

ЕВНЕТУАЛЕН положителен установителен иск по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД – липса на съгласие.

2. ЕВНЕТУАЛЕН положителен установителен иск по чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД – противоречие с добрите нрави.

3. ЕВНЕТУАЛЕН конститутивен иск по чл.27, ал.1, пр.3 ЗЗД – унищожаемост, поради грешка.

4. ЕВНЕТУАЛЕН конститутивен иск по чл.27, ал.1, пр.4 ЗЗД – унищожаемост, поради измама.

5. ЕВНЕТУАЛЕН конститутивен иск по чл.27, ал.1, пр.5 ЗЗД – унищожаемост, поради заплашване.

6. ЕВНЕТУАЛЕН конститутивен иск по чл.27, ал.1, пр.6 ЗЗД – унищожаемост, поради крайна нужда.

7. ЕВНЕТУАЛЕН конститутивен иск по чл.31 ЗЗД – унищожаемост, поради факта, че ищците не са могли да разбират или да ръководят действията си.

1.

1 с които да се обяви за нищожен/респективно да се унищожи договор за дарение сключен на 18.10.2024 г. между Р. А. В., ЕГН - **********, постоянен адрес: град София, ул. „Д* и П. К. В., ЕГН - **********, постоянен адрес: град София, ул. „Д*, като дарители и В. Ж. В., ЕГН – **********, като дарен, обективиран в нотариален акт 197, том II, рег. № 13950, дело № 351/18.10.2024 г. по описа на нотариус А* с рег. № 391 на НК.

2. Кумулативно на установителните искове ищците предявяват осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да предаде вещта, предмет на договора за дарение на ищците.

3. Кумулативно на конститутивните искове ищците предявяват осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да предаде вещта, предмет на договора за дарение на ищците.

В обстоятелствената част са изложени твърдения, че ответницата е измамила ищците да извършват дарение в нейна полза. Накарала ищецът да сложи палеца си на документ. В по-късен момент накарала ищцата да се подпише на документ. Като мотив твърди, че това е станало, тъй като ответницата обещала на ищците да погаси техните дългове, за да се прекрати изпълнително дело срещу ищците.

Твърди, че с тази измама са дарили техните имоти на ответниците.

Техните имоти били: ДВОРНО МЯСТО от 237 кв.м., находящо се в гр.

София, ***, представляващо имот пл.№П4 в кв.8 по регулационния план от 1987г.,заедно с построените в него: ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на със застроена площ от 70 кв.м., заедно с МАСИВЕН ГАРАЖ със застроена площ от 15 и заедно с паянтово складово помещение с тоалетна със застроена площ от 15 кв.м., при съседи: ул."Д* Н* Д*, и М*, който недвижим имот съгласно кадастралните карти и кадастралните регистри на гр.София, представлява: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, община Столична, област София / Столица / , одобрени със Заповед №РД-18-50/02.11.2011г.г. на ИД на АГКК, адрес: гр.София, район „Красна поляна", ул."Д*, с площ от на поземления имот от 210 кв.м., заедно с построените в него сгради, а именно: сграда с идентификатор: *.2, със застроена площ от 77 кв.м., сграда с идентификатор:*.3, със застроена площ от 18 кв. и сграда с идентификатор:

*.1, със застроена площ от 19 кв.м. Дарението е обективирано в нотариален акт 197, том II, рег. № 13950, дело № 351/18.10.2024 г. по описа на нотариус А* с рег. № 391 на НК.

Твърдят, че посоченият договор нищожен, поради противоречие и заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и като привиден.

Твърдят, че договорът е унищожаем, като сключен при грешка, измама, заплашване и крайна нужда.

Сочат, че написаното в н.а., че на страните име разяснен смисъла и значението на договора и правните му последици и, че страните са чули 2 прочетения нотариален акт и са разбрали смисъла и значението му и желаят настъпването на неговите правни последици, не съответстват на истината и същите представляват предварителен отказ от права и сами по себе си са нищожни.

Оспорват съдържанието на договора за дарение, тъй като ищците са имали незнание за акта, който се извършва, нежелание за дарение на недвижимия имот.

Твърди, че предявява главен иска по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД – противоречие със закона. Излагат теоретични постановка какво означава противоречие със закона.

Твърди, че предявява евентуален иск по чл.26, ал.2, пр.2 – липса на съгласие. Твърди липса на съгласие.

Твърди, че предявява евентуален иск по чл.26, ал.1, пр.2 – противоречие с добрите нрави. Излагат теоретични постановка какво представлява противоречие с добрите нрави.

Твърди, че предявява евентуален иск по чл.27, ал.1, пр.3 – унищожаемост, поради грешка. Излагат теоретични постановка какво представлява унищожаемост на договора, поради грешка.

Твърди, че предявява евентуален иск по чл.27, ал.1, пр.4 – унищожаемост, поради измама. Излагат теоретични постановка какво представлява унищожаемост на договора, поради измама.

Твърди, че предявява евентуален иск по чл.27, ал.1, пр.5 – унищожаемост, поради заплашване. Излагат теоретични постановка какво представлява унищожаемост на договора, поради заплашване.

Твърди, че предявява евентуален иск по чл.27, ал.1, пр.6 – унищожаемост, поради крайна нужда. Излагат теоретични постановка какво представлява унищожаемост на договора, поради заплашване.

Твърди, че предявява евентуален иск по чл.31 ЗЗД – унищожаемост, поради факта, че ищците не са могли да разбират или да ръководят действията си. Излагат теоретични постановка какво представлява унищожаемост на договора, поради заплашване.

Предявява осъдителни искове по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД (без основание) кумулативно на исковете по чл.26 ЗЗД и иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД (отпаднало) кумулативно на исковете по чл.27 и чл.31 ЗЗД.

Твърдят в ИМ, че дъщеря им живее в Швейцария и че не са искали нея да я лишават от наследство.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.

Представя и моли да бъдат приети като доказателства по делото следните документи: 1. Нотариален акт № 197 том II, рег.№1,3950, дело №351/18.10.2024г., на Нотариус А*, с район на действие Районен съд-София, вписан под номер 391 в регистъра на Нотариалната камара, 2. Етапна епикриза от 03.02.2025г. на ГПСПП Адаптация ООД, 3. Разпореждане на ТП н НОИ София- 2 бр., 4. Декларации-2 бр.

3

Моли да бъдат допуснати трима свидетели при режим на довеждане. От тях ще се установят различни обстоятелства, които ищците са възприели пряко през различни периоди и при различна обстановка, а именно: относно здравословното им състояние към момента на сключването на договора, как и при какви обстоятелства са разбрали за това, какъв е предмета на договора, как са се развили и при какви обстоятелства отношенията между тях и ответницата, преди сключването на договора и до настоящия момент; споделяли ли сме с тях в какво финансово състояние сма както и дали са искали да даряваме къщата си. Заявявала ли е ответницата, че са подписвали за дълговете си за вода.

Моли съда да изиска нотариално дело № 351/18.10.2024 г. по описа на нотариус А* с рег. № 391 на НК.

Молят за освобождаване от разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от страните, както и материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

По процесуалното представителство

Ищците се представляват от адв. А. А* съд, адрес: гр. С*, пълномощно важи за всички инстанции (л.20 от делото).

По държавната такса и компететността

Съгласно удостоверение за данъчна оценка, оценката на недвижимите имоти е на обща стойност 40 393.96 лева. Държавната такса по установителните исковете по чл.26 ЗЗД е в размер на 403.94 лева. По конститутивния иск държавната такса е в размер на 403.94 лева. По осъдителния иск държавната такса е в размер на 403.94 лева. Следователно общо ищците следва да заплатят държавна такса в размер на 1211.82 лева.

Налице е една сделка, която се определя от държавните оценки на всички имоти. Следва да се съобрази, че дарението не е 4 броя, т.е. за всеки имот отделно, защото са налице стопански постройки, които нямат самостоятелно значение от правото на собственост и обслужват главната вещ – къщата. При това положение данъчната оценка на къщата ведно с данъчната оценка на стопанската постройка определя цената на иска над 25 000 лева.

Предмет на процесната сделка са всички имоти, т.е. стойността на сделката е 40 393.96 лева. Към момента на изповядване на сделката данъчната оценка на сделката е била 32 953.20 лева. Тъй като са предявени облигационни искове за разваляне на договор на стойност над 25 000 лева, то на основание чл.104, т.4 ГПК, компетентен е окръжен съд, а местно компетентен е този в гр. София, а имено СГС. Ето защо делото следва да се прекрати и да се изпрати на СГС, на основание 118, ал.2 ГПК.

По редовността на ИМ и доклада

Съдът приема, че исковата молба е нередовна.

Първо, съгласно чл.114 ЗС и чл. 11 ПВ задължително се вписват 4 исковите молби, които имат за предмет вещни права и исковите молба за делба. Представената искова молба не е вписана в Служба по вписванията.

Съгласно приетото в ТР № 3/2010 по тълк. д. № 3/2009г. на ОСГТК на ВКС, съдът следи служебно в рамките на проверката по чл.127 – 128, чл.130 ГПК за наличие на вписана искова молба по исковете по чл.114 ЗС. Неизпълнението на указанието за вписване е основание по чл. 114 ЗС за връщане на исковата молба чл. 129 ал.3 ГПК, поради нередовност на ИМ.

Второ, не е ясно на какви основания ищците претендират нищожност и унищожаемост. Изложените от ищците твърдения са теоретични и не са съотнесени към конкретната сделка.

Следва да посочат какво е противоречието на сделката със закона. Кой закон се нарушава и в какво се изразява това нарушение.

Следва да се посочи в какво се изразява липсата на съгласие.