Определение № 379 от 10.06.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 379 гр. Плевен, 10.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264400600387 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 2 43, ал. VІІ от НПК.

С определение № 530/20.ІV.2026 г. постановено по ЧНД № 640/2026 г. по описа на Плевенски районен съд е било потвърдено постановление на Районна прокуратура – Плевен от 16.ІІІ.2026 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 6518/2025 г. за престъпление по чл. 144, ал. ІІІ от НК, поради липса на доказателства за извършено деяние.

Недоволен от определението на съда е останал въззивният жалбоподател П. Д. П., който в законовоустановения срок го обжалва пред настоящата инстанция. Във въззивната жалба се излагат доводи касаещи правилността и законосъобразността на съдебния акт предмет на въззивна проверка. Твърди се, че при постановяване на определението е било направено превратно тълкуване на събраните по делото доказателства, не са били взети в предвид от страна на районния съд всички събрани данни по случая, от които става ясно, че е извършено престъпление и кой е неговия евентуален извършител, което води до неговата необоснованост. В подкрепа на твърдяното се излагат съображения, че разследващите органи са извели своите изводи за липса на деяние по чл. 144 от НК, базирайки се единствено на заключението на вещите лица, касаещо психичното състояние на 1 жалбоподателя, като са пренебрегнати останалите събрани по делото доказателства. Районният съд се е аргументирал въз основа на заключението на експертите, че не е налице престъпления по чл. 144, ал. ІІІ от НК, тъй като пострадалия е психически здрав, но има трайно оформена повишена чувствителност към заплахата, с оглед на дългогодишни конфликти с магистрат, живеещ в същото населено място. В аргументацията на районния съд при потвърждаване на постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство е залегнало разбирането, че личността на пострадалия е такава, че не преживява страха от заканата чрез отдръпване или дезорганизация, а чрез активиране на механизми за овладяване на ситуацията.

На следващо място от страна на първонистанционният съд се излагат аргументи, че тъй като пострадалия според заключението на вещите лица е изпитал умерен осъзнат страх във връзка с отправените закани и липсват данни за тревожност и паника, то заканата е възбудила страх, но не до степен, че тя ще бъде осъществена, не са налице данни за извършено престъпление по чл. 144, ал. ал. ІІІ от НК.

Предвид на изложеното жалбоподателят моли съда да отмени определението на районния съд и да постанови друго, с което да потвърди върне със съответните задължителни указания за правилно прилагане на закона.

Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима и по същество е основателна.

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба по реда на чл. 243, ал. ІV от НПК, против постановление на Районна прокуратура – Плевен от 16.ІІІ.2026 г., с което е прекратено воденото наказателно производство по досъдебно производство № 6518/2025 г. за престъпление по чл. 144, ал. ІІІ от НК, поради липса на доказателства за извършено деяние.

При извършване на преглед на събраните доказателства по делото, настоящата инстанция намира за установено, че извода на районния съд за законосъобразност и обоснованост на постановлението за прекратяване на наказателното производство е неправилен и е в разрез, както със законовите норми, така и със събрания по делото доказателствен материал.

По време на въззивната проверка на обжалваното определение, бе 2 констатирано, че същото е мотивирано на базата на превратно тълкуване на доказателствата, на базата единствено и само на изводите от заключението на вещите лица. Констатирано от настоящата инстанция, е че освен твърдените в жалбата пороци определението на районния съд е и необосновано. Изводите са направени без да бъдат взети в предвид и анализирани и останалите събрани по делото доказателства. Предвид на изложеното съдебния акт, предмет на въззивна проверка следва да бъде отменен и делото бъде върнато на прокуратурата със съответните задължителни указания за правилно прилагане на закона.

Установено е по несъмнен и категоричен начин от събраните доказателства, че жалбоподателят на 22.VIII.2025 г. в с. К. за времето от 18,00 до 20,30 часа провел общо събрание на жителите на село К. в сградата на кметството. След приключване му жалбоподателят със своята съпруга се прибрали в дома си в гр. Плевен, *** Около 20,30 часа на мобилния телефон на пострадалия постъпило входящо обаждане от лицето Д.А.Д., който бил разпознат от П., като „***“, за когото се знаело, че живеел на семейни начала с А.К. от същото село, с която той не поддържал добри отношения. По време на проведения разговор от страна на лицето Д. били отправени закани за убийство към П. от вида „Ще те гръмна“, „Ще се видим за последно във вторник“, „Аз ще лежа в затвора, а ти никой няма повече да видиш.“ Разговорът бил записан от съпругата на жалбоподателя на нейния мобилен телефон. На следващия ден от пострадалия бил подаден сигнал до съответното управление на полицията. При провеждане на процесуално следствените действия е било установено от органите на разследването, че действително е бил проведен такъв разговор между П. и Д., който е бил записан. От заключението на назначената техническа аудио и видео експертиза е било безспорно установено, че предоставения от П. запис на полицията, като доказателство за проведения по телефона разговор не е бил манипулиран. Установена е истинността на твърдяното от пострадалия, относно отправената заплаха за убийство от страна на Д. по негов адрес.

По установените факти няма спор. Във въззивната жалба не се оспорва дейността на районния съд по установяване на фактите, а по тяхната интепретация. При така възприетите обаче факти прокуратурата и районния съд са достигнали до неправилния извод, че не е налице деяние по чл.144, ал.

III във връзка с ал. I от НК. Непредубеденият прочит на мотивите към 3 определението предмет на въззивна проверка налага извода, че районния съд не изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства, като е проявил тенденциозност, игнорирал е доказателства и повърхностно е обосновал изводите си за липсата на наличието на обективна и субективна съставомерност на престъплението по чл.144, ал.III във връзка с ал. I от НК. Били са пренебр егнати такива безспорно доказателства установяващи извършването на деянието, а именно свидетелските показания на пострадалия, записания от съпругата му телефонен разговор проведен между него и Д. Д., справката от мобилния оператор установяваща, че такъв разговор е проведен по времето посочено от пострадалия, заключението на техническата експертиза, установяваща факта, че записа е истински и няма следи от манипулация. При постановяване на определението също така е било пренебрегнато обстоятелството, че Д. е многократно осъждан, като едната от присъдите е за извършено престъпление по чл. 144 от НК, влязла в законна сила на 24.VII.2023 г. по отношение на И.Ц.А. от с. К. и има редица криминалистични регистрации. По този начин възприетите от контролирания съдебен състав изводи се основават само и единствено на изводите на комплексната съдебно психиатрично психологична експертиза, което води до неговата необоснованост.

Наред с гореизложеното следва да се посочи, че въззивната инстанция счита, че назначаването на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза е било напълно излишно. Този извод на съда се установява от факта, че отсъства наследствена обремененост и на каквито и да било данни, пораждащи съмнения относно способността на пострадалия, с оглед неговото физическо и психическо състояние, правилно да възприема фактите и да дава достоверни показания. Разрешаването на основния по делото въпрос не е от компетенциите на вещите лица. Дали казаните от Д. при проведения с П. телефонен разговор думи, са могли да възбудят основателен страх у пострадалия е правен въпрос, чийто отговор следва да бъде даден не от експертите - психолози и психиатри, а от разследващите по време на наказателното производство.

Съдебната практика трайно е приела, че за да е съставомерно извършеното, не е необходимо адресатът на заканата действително да се е изплашил, а е достатъчно заканването обективно да е такова, че да може да 4 възбуди основателен страх от осъществяването му. Поради тези съображения не могат да бъдат възприети и доводите по отношение на поведението на пострадалия, което не показвало, че е бил достатъчно изплашен. Не е необходимо лицето действително да се изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Във връзка със заканата за убийство, нейното възприемане и основателния страх, която може да възбуди, законодателят е възприел обективни, общоприети критерии, а не субективни, свързани с индивидуални особености на пострадалия като физическо или психическо развитие, специална подготовка и др. Необходимо е единствено да е в състояние да възприеме заканата. По-нататък, за извършване на престъплението не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи.

Предвид на горе изложеното следва определението предмет на въззивна проверка да бъде отменено и делото върнато за продължаване на следствените действия.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА като неправилно и незаконосъобразно определение № 530/20.ІV.2026 г. постановено по ЧНД № 640/2026 г. по описа на Плевенски районен съд

Връща делото за извършването на последващи процесуално следствени действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5