Определение № 2784 от 10.09.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2784

Окръжен съд – Варна

09.09.2020 г.

Град Варна

I състав

На 09.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20203100502486 по описа за 2020 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на В. Г. Ф. срещу Решение № 2913 от 07.07.2020г. по гр.д. № 2170/2019г. по описа на ВРС, ХXI-ви състав, В ЧАСТИТЕ, с които: на основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД са отхвърлени предявените от въззивницата срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621 искове за осъждане на ответника да й заплати разликата над уважения размер от 277.96 лв. до пълния предявен размер от 344.22 лв., като платена при начална липса на основание такса за достъп ниско напрежение за периода 02.2014г. – 22.05.2018г., както и разликата над уважения размер от 1034.88 лв. до пълния предявен размер от 1962.98 лв., като платена при начална липса на основание такса за пренос ниско напрежение за същия период; на основание чл. 55, ал. 1, пр. II от ЗЗД е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621 в условията на евентуалност иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от 66.26 лв., съставляваща разлика между уважения главен иск в размер на 277.96 лв. и предявения размер от 344.22 лв., като платена с оглед на неосъществено основание такса достъп ниско напрежение за периода 11.02.2014г. – 22.05.2018г., както и за сумата от 928.11 лв., съставляваща разликата между уважения главен иск в размер на 1034.88 лв. до пълния предявен размер от 1962.98 лв., като платена с оглед на неосъществено основание такса пренос ниско напрежение за същия период и на основание чл. 59 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621 за осъждане на ответника да й заплати сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за предоставен достъп до Комплексна трансформаторна подстанция № 1793, 20/0,4KVA и сумата от 9280.80 лв., представляваща обезщетение за предоставен достъп до изграденото кабелно електрическо захранване с дължина от 230 метра от Комплексна трансформаторна 1 подстанция № 1793, 20/0,4KVA, намираща се в имот УПИ – XI-1124, кв. 45 до имот УПИ XVII-1154, кв. 50 за периода 11.02.2014г. – 22.05.2018г.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на решението в обжалваните части. Съдържа доводи, че е налице несъответствие между мотиви и доказателствата по делото, доколкото не става ясна причината, поради която съдът приема, че сумите от 102.66 лв. и 391.04 лв., представляващи такси достъп НН и пренос НН не са платени на ответника, чрез оторизираните лица „Енерго-Про Продажби“ АД и „Ритъм – 4 – ТБ“ ООД. Аргументите, с които е отхвърлен иска по чл. 59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за предоставен достъп до комплексна трансформаторна станция са следствие на грешна преценка, че КТП 1793 е възможно да бъде разделено и обособено на части – сграда /трафопост/ и съоръжения в него.

Оттук е и неправилният извод, че в полза на ищцата е учредено право на ползване върху движима вещ, а не върху самия КТП и че присъединяването на други 14 потребители не е основание ищцата да бъде компенсирана по реда на чл. 59 от ЗЗД. Трансформаторът е една вещ, която се състои от корпус, разпределителна уредба за средно напрежение, силов трансформатор и разпределителна уредба ниско напрежение. Съставните части поотделно не са трансформатор. Трансформаторът създава капацитет да се ползва електроенергия на ниско напрежение 220/380V, т.е. да се ползва за битови нужди. Договорът по чл. 117, ал. 7 от ЗЕ не прехвърля собственост и не учредява ограничени вещни права в полза на лицензирания оператор на мрежата. При липса на договор по чл. 117, ал. 7 от ЗЕ са налице едностранни действия /присъединяване на клиенти чрез чуждо съоръжение/, от страна на лицензианта, които са неправомерни. Между въззивницата и сем. Ефендулови от друга страна е сключен договор, по силата на който ищцата владее – използва по предназначение и получава добиви от 1/3 от трафопоста. Чрез присъединяване на свои клиенти от страна на лиценцианта е ограничена възможността на съвладелците да получават добиви от вещта било като сключат договор по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, било по друг начин. Договорът за учредяване на право на ползване върху частен КТП е възмезден. Така сем. Ефендулови са били частично обезщетени за предоставената от тях възможност посредством КТП 1793, а въззивницата не е. По отношение на аргументите, с които е отхвърлена претенцията за обезщетение за предоставен достъп до кабелна линия НН с дължина 230 м., а именно, че обезщетение не се дължи, защото линията обслужва единствено и само обекта на ищцата, посочва, че въпросната мрежа НН /от КТП 1793 до електромера/ е т.нар. „материален ресурс“, за ползването на който до придобиването му от ЕРП се дължи обезщетение. От 27.06.2017г. ищцата не е собственик на сградата и имота в гр. Варна, ул. „16-та“ № 12, но не е прехвърлила собствеността на мрежата НН и предоставя достъп за свързване на трето лице към мрежата на лицензирания оператор. В този смисъл моли за ревизиране на обжалваното решение.

2

В отговор на жалбата „Електроразпределение Север“ АД оспорва доводите в нея и поддържа други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението в обжалваните части. Сочи, че дължимостта на такса достъп и такса пренос ниско напрежение е нормативно установена и се дължи от всички потребители, въпрос е нормативна регулация, а не на воля на страните. Ищцата не е собственик на Комплектна трансформаторна подстанция, не е лицензирано енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ЗЕ. Процесните съоръжения съставляват енергийни обекти по смисъла на § 1, т. 23 от ЗЕ, а ищцата не разполага с лицензия за дейности по пренос, разпределение и т.н. В този смисъл не е налице обедняване. Дори да е налице ползване от ответника, то е на основание специален закон, произтичащо от задължението му да присъедини всички потребители на ел. енергия и да разпределя до техните обекти ел. енергия. В полза на ищцата е учредено право на ползване единствено върху съоръжението за трансформиране мощността на ел. енергия от ниво средно в ниво ниско напрежение, а не и върху самия КТП 1793. По тези съображения, решението в обжалваните части е правилно и съобразено със съдебната практика, поради което моли да се потвърди.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирани са от активно легитимирана страна по делото, имащи правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.10.2020г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4