Решение № 94 от 17.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. София, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Спасова при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело № 20231100900738 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 91 ЗАПСП и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор № 224 от 09.09.2022 г. за отстъпване на неизключително право за разпространение на телевизионни програми.

Посочва, че с договора „Н.“ АД, като лицензополучател получил, считано от 01.09.2022 г. за срок до 31.12.2022 г. неизключителното право за територията на Република България да приема и разпространява чрез DTH мрежата си телевизионните канали „Нова телевизия“, „Диема“, „Диема Фемили“, „Кино Нова“, „Нова Спорт“, „Nova News“, „Magic TV“ и „The Voice“ до частни абонати в основания пакет от ТВ-програми, достигащ до всеки абонат на Н. като оператор, осигуряващ разпространението на телевизионни програми, срещу задължението да заплаща месечна лицензионна цена, посочена в Приложение № 2 към договора. Твърди, че в изпълнение на договора предоставил на ответника услугите, за които бил сключен, но „Н.“ АД не осъществило плащане на дължимите възнаграждения. Счита, че ответникът му дължи 103 356 лева с ДДС, представляваща сума за предоставени, но незаплатени права за разпространение на програмите за месеците от м. септември до м. декември 2022 г. вкл. Твърди, че на основание т. 4.3. от договора ответникът дължи и неустойка за забава върху главницата от датата на падежа на всяко задължение до 31.03.2023 г. в общ размер на 20 671,20 лева. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да му заплати сумите за главница и неустойка за забава така, както са индивидуализирани по-горе, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът „Н.“ АД оспорва исковата молба изцяло по основание и размер. Твърди, че предвид характера на услугата ответникът сключил 1 договори за придобиване на права за разпространение на телевизионни програми с телевизионните оператори, които създават телевизионни програми, между които и „Н.Б.Г.“ ЕООД. Посочва, че ищецът притежава доминантното положение на пазара, което произтича от факта, че в една и съща икономическа група се концентрира контрола върху най-гледания производител на телевизионно съдържание и втория по големина оператор – доставчик на телевизионно съдържание до дома. Счита за нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД уговорените в Приложение № 2 на Допълнително споразумение № 2 от 21.02.2021 г. към Договор № 224 минимално гарантиран брой абонати, тъй като е налице съществена нееквивалентност на насрещните престации. Счита също така посочената клаузата за нищожна и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, тъй като противоречи на чл. 102, буква а/ от Договора за функционирането на Европейския съюз. Твърди, че наложените минимални гаранции, надхвърляйки значително реалните абонати, поставят Н. в напълно неконкурентно положение и създава предимства за останалите оператори, предлагащи сателитна телевизия до дома, в това число и Виваком.

В срока по чл. 372 ГПК ищецът не подава допълнителна искова молба.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, а това обстоятелство се доказа и от приетите писмени доказателства, че на 09.09.2022 г. са сключили Договор № 224 за отстъпване на неизключително право за разпространение на телевизионни програми, с който „Н.Б.Г.“ ЕООД, като лицензодател предоставя на „Н.“ АД, като лицензополучател неизключителното право за разпространение за срока, посочен в т. 1, на територията, посочена в Приложение № 1 към Договора и чрез техническия способ, посочен в т. 5 от Договора на следните телевизионни програми: Нова телевизия; Диема; Диема Фемили; Кино Нова; Нова Спорт;

Nova News; Magic TV; The Voice , наричани за краткост „Програмите“ или „Каналите“. В чл.

2.1. е предвидено, че договорът влиза в сила със задна дата, считано от 1 септември 2022 г. и има действие за срок до 31 декември 2022 г., освен ако не бъде прекратен предсрочно от някоя от страните по него на основанията, посочени в договора или в Общите условия към Договора за разпространение програми. Съгласно чл. 4.1. за предоставеното право по т. 1.1. лицензополучателят заплаща на лицензодателя месечна лицензионна цена в размер, посочен в Приложение № 2 – неразделна част от договора, като към месечната лицензионна цена се начислява ДДС. В чл. 4.2. е предвидено, че плащането на месечната лицензионна цена се извършва изцяло и авансово най-късно до 30-то число на месеца, предхождащ месеца на излъчване /разпространение/ на каналите.

Установява се, че съгласно Приложение № 1 населеното място на разпространение е Република България. В Приложение № 2 към договора са определени период, минимален брой гарантирани абонати, цента на абонат без ДДС и месечна лицензионна цена без ДДС.

Приети са по делото Общи условия за разпространение на телевизионни програми, които са част от договора, съгласно Приложение № 4.

Представени са издадените за месеците септември, октомври, ноември и декември фактури с наименование на услугата и стойност.

От изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че общият размер на неустойката върху главниците, дължими за периода от м. септември до м. декември 2022 г., изчислена по реда на чл. 4.3. от договора е 20 671,20 лева. Процесните фактури, издадени от „Н.Б.Г.“ ЕООД са осчетоводени в счетоводните регистри на „Н.“ АД като задължение по кредита на сметка 401 „Доставчици“ анал. – контрагент 63 „Н.Б.Г.“ и дебита на сметки: 602 „Разходи за външни услуги“ и 4531 „Начислен ДДС за покупките“, съгласно Закона за счетоводството и приложимите стандарти. Процесните четири броя фактури са включени в дневника за 2 покупките на „Н.“ Ад и в справка декларация за ДДС, съгласно уведомление за приемане на постъпили от „Н.“ АД данни от Справката-декларация за ДДС, дневника за покупките и дневника за продажбите, с конкретен входящ номер в НАП. Дружеството „Н.“ АД е ползвало правото си на данъчен кредит по процесните фактури.

1/ По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 91 ЗАПСП:

С оглед на така ангажираните писмени доказателства и приетата без оспорване от страните съдебно-счетоводна експертиза, съдът приема за доказано по делото, че в изпълнение на договора, сключен между страните на 09.09.2022 г. ищецът е изпълнил задължението си да предостави за разпространение описаните в чл. 1.1. от договора програми, за което ответникът е трябвало да заплати уговореното между страните възнаграждение. От приетата експертиза се доказа, че процесните фактури, издадени за периода от м. септември до м. декември 2022 г. вкл. са осчетоводени, включени са в дневника за покупките от „Н.“ АД и във връзка с тях дружеството е ползвало правото си на данъчен кредит. В трайната и последователна практика на ВКС се приема, че фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване.

Включването на фактурите в счетоводството на ответника по съответните сметки представлява признание на задълженията и доказва тяхното съществуване. В посочения смисъл е и трайната практика на Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК, която е приложима и в разглеждания случай, а именно: решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 96/26.11.2009 г. на ВКС, І Т.О., решение № 46/27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д.

№ 593/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О. С оглед данните по делото съдът приеме за доказано съществуването на вземане от ищеца срещу ответника по процесните фактури.

Дружеството „Н.“ АД не твърди, нито ангажира доказателства да е заплатило дължимата сума по процесните фактури, които са в общ размер на 103 356 лева. Предвид липсата на плащане и установяването задължение, искът за главница се явява основателен за пълния предявен размер.

Ответникът въвежда възражение за нищожност на клаузата, с която в Приложение № 2 на Допълнително споразумение № 2 от 21.02.2021 г. към договора от 09.09.2022 г. е определен минимално гарантиран брой абонати. Видно е от Приложение № 2 към договора, че чрез определяне на минимално гарантиран брой абонати е формирана месечната лицензионна цена.

На първо място, ответникът счита, че чрез уговаряне на минимално гарантиран брой абонати е налице съществена нееквивалентност на насрещните престации, което е основание за нищожност на договора поради противоречието му с добрите нрави. В Тълкувателно решение № 1/2010 г. е дефинирано понятието „добри нрави“ като морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона – чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Такива са принципите на добросъвестността и справедливостта в гражданските и търговските взаимоотношения, както и на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. С решение № 615/15.10.2010 г. по гр.д. № 1208/2009 г. на ВКС, III Г.О. се приема изрично, че нарушение на добрите нрави е налице при нееквивалентност на престациите, в който случай, сключената сделка е нищожна, поради нарушаване на основания принцип на отношенията между представител и представляван, а именно задължението на представителя да действа в интерес на представлявания. В разглеждания случай ищецът обоснова, че е налице 3 нееквивалентност на престациите, тъй като в определянето на дължимата месечна лицензионна цена е предвиден минимален брой гарантирани абонати. Съдът намира, че постигнатото между страните съгласие относно начина на формиране на дължимото възнаграждение от ответника за предоставената от ищеца услуга не води до нищожност на договора. За да е налице нищожност на договора, като сключен при неравностойни престации поради неспазване на добрите нрави, следва да е налице такава неравностойност между престациите, която практически да е сведена до липса на насрещна престация, което в случай не е налице.

На второ място, ответникът посочва, че предвидените в Приложение № 2 към договора минимално гарантиран брой абонати и респективно за заплащане на минимални гаранции, противоречи на чл. 102, буква а/ от Договора за функционирането на Европейския съюз /ДФЕС/. Цитираната разпоредба гласи, че забранена като несъвместима с вътрешния пазар е всяка злоупотреба от страна на едно или повече предприятия с господстващо положение в рамките на вътрешния пазар или в съществена част от него, доколкото тя може да повлияе върху търговията между държавите-членки, като такава злоупотреба в частност може да се изразява в пряко или косвено налагане на нелоялни покупни или продажни цени или на други несправедливи условия за търговия. Съдът намира, че определянето на минимална месечна лицензионна цена по процесния договор чрез залагане на минимален брой гарантирани абонати, при наличие на договорна свобода при сключване на договора, не влиза в противоречие с цитираната разпоредба на ДФЕС, поради което е валидно действаща между страните.

При тези мотиви искът за заплащане на главница в общ размер на 103 356 лева за дължима цена за предоставени от ищеца на ответника услуги за периода от м. септември 2022 г. до м. декември 2022 г. вкл. следва да се уважи изцяло. Основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане.