Решение № 204 от 09.05.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Ботевград, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от ***** Административно наказателно дело № 20231810200773 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-2300526/13.10.2023 г., издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област", с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, на „*****, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.

415, ал. 1 от КТ.

Жалбоподателят *****, чрез управителя ******, намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и моли да бъде отменено. В условията на евентуалност, моли съда да измени наказателното постановление и да приложи разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ, поради това, че нарушението е отстранено до момента на издаване на НП и не са произтекли вредни последици за работниците.

В съдебно заседание жалбоподателят ***** не изпраща законен представител, представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган,

1 чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Районна прокуратура-Ботевград, редовно призована за съдебното заседание на основание чл. 62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

За времето от 07.04.2023 г. до 30.05.2023 г., във връзка с постъпил сигнал за нарушаване на трудовото законодателство, служители на ИА „Главна инспекция по труда“, Дирекция „Трудова мобилност“, извършили проверка по документи на дружеството ***** и констатирали, че дружеството, в качеството му на работодател по см. на пар. 1, т.1 от ДР на КТ, не е изплатил уговореното и начислено във ведомост за м.март 2023 г. трудово възнаграждение за м. март 2023 г. на лицата, посочени във ведомостта, а именно: *****, ******, като било дадено предписание за изплащане на възнагражденията на посочените лица, в срок до 19.06.2023 г.

За извършената проверка бил съставен Протокол № ПР2313135/30.05.2023 г.

На 15.08.2023 г. била извършена последваща проверка на дружеството *****, и от представените документи било констатирано, че дружеството не е изпълнило даденото в Протокол № ПР2313135/30.05.2023 г., предписание № 9, а именно: „Работодателят ***** да изплати на *****, ******, съгласно чл.

128, т. 2 КТ, уговореното и начислено във ведомост за заплати за м.март 2023 г. трудово възнаграждение за извършената работа през м.март 2023 г.“ Срокът на предписанието бил изтекъл на 19.06.2023 г. Въз основа на така констатираното, свид. Г. Г., на длъжност „гл.инспектор“ при Дирекция "Инспекция по труда Софийска област“, съставила Акт № 232300526/18.08.2023 г. за установяване на административно нарушение, против ***** за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ, който бил връчен на пълномощник на дружеството на 18.08.2023 г.

Въз основа на така издадения АУАН, било издадено НП № 232300526/13.10.2023 г., връчено на управителя на дружеството ***** – ******, на 31.10.2023 г.

Така изложената фактическа обстановка се доказва от показанията на разпитаните свидетели Г. Г. и В. П., на които съдът дава вяра изцяло, тъй като са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. По никакъв 2 начин не се установи посочените свидетели да са пристрастни или заинтересовани от изхода на настоящия спор.

Гореизложената фактическа обстановка се потвърждават напълно и от приложените по делото писмени доказателства – Акт за установяване на административно нарушение № 23-2300526/18.08.2023 г.; Протокол за извършена проверка изх. № ПР2313135/30.05.2023 г.; известие за доставяне; уведомления и декларации от лицата *****, ******, разчетно-платежна ведомост на ***** за м.март 2023 г.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ се изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган, като формата на изпълнителното деяние действие или бездействие зависи от съдържанието на предписанието. С оглед съдържанието на дадените предписания, предмет на настоящето дело, може да се направи извод, че се касае за бездействие, с оглед на това, че се твърди, че на *****, гр. Правец е дадено предписание обективирано в протокол за извършена проверка с № ПР2313135 от 30.05.2023 г., с който били дадени и задължителни предписания, едно от които под № 9, било да се изплатят, в срок до 19.06.2023 г. трудовите възнаграждения на лицата, работили в дружеството *****, ******, за м.март 2023 г.

Законодателят е дефинирал задължителното предписание по чл. 404, ал.

1, т. 12 от КТ като принудителна административна мярка, подлежаща на самостоятелно обжалване по реда на АПК(съгл. чл. 405, ал. 1 от КТ). След влизане на предписанието в сила съдът следи единствено за изпълнението на същото, тъй като фактическият състав на нарушението, за което е ангажирана административно наказателната отговорност включва от обективна страна единствено неизпълнение на това предписание.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят, в качеството му на работодател не е изпълнил задължението си да изплати възнагражденията на лицата *****, ******, за 3 м.март 2023 г., което нарушение е било констатирано с извършената проверка за времето от 07.04.2023 г. до 30.05.2023 г.

От приложеното по делото Възражение вх. № 23098740/22.08.2023 г. от ****** – Управител на *****, гр. Правец, до Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, против Акт № 23-2300526/18.08.2023 г., и приложената към него ведомост за заплати за м.март 2023 г., се установява, че даденото в Протокол за проверка № ПР2313135/30.05.2023 г., предписание под № 9, а именно за изплащане на трудовите възнаграждения на лицата *****, ******, за м. март 2023 г., е изпълнено.

Съдът намира, че са налице предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, който гласи, че „За нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.“. В случая, от нарушението не са настъпили вредни последици за работниците и същото е отстранено в рамките на около два месеца след констатирането му, като следва да се вземе предвид и обстоятелството, че дружеството не е имало фактическата възможност да изплати трудовите възнаграждения на лицата, тъй като към дата 25.04.2023 г., когато е било дължимо трудовото възнаграждение за м.март 2023 г., те не са се намирали на територията на страната и не са посочили банкова сметка, по която да им бъдат изплатени трудовите възнаграждения. Нарушението е отстранено в максимално кратък срок, съобразен с възможностите за отстраняването му.

По изложените съображения съдът счита, че извършеното от жалбоподателя нарушение следва да се преквалифицира, като на същия се наложи съответстващото му по-ниско наказание. Като резултат от това, обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като на жалбоподателя бъде наложена имуществена санкция в размер на 100,00 /сто/ лева, тъй като липсват други оттегчаващи обстоятелства.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от ЗПП. Съгласно чл. 37, ал. 1 от 4

ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лева. Тази сума следва да бъде присъдена в полза на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" София, която е юридическото лице, в чиято структура се намира органа, издал обжалваното наказателно постановление.

Водим от горното, съдът,

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-2300526/13.10.2023 г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област" гр. София, с което „*****, в качеството му на работодател по см. на §1, т.2 от ДР на ЗЗБУТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ, като на основание чл.

415в, ал.1 от КТ НАЛАГА имуществена санкция в размер на 100,00 /сто/ лева.

ОСЪЖДА „*****, със седалище и адрес на управление гр. Правец, жк "Север" № 304, вх. В, ет. 1, ап. 32, с управител ****, да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. София, сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София област по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от съобщението му на страните.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5