Решение № 1543 от 23.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1543 гр. Варна, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря С. М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110116374 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК /фаза по допускане на делбата/.

Образувано е по предявен от М. А. А., ЕГН **********, с адрес:

********** срещу М. П. С., ЕГН **********, с адрес: ****** иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ГПК да бъде допусната съдебна делба на следния недвижим имот, а именно:

1. Жилище - апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****** по КККР на гр. В. одобрени със Заповед № ****** на ИД на АГКК, находящ се в ********** с площ **** кв. м., разположен в сграда с идентификатор ****** изградена в поземлен имот с идентификатор ****** при съседни самостоятелни обекти в сградата: ********** ведно с прилежащата изба № ** както и ****** % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, при равни квоти между съделителите, а именно: по 1/2 ид. част за ищцата и за ответника.

В исковата си молба и уточняващата молба към нея ищцата М. А. А., чрез процесуалния й представител – адв. Д. А., излага, че с ответника са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с решение № ******, постановено по гр. д. № ****** по описа на ВРС, ** състав. Твърди, че по време на брака между страните са придобили чрез покупко-продажба собствеността върху апартамент № ** находящ се на **** жилищна сграда в ****** със застроена площ **** кв. м. Поддържа, че след прекратяване на брака между страните двамата с ответника са съсобственици на този имот при равни квоти. Тъй като ответникът ползва целия имот и тя е лишена от ползването на припадащите й се ид. ч. от същия, с нотариална покана, връчена на бившия й съпруг на ****** го поканила да й заплаща обезщетение за ползването на собствената й 1 ид. ч. в размер на ** евро месечно. Посочва, че не могат да поделят имота доброволно, поради което моли предявеният иск за делба да бъде уважен.

Отправя и искане по чл. 344, ал. 2 ГПК съдът да постанови ответникът да й заплаща сумата от ** евро месечно, считано от влизане в сила на решението по допускане на делбата до окончателното й извършване, представляваща обезщетение за това, че имотът се ползва изцяло от ответника.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. П. С. е депозирал отговор на исковата молба, чрез процесуалния му представител – адв. А. А.. Не оспорва претенцията за делба. Оспорва останалите твърдения относно ползването на имота. Твърди, че никога и при никакви обстоятелства и условия не е препятствал ищцата да ползва съсобствения им имот, съответно че същата има ключове за всички заключващи механизми на входните врати на процесното жилище, които не са подменяни след раздялата им. Изразява готовност в съдебно заседание да й връчи допълнителен комплект ключове за входните врати на апартамента. Оспорва и размера на претенцията като прекомерно висок и необоснован. По изложените съображения моли претенцията с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК да бъде отхвърлена.

В проведеното по делото на 01.04.2026 г. открито съдебно заседание ищцата се представлява от адв. Д. А., която поддържа становището си и моли предявените искове да бъдат уважени. В предоставения от съда срок представя писмена защита.

Ответникът се явява лично и с процесуалния си представител – адв. А.

А., който моли искът за делба да бъде уважен, а претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК - отхвърлена.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 34 ЗС.

Между страните не е спорно, а и от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ****** се установява, че М. П.

С. и М. А. С.а /към настоящия момент с фамилно име А./, по време на брака си, сключен на ****** са придобили в режим на съпружеска имуществена общност собствеността върху процесния недвижим имот – апартамент № ** находящ се в **********.

С решение № ******, постановено по гр. д. № ****** по описа на ВРС, ** състав, сключеният на ****** между страните граждански брак е прекратен с развод поради сериозното и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите, на основание чл. 50 СК.

Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 СК съпружеската имуществена общност се прекратява с прекратяването на брака, в случая с допуснатия развод /чл. 44, т. 3 СК/. При прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни /чл. 28 СК/.

По изложените съображения и с оглед установената съсобственост между съделителите съдът приема, че следва да бъде допусната делба на процесния имот, при равни квоти между страните.

По отношение на претенцията с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК:

Не е спорно, а видно и от представената с исковата молба нотариална покана от М. А. до М. П. С., получена от последния на ****** се установява, 2 че ищцата е поискала ответникът да й заплаща обезщетение за ползването на собствената й идеална част от процесния апартамент, от която е лишена, в размер на ** евро месечно.

Не е спорно, че ответникът ползва изцяло жилището, като живее там заедно с новата си партньорка и общото им дете. Това обстоятелство се установява и от всички разпитани по делото свидетели.

Самият воден от ответника свидетел С. П. С. /негов **** чиито показания съдът цени при условията на чл. 172 ГПК/ посочи, че жилището сега се ползва от **** М. С., който живее там със сина си – втория си син и с приятелката си – майката на сина му. Живеят там откакто имат дете.

В този смисъл са и показанията на водения от ищцата свидетел М. Г. М. съпруг на сестрата на ищцата, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК.

Според свидетеля, доколкото знае, е имало пречка М. да ползва жилището във В. защото М. има второ дете от друга жена и той заедно с детето и новата си жена живеят в апартамента.

Ирелевантно съдът намира в случая обстоятелството, че ищцата разполага с ключове за апартамента. И това е така, доколкото съдът намира, че според броя на помещенията в жилището е обективно невъзможно към настоящия момент апартаментът да се ползва за жилищни нужди както от ответника, неговата нова партньорка и общото им дете, така и от бившата му съпруга – ищцата в настоящото производство.

Не е спорно, а и от заключението на вещото лице М. А. по приетата по делото съдебно-оценителна експертиза, което съдът цени като компетентно и обективно изготвено, се установява, че жилището се състои от коридор, дневна, кухня, спалня, баня-тоалет и балкон.

В този смисъл са и мотивите на ТР № 67/25.11.1969 г. по гр. д. № 67/1969 г. на Върховен съд, в което е прието, че когато се касае до съсобствено жилище, което се ползва само от един от съсобствениците, при разрешаването на въпроса за допускане и друг от съсобствениците в общото жилище, е необходимо да се извърши преценка доколко съсобственото жилище може да бъде използвано за задоволяване на жилищни нужди и на другия съсобственик, като тази възможност следва да се преценява с оглед фактическото положение на жилищните и сервизните помещения, като се държи сметка доколко жилището може да се ползва и от другите съсобственици съобразно правата им на съсобственост. Прието е, че когато се констатира, че с оглед размерите на жилището и членовете на семейството на досегашния обитател същото жилище не може да бъде използвано за задоволяване на жилищните нужди и на други обитатели, то неползващият съсобственик има право да търси обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС. В този смисъл е и Решение № 104/08.04.2014 г. по гр. д. № 5821/2013 г. по описа на ВКС, I гр. о.

В същия смисъл са и разрешенията, дадени в Решение № 514/09.05.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 327/2025 г. по описа на ВОС.

Тези разрешения съдът намира за напълно относими и при разглеждане на претенцията с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК. Самият факт, че ответникът реално ползва целия делбен имот, като е обективно невъзможно същият да се ползва и от ищцата, предвид вече гореизложеното, съдът намира, че претенцията за заплащане на обезщетение за ползването на имота е 3 основателна. Не може да бъде споделено възражението на ответника, че ищцата не е лишена от ползването на притежаваната от нея идеална част от жилището.

По отношение на размера съдът кредитира заключението на вещото лице М. А., съгласно което средният месечен наем на делбения имот възлиза на сумата 250 евро, а за съответстващата на ответницата ½ ид. ч. от имота – 125 евро. До този размер претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК следва да бъде уважена, като ответникът бъде осъден да заплаща на ищцата сумата 125 евро месечно, считано от влизане в сила на решението в тази му част до окончателното извършване на делбата. За разликата над сумата 125 евро до претендираната такава от ** евро претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Съдът не намира за обосновани възраженията на процесуалния представител на ищцата относно приетата по делото експертиза. Разбира се, че всеки човек в днешно време може да намери различна информация и найразлични оферти за наеми. Именно експертът обаче, тоест назначеното от съда вещо лице, е единственото компетентно да съпостави различните оферти и да даде оценка за пазарната стойност на имота, изхождайки на база опита си и преценявайки адекватно кои оферти всъщност са аналог и най-близки до конкретния имот.

Наред с това виждането, че пазарният наем на това жилище, което е със сравнително малка жилищна площ – под 60 кв. м., находящо се в жилищен квартал А. който е далеч от центъра на гр. В. съсобствено е и е оборудвано със сравнително стара техника, както посочва вещото лице А., като сградата, в която се намира, е стара и е без асансьор, следва да е в размер на 600 евро, тоест, колкото е и минималната за страната работна заплата /такова е становището на ищцата и на процесулния й представител/, съдът намира, че противоречи на каквато и да е житейска логика.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на следния недвижим имот: Жилище - апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****** по КККР на гр. В. одобрени със Заповед № ****** на ИД на АГКК, находящ се в ********** с площ **** кв. м., разположен в сграда с идентификатор ****** изградена в поземлен имот с идентификатор ****** при съседни самостоятелни обекти в сградата: ********** ведно с прилежащата изба № ** както и ****** % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, между съделителите М. А. А., ЕГН **********, и М. П. С., ЕГН **********, при следните квоти:

½ ид. част за М. А. А., ЕГН **********, и ½ ид. ч. за М. П. С., ЕГН **********, на основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

ОСЪЖДА М. П. С., ЕГН **********, с адрес: ****** да заплаща на М. А. А., ЕГН **********, с адрес: ********** сумата 125 евро /сто двадесет и пет евро/ месечно, представляваща обезщетение за еднолично ползване от страна на ответника на съсобствения на страните недвижим имот, представляващ Жилище - апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****** по КККР на гр. В. одобрени със Заповед № 4

****** на ИД на АГКК, находящ се в ********** с площ **** кв. м., разположен в сграда с идентификатор ****** изградена в поземлен имот с идентификатор ****** при съседни самостоятелни обекти в сградата:

********** ведно с прилежащата изба № ** както и ****** % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, считано от влизане в сила на решението в тази му част /имащо характер на определение/ до окончателното извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над сумата 125 евро до претендираните ** евро месечно.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5