Решение № 5 от 19.01.2023, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Търговище, 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ

Членове:

МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ

ЙОРДАН П. ИВАНОВ при участието на секретаря ЛЕНА П. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20223500600172 по описа за 2022 година Образувано е по жалба на адв.П. от ТАК в качеството му на процесуален представител на В. Т. Я. от гр.Шумен против Присъда №28/03.08.2022г. п остановена по НЧХД№118/2022г. по описа на Търговишкият РС, с която съда е признал В. Т. Я., ЕГН: **********, за виновен в това, че на 13.08.2021 в гр. Шумен, обидил и казал нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя Ю. С. Р., ЕГН: ********** от гр. Шумен, като го нарекъл „мухльо“, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.146, ал.1 от НК, на основание чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000лв. Съдът е признал за невиновен и оправдал В. Я. , за това, че на 13.08.21 година в гр.

Шумен, казал нещо унизително за честта и достойнството на Ю. С. Р., а именно че го нарекъл „курльо“, и го оправдава по повдигнатото обвинение в тази част. Осъдил е подсъдимият Я., да заплати на Ю. С. Р., ЕГН ********** от гр. Шумен, сумата от 600.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 13.08.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил предявения иск до пълния му размер от 200 000,00 лева като неоснователен и недоказан. Подсъдимия Я. е бил осъден да заплати на ТРС сумата от 50.00лв. –държавна такса върху уваженият размер граждански иск, сумата от 153.45лв за изготвяне на експертиза, както и 4.55лв. за призоваване на свидетел. Съдът е осъдил подсъдимия да заплати на Ю. Р. 10.00лв. представляващи разноски за 1 призоваване на свидетел. На осн. чл.306 ал.1 т.4 НПК, ТРС се е произнесъл и осъдил подс.Я. да заплати по сметка на ТРС сумата от 16.55лв. разноски за свидетел.

В постъпилата жалба се твърди,че Присъдата на ТРС в частта в която подсъдими е бил признат за виновен е незаконосъобразна, необоснована и постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, моли се за нейната отмяна , и оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание жалбата се поддържа както в наказателната, така и в гражданската част от упълномощения защитник – адв.П..

С допълнителна частна жалба адв.П. обжалва Определението на ТРС постановено по реда на чл.306 от НПК, като моли за неговата отмяна, като пряка зависимост от изхода на делото.

По делото е постъпила молба за разноски от Ю. Р., в която същият моли ОС-Търговище, да му присъди направените по двете съдебни инстанции РСТърговище и ОС-Търговище разноски в общ размер на 111,48лв...

По отношение жалбата на подсъдимия, въззиваемият Р. взема становище за неоснователност и моли същата да бъде отхвърлена.

След като обсъди доводите на страните – изложеното в жалбата и развити в съдебно заседание, след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда, с оглед изискването на чл.313 ал.1 от НПК , съдът констатира следното :

Жалбата е неоснователна.

В. Т. Я. от гр. Шумен е предаден на съд на основание подадена тъжба от Ю. С. Р. от същия град за това, че на 13.08.21 година в гр. Шумен казал нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя в негово присъствие и го обидил, като го нарекъл „Курльо“ и „Мухльо“ - престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК..

Тъжителят Ю. Р. е предявил срещу подсъдимия В. Я. граждански иск, за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, който е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, като тъжителя е конституирана като граждански ищец.

С обжалваната присъда, ТРС е признал подсъдимия з а виновен в това, че на 13.08.2021 в гр. Шумен, обидил и казал нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя Ю. С. Р., ЕГН: ********** от гр. Шумен, като го нарекъл „мухльо“, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.146, ал.1 от НК, на основание чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000лв. Съдът е признал за невиновен и оправдал В. Я. , за това, че на 13.08.21 година в гр. Шумен, казал нещо унизително за честта и достойнството на Ю. С. Р., а именно че го нарекъл „курльо“, и го оправдава по повдигнатото обвинение в тази част.

Осъдил е подсъдимият Я., да заплати на Ю. С. Р., ЕГН ********** от гр.

Шумен, сумата от 600.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени в 2 резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 13.08.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил предявения иск до пълния му размер от 200 000,00 лева като неоснователен и недоказан. Подсъдимия Я. е бил осъден да заплати на ТРС сумата от 50.00лв. –държавна такса върху уваженият размер граждански иск, сумата от 153.45лв за изготвяне на експертиза, както и 4.55лв. за призоваване на свидетел. Съдът е осъдил подсъдимия да заплати на Ю. Р. 10.00лв. представляващи разноски за призоваване на свидетел. На осн. чл.306 ал.1 т.4 НПК, ТРС се е произнесъл и осъдил подс.Я. да заплати по сметка на ТРС сумата от 16.55лв. разноски за свидетел.

След извършена проверка на присъдата от въззивния съд, се налага извода ,че фактическата обстановка е установена правилно от ТРС и изводите му в тази насока не се опровергават..

Възприетата фактическа обстановка е безспорна, тъй като изцяло се подкрепя от събраните по делото доказателства.

По делото е безспорно доказано, че на 13.08.21 година, в 07.55 ч , подс.

В. Я. излязъл да разходи кучето си. При връщането на подс. В.Я. от разходката, той бил изненадан от заснемащият го с телефона си Ю. Р.. Това действие на тъжителя, а именно да заснема живущите в блока, в частност подс.В. Я., не за първи път, подразнило Я., който отправил към тъжителя думите:“ Ей, само един шамар ще ти ударя и се напикаеш“. Тъжителят Р. на висок тон попитал подс. Я. какво прави с кучето си в шест часа сутринта.

Подс. Я. му отговорил, че часа е седем и половина , а не шест. В този момент по стълбите слизала тяхна съседка, св. Ж.П., която казала на тъжителя Р., че часа е осем. Тогава подс. Я. отправил обида към Р., като го нарекъл „Мухльо“ и да си погледне часовника, защото в момента е осем часа, след което отново го обидил, като му казал :“Виж колко е часа, бе мухльо“. Тези именно изразни средства използвани няколко пъти от подс. Я. , а именно наричайки го „мухльо“ били възприети от тъжителя Р., като обида. Според Р., това накърнило честта и достойнството му и довело да неблагоприятни последици за него, а именно до психично напрежение, емоционален дискомфорт и неудобство, които рефлектирали, както по отношение общуването му с негови близки, като станал умислен, разтревожен и разсеян.

Правилно ТРС е приел за доказана така възприетата фактическа обстановка по делото, поради което е направил и правилния извод, че с поведението си подсъдимия от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.146, ал.1 от НК.

В обясненията си пред ТРС, подсъдимият не се признава за виновен, заявява, че никога не е казал думата „курльо“ и думата „фалоси“.

Същото се установява и доказва от свидетелските показания на св.П., частично от обясненията на подсъдимия и от заключението на изготвената по делото видеотехническа експертиза. По делото е безспорно доказано, че единствените присъствали на описаното от тъжителя, са подсъдимия Я., св.

3

П. и самия тъжител.

За да възприеме изложената фактическа обстановка съдът правилно е дал вяра на свидетелските показания на св.П., /л.36 от дело ТРС/- съсед на страните по делото, същата описва подробно, че една сутрин излизайки от дома си към 08.00ч., където е видяла подсъдимия да разхожда кучето си, както и, че тъжителя му казал-„защо извеждаш кучето си в 06.0часа“.

Присъствала е на разговора между, двамата, но не е чула някой от двамата да е нарекъл другия-„мухльо“ или „курльо“. Правилно ТРС е кредитирал показанията на свидетелката, тъй като същите се потвърждават от изготвената видеотехническа експертиза. От възпроизведеният от вещото лице по изслушаната пред ТРС експертиза се установява, че подсъдимия е нарекъл тъжителя - „мухльо“, „ виж колко е часа бе мухльо“.

Разпитаните по делото св.И.Г. /л.69/ и св.Р.П. /л.37/, не са присъствали, и не са преки свидетели на нанесените от подсъдимия обиди по отношение тъжителя. И двамата описват състоянието на тъжителя, след случилото се- бил много объркан, разстроен, обиден, замислен и загрижен от случилото се.

След пълен и детайлен анализ на всички относими доказателства, ТРС обосновано е приел, че в случая се установява по категоричен начин че на 13.08.2021 в гр. Шумен, подсъдимия е обидил и казал нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя Ю. С. Р., от гр. Шумен, като го нарекъл „мухльо“, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.146, ал.1 от НК. Правилно и законосъобразно съдът е признал за невиновен и оправдал В. Я. , за това, на 13.08.21 година в гр.

Шумен,да е казал нещо унизително за честта и достойнството на Ю. С. Р., а именно че го нарекъл „курльо“.

С горните мотиви ТРС е признал за виновен подсъдимия ,че е извършил – престъпление по чл.146 ал.1 от НК. Тъй като към този момент Я. е бил неосъждан, и не е ползвал привилегията по чл.78а от НК, а от Д.ието няма причинени съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване, правилно на основание чл.78а от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.146, ал.1 от НК и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. По отношение на размера на наложеното наказание ТРС е отчел като смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, наличието на предишни конфликтни отношения с тъжителя, както и провокативното поведение на последния. Тъй като с противоправното си поведение подсъдимият е причинил на пострадалият неимуществени вреди, съдът правилно и обосновано определил сумата от 600 лева като справедлив размер на обезщетение, и отхвърлил в останалата му част гражданският иск до пълният му размер от 200 000 лв. , като неоснователен.

В жалбата, и в допълнението към същата се възразява , че присъдата е необоснована , незаконосъобразна и постановена при нарушение на 4 процесуалния закон. Възразява се, че е неправилно случайно направените фотоснимки или видеозаписи които отразяват или съдържат информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК да се смесват със съответните веществени доказателства, както и се възразява, че от мотивите на съда не става ясно защо изречената дума „мухльо“ следва да се тълкува като обидна. За да постанови оспорената присъда, РС-Търговище е провел прецизно съдебно следствие. Въззивният съд констатира, че контролираният съд е положил усилия за изясняване на правнозначимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, като в хода на първоинстанционното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като споделя доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели, приложените писмени доказателствени средства и писмени доказателства. Престъплението по чл.

146, ал.1 НК запретява под страх от наказателна отговорност казването или извършването на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. От тук следва, че обидата е съзнателно, целенасочено унижаване чувството на лично достойнство на пострадалия чрез думи и/или действия, които по своето съдържание противоречат на изискванията за морално благоприличие и добрите нрави / в тази насока е и Р. № 20 от 14.07.1998г. по к.д. № 16/98г. на КС на РБ/. От обективна страна авторът на обидата си служи със словесна информация под формата на мнение, оценка, метафори или епитети, които не се съдържат проверими факти от обективна реалност, а субективно личностно виждане. За да е съставомерна обидата, освен това е необходимо обидните изрази да се възприемат пряко или опосредено от обидения / Р. № 664 от 1972г., н.о./. Необходим елемент от обективна страна е и персоналната индивидуализация на нейния адресат, доколкото предмет на посегателство на обидата и респективно на защита от страна на НК са честта и достойнството на конкретна личност. По делото е доказано по безспорен начин, че подсъдимият е нарекъл тъжителя с думата „мухльо“ Въззивният съд счита възраженията за неоснователни. Постановената присъда е правилна и законосъобразна, а наложеното наказание е определено в справедлив и отговарящ на извършеното Д.ие размер. За да постанови наказанието си, съдът е възприел за доказана описаната по-горе обстановка, като в тази връзка е извършил пълен анализ на събраните по делото доказателства. Съдът правилно е кредитирал свидетелските показания на св.П. и заключението на изготвената видеотехническа експертиза.