Решение № 1804 от 18.12.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1804 гр. Плевен, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20234430103959 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 19261/12.07.2023 г. на Н.

Е. П., ЕГН **********, подадена чрез адв. М., срещу „***“ АД, ЕИК ***, с която се иска прогласяване на недействителност на предвидена в чл. 27 от договор за паричен заем № 862757/31.07.2023 г. клауза за неустойка, поради противоречие със закона или заобикаляне, нарушение на добрите нрави и неравноправност, както и осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 350,47 лв., недължимо платена сума по гореописания потребителски договор, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

Претендират се и сторените съдебни разноски.

Ищецът твърди, че на 31.07.2022 г. с ответника е сключен договор за потребителски кредит от разстояние с № 862757, като се договорили заемът да бъде в размер на 400 лв., който да бъде погасен на три месечни вноски, с размер на годишна лихва – 36 %, ГПР- 42,58 % и обща сума за връщане – 426,08 лв. Съгласно чл. 17, ал. 1 от договора страните се уговорили договорът за заем да бъде обезпечен с гарант, а ако това задължение не бъде изпълнено съгласно чл. 27 уговорили неустойка, която заемателят дължи на заемодателя в размер на 0,9 % от стойността на усвоения кредит.

Неустойката също се дължала разсрочено от заемателя, заедно с всяка от погасителните вноски. Ищецът твърди, че не е представил в срок обезпечение и му е начислена неустойка в общ размер на 234,67 лв., а общата сума, която следвало да върне е в размер на 660,75 лв. Тази дължима сума по договора сочи, че е заплатил изцяло, включително и неустойката.

Ищецът въвежда и довод за нищожност на договора, поради това, че не е спазена предвидената в закона форма, както и защото не е налице съществен елемент от договора, а именно годишният процент на разходите по кредита. Посочва, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, което според ищеца противоречи пряко на изискванията на чл. 19, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 1 от ЗПК. В договора бил посочен единствено ГЛП, но не ставало ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Описаните в съдържанието на договора такси и разходи водели до различен размер на ГПР от посочения. Счита, че посоченият в договора ГПР е погрешен, а действителният многократно надхвърля допустимия по чл.

19, ал. 4 от ЗПК.

По отношение на уговорената неустойка сочи, че е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител, който да отговаря на всички изисквания. Този вид договори сочи още, че са еднотипни и потребителят не може да влияе върху тяхното съдържание. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължението на кредитора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Въпреки това на потребителя се вменявало задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат и ако не стори това дългът му нараства, и се стигало до свръхзадлъжнялост. Ищецът счита, че неустойката, която не е свързана пряко с претърпените вреди, без данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение, води до накърняване на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите и функции. Счита, че се достига и до заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК предвиждала, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза обаче е уговорено още едно допълнително обезпечение, от което не произтичат вреди. Тя обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторна лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

Непредставянето на обещани обезпечения, съобразно чл. 71 от ЗЗД дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променил последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, събирал неустойка, чието плащане разсрочил заедно с периодичните вноски. Ищецът счита, че нито една от страните не е имала намерение да предостави/получи обезпечение, като това следвало от поведението на кредитора, а именно, че е могъл да отложи предоставянето на заема, каквато била обичайната практика. Счита още, че клаузата е неравноправна, поради което нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 2 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка и същевременно клаузата не била индивидуално уговорена.

Ищецът твърди още, че кредиторът не е включил в ГПР разходите за заплащане на неустойка, която представлявала печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично. Действителният ГПР по договора многократно надхвърлял допустимия, поради което счита, че е налице нарушение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което обуславя нищожност на договора. Счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като възнаградителната лихва, в която се включва и неустойката, е изключително висока и противоречи на добрите нрави.

В условията на евентуалност ищецът сочи, че ако договорът бъде приет за валиден, то отделните клаузи са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, респ. чл. 146 от ЗЗП. Съгласно чл. 23 от ЗПК се дължал само чистата стойност на кредита, но не и лихви или други разходи.

В заключение иска от съда да уважи предявените искове и претендира съдебно деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „***“ АД, ЕИК ***, 2 с който оспорва предявения иск. Не оспорва твърдението, че е сключен договор за потребителски кредит № 862757/31.07.2022 г. от разстояние, с предмет предоставяне на заем в размер на 400 лв. Съгласно ОУ страните са използвали интернет като средство за комуникация и извършване на правни изявления. Комуникацията започнала по инициатива на ищеца, който кандидатствал за отпускане на кредит, като неговият идентификационен номер е мобилния му телефонен номер, от който е кандидатствал.

Използваният идентификационен номер и електронна поща, представлявали електронен подпис, на който е предадена силата на саморъчен по смисъла на чл. 13, ал.

4 от ЗЕДЕУУ. След попълване на заявлението за кандидатстване и в съответствие с чл.

6, ал. 2 от ОУ на ищеца е изпратена необходимата преддоговорна информация, включваща СЕФ, но за завърши заявката потребителят следвало да натисне бутон и след това да изтегли проекта на договора. С натискане на бутона „подпис“ потребителят заявил недвусмислено съгласието си да сключи договора с посоченото в проекта съдържание, което включвало дължимите суми, заявеният размер на главница, брой и размер на месечни вноски, падеж, размер на ЛП и ГПР и изискването за предоставяне на обезпечение.

Ответникът посочва още, че уговорената неустойка е за неизпълнение на парично задължение за предоставяне на обезпечение. Изпълнението не било обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определя от това дали заемателят по договора изпълни в някакъв момент своето задължение. Поради това и размерът на неустойката се определя като процент от заетата сума, като се начислява, докато не бъде изпълнено задължението, което зависело изцяло от волята на заемателя. Видно от договора неустойката се дължала единствено за периода, в който заемателят реално не е предоставил обезпечение, като ако такова бъде предоставено, неустойката спира да се начислява. Ответникът счита, че уговорената неустойка се характеризирала с всички присъщи и функции, а причината за евентуалното и начисляване е единствено виновното поведение на ищеца. Поради това тя не противоречала на добрите нрави. В задължителната практика на ВКС се приемало, че прекомерността на неустойката не я правело изначало нищожна поради накърняване на добрите нрави, като същата следвало да се приеме за нищожна, само ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите и функции.

В заключение ответникът счита, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в уговорения срок поръчител, който да отговаря на изискванията, тъй като ищецът е бил запознат с условията на договора, преди да бъде сключен и не е бил длъжен да сключва договора веднага, а е могъл да открие поръчител преди това.

Знаейки, че няма да изпълни задължението ищецът действал недобросъвестно, поради което е нарушил чл. 12 от ЗЗД.

В с. з. ищецът чрез своя процесуален представител е подал писмени становища, с които поддържа исковата молба, моли да бъдат уважени предявените искове.

Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. Релевира възражение за прекомерност на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В с. з. ответникът чрез своя процесуален представител с писмено становище оспорва исковата молба и моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Счита, че не се дължи адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищеца, тъй като не са доказани предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от представените писмени документи се 3 установява, че същите постигнали съгласие да сключат договор за потребителски кредит № 862757/31.07.2022 г. по силата на който ответното дружество е поело задължението да предостави на ищеца сумата от 400 лв., при ГЛП – 36%, ГПР – 42,58 %, със срока на погасяване 3 месеца, и обща дължима сума по кредита – 426,08 лв.

Съгласно чл. 2 от договора неразделна част от същия са заявлението за кредит, погасителния план и общите условия.

На 31.07.2022 г. „***“ АД, превело в полза на Н. Е. П. сумата от 403,55 лв. по кредит № 862757.

С чл. 17 от раздел V от договора страните по делото са уговорили потребителят да предостави в срок до 3 дни от подписването на ДПК обезпечение, което 1) да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и сл. от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за неизпълнението на всички задължение на потребителя, или 2) да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявления на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора в срок от един работен ден, считано от датата на която банката е получила писмено искане от кредитора, със срок на валидност най-малко 30 дни, след падежа на последната вноска.

В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено поръчителят и банковата гаранция да отговарят на общите условия и да бъдат одобрени от кредитора.

Съгласно чл. 27, ал. 1 от раздел VIII по договора, страните по делото уговорили, че ако потребителят не изпълни задължението по чл. 17 от договора, същият дължи неустойка на кредитора в размер на 0.9 % от стойността на усвоената кредитна сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните постигнали съгласие, че неизпълнението на задължението по чл. 17 от договора причинява на кредитора вреди в размер на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави обезпечение в срок. С чл.

27, ал. 3 е уговорено, че при настъпване на дължимост на неустойката, потребителят заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска.