Решение № 1167 от 19.10.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1167 гр. София, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20221000503270 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение № 262881 от 05.09.2022 г. по гр.д. № 8902/2019 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-1 състав, съдът по предявените от Ц. А. Е., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, пл.

Позитано № 9, Бизнес сграда № 1, вх. Б, ет. 4, офис 11 срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. Витоша № 2, искове при правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , е осъдил Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.

„Витоша“ № 2, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да заплати на Ц. А. Е., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, пл. Позитано № 9, Бизнес сграда № 1, вх. Б, ет. 4, офис 11 сумата от 2 000 лв. /две хиляди лева/ , представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал.

1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 28, ал. 1 от НК, за което ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД 17920/2014 г. по описа на СРС, Н.О., 4 състав, и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – сумата 75.55 лв. /седемдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща лихва за забава за периода 19.02.2019 г. до подаване на исковата молба /04.07.2019 г./, ведно със 1 законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до изплащането, като е отхвърлил като неоснователни предявения иск по чл.

2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над 2 000 лв. до пълния размер от 40 000 лв., както и по иска за законна лихва за разликата над 75.55 лв. до пълния предявен размер 1 556 лв. и за периода 01.02.2019 г. – 19.02.2019 г.

С решението съдът е осъдил Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Ц. А. Е., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, пл. Позитано № 9, Бизнес сграда № 1, вх. Б, ет. 4, офис 11, съдебно-деловодни разноски в размер на 54.95 лв.

/петдесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки/.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът Прокуратурата на Република България, която в срока по чл. 259, ал. 1 от Г П К го обжалва в осъдителната му част изцяло, с оплаквания за неправилност и необоснованост. По-конкретно, излагат се възражения в посока, че СГС неправилно приел, че са налице основания за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България по чл. 2 от ЗОДОВ, доколкото всички предприети действия и мерки от същата и съответните разследващите органи били законоустановени, а в допълнение мярката за неотклонение „задържане под стража“, която търпял ищецът, била взета от съда и е била контролирана по надлежния ред. Относно претърпените от Ц. А.

Е. вреди по време на изтърпяване на тази мярка за неотклонение и лошите хигиенни условия в ареста, то не следвало да се ангажира отговорността единствено на Прокуратурата на Република България, тъй като специализираните арестантски помещения се изграждат, експлоатират, стопанисват и администрират от съответното компетентно звено в Министерство на правосъдието. Поставя се акцент, че към момента на привличане на ищеца като обвиняем са били налице съответните законови предпоставки за образуване на наказателното производство, за повдигането на обвинение, а също и за внасянето на обвинителен акт в съда. В този смисъл, Прокуратурата на Република България, счита, че предявеният иск е недоказан, тъй като не били ангажирани необходимите доказателства за твърдените от ищеца вреди, не е доказана и причинната връзка между претърпените вреди и наказателното производство. Все в тази връзка, видно от Справката за съдимост и Справка от НСлС, ищецът е многократно осъждан за сходни престъпления против собствеността, като в процесния период са водени срещу него няколко други наказателни производства, а разграничаването на евентуалните вреди от всяко едно от тях се явява сериозна трудност досежно действително понесените от него вреди, резултат от процесното наказателно производство. Освен това, постановената оправдателна присъда не е била протестирана от Прокуратурата на Република България. На следващо място, в условията на евентуалност се релевира нарушение на чл. 52 от ЗЗД, доколкото СГС бил определил завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди. По тези причини се настоява за отмяна на обжалваното решение в осъдителната му част и отхвърляне на 2 исковата претенция изцяло, а при условията на евентуалност – за намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Въззиваемият Ц. А. Е., чрез адв. В. В. Б., оспорва въззивната жалба по съображения, подробно изложени в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила и въззивна жалба от Ц. А.

Е., чрез адв. В. В. Б., срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част. Релевирани са оплаквания за неправилност, противоречие на материалния закон, явно несъответствие между установената фактическа обстановка и събраните доказателства от една страна, и изводите на първоинстанционния съд от друга страна. Неправилно СГС бил приел, че предишните осъждания на ищеца са основание да се приеме занижен интензитет на негативните преживявания на ищеца от процесното обвинение, като не била взета предвид неговата възраст към момента на задържането – 21 години, обстоятелството, че поради задържането той не е могъл да изпита радостта от очакването и от раждането на неговото дете, което не е могъл да припознае своевременно, а освен всичко и е бил в невъзможност да полага грижи за майката на детето (самата тя на 18 години) и за своето дете, както и да им осигури необходимата финансова подкрепа. На следващо място, бива релевирано възражение относно неяснота около начинът, по който СГС е определил размера на обезщетението. В тази връзка, се твърди, че същото е определено в противоречие с установената съдебна практика, като не са били съобразени релевантните обстоятелства – че престъплението, в което ищецът е бил обвинен, е тежко, продължителността на наказателното преследване, тежестта на взетата мярка за неотклонение, броя на процесуалните действия с участието на ищеца, младата възраст на ищеца, конкретното отражение на наказателното производство върху неговия живот, раздялата с приятелката му в резултат от задържането му във връзка с това наказателно производство, икономическата конюктура в страната. По тези причини, моли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, с което да бъде постановено ново по същество, с което предявеният иск да бъде уважен до пълния му предявен размер. Заявява се претенция за присъждане на направените разноски за производството в пълен размер.

Прокуратурата на Република България не взема становище по депозираната въззивна жалба от Ц. А. Е. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.

3

Въззивният съд служебно констатира, че на 22.06.2022 г. след приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, ищецът Ц.

А. Е. е починал, като при извършена служебна справка в НБДН се установявя, че същият има един наследник от първи ред по права възходяша линия – неговата майка М. Ц. Р.. Доколкото депозирания от името на починалия Ц. А.

Е. отговор на въззивна жалба на Прокуратурата на Република България и на самостоятелно основание въззивна жалба срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение са били депозирани след смъртта на ищеца от процесуалния му представител – адв. В. В. Б., то се установява, че същата е действала без валидна представителна власт. По тези причини, след като е била уведомена единствената наследница на ищеца за това гражданско производство, М. Ц. Е.а е конституирана като страна в процеса. Същата с два броя молби от 02.05.2023 г., чрез адв. П. Г., потвърждава действията по депозиране на въззивна жалба от 26.09.2022 г. от наследодателя й Ц. А. Е. и Отговор на въззивната жалба от ответника от 19.10.2022 г. , като към молбите са приложени допълнителна въззивна жалба и съответно – допълнителен отговор. Претендира се присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:

Предявени са искови претенции с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД о т Ц. А. Е. срещу Прокуратурата на Република България за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконни действия на органи на ответника, изразяващи се в повдигане и поддържане на обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 28, ал. 1 от НК, за което ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД 17920/2014 г. по описа на СРС, Н.О., 4 състав, ведно със законната лихва от влизане на оправдателната присъда в сила - 19.02.2019 г.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 4

702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Въззивният съд намира първоистанционното решение за правилно и обосновано, постановено при изяснена фактическа обстановка, поради което споделя изцяло мотивите на обжалваното решение и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

От фактическа страна по делото не е спорно, а и при съвкупната преценка на събраните доказателства се установява, че по водено досъдебно производство № ЗМ 1300/2014 г. по описа на 09 РУ на СДВР, пр.пр. № 18919/2014 г. по описа на СРП, с Постановление от 25.05.2014 г. – Ц. А. Е. е бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 24.05.2014 г. в гр.

София, в съучастие като извършител с обв. Т. Е. отнел чужди движими вещи от владението на М. Х. Д. - А. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. С Постановление от същата дата на прокурор при СРП е постановено задържането на Ц. А. Е. за срок до 48 часа в следствения арест в гр. София, бул. Г.М.Димитров № 42.

По искане на прокурора с Определение от 27.05.2014 г. по НЧД № 10384/2014 г. по описа на СРС, Н.О., 108 състав, спрямо Ц. А. Е. е взета мярка 5 за неотклонение „задържане под стража”, като същата е потвърдена с Определение от 03.06.2014 г. по ВНЧД № 2345/2014 г. по описа на СГС, XVI състав. Въз основа същото е приведен на 24.09.2014 г. в затвора в гр. София.