Определение № 25215 от 19.06.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25215 гр. София, 19.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско дело № 20241110110399 по описа за 2024 година

1. Производството е по реда на чл. 267, пар. 1 ДФЕС.

2. Отнася се до тълкуване на правилата за международна компетентност по частни дела по чл. 7 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. и възможността държавите да налагат ограничения на предвидената в същата разпоредба международна компетентност.

1. СТРАНИ ПО СПОРОВЕТЕ:

1. 1.1. Заявител:

2. Заявител по делото е К. П. В. – българска гражданка с регистриран постоянен адрес в Пазарджик, България, която сочи по делото, че обичайно пребивава в Лион, Франция.

3. Заявителката се представлява от адв. Е. Б. В., упълномощена от пълномощник на заявителката – регистрираното в България „Клеймхелп“ ООД, с адрес на кантората: София, ***, вх. В, ет. 3, ап. 50, с телефон: *** .

4. 1.2. Длъжник:

5. Длъжник (лице с качество на ответник в евентуален последващ исков процес) все още не е конституиран, тъй като производството е едностранно и възможност за участие ще му се даде едва след издаване на заповед за изпълнение като акт по делото (вж. т. 32 – 33 от Решение от 9 септември 2022 г. по съединени дела C-208/20 и C-256/20 Топлофикация София и др. ).

6. Въпреки това, за да се обоснове международния елемент на делото, следва да се посочи, че искането е насочено срещу Deutsche Lufthansa AG (Дойче луфтханза) – дружество със седалище в Германия, чието главно управление е известно, че е във Франкфурт на Майн.

2. ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

1

1. Заявителката иска да се присъди обезщетение за отменен полет от цялостно пътуване, което е следвало да започне в Лион, Франция, и да завърши с кацане на летището в София в България. Претендира се и лихва за забава

3. НАЦИОНАЛНОТО ПРАВО:

1. 3.1. Граждански процесуален кодекс (обн. в „Държавен вестник“ (ДВ), бр. 59 от 20 юли 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., посл. изм. – ДВ, бр. 39 от 1 май 2024 г.):

Връчване на търговци и юридически лица

1. „Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.

(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. (...)

Връчване на пребиваващи в страната чужденци

1. Чл. 53. Връчването на пребиваващите в страната чужденци се извършва на адреса, заявен в съответните административни служби.

Издаване на заповед за изпълнение

1. Чл. 411. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., бр. 50 от 2015 г., доп., бр. 86 от 2017 г., бр. 100 от 2019 г.) Заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност. Заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща незабавно на надлежния съд.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2015 г.) Съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато:

1. (доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението;

2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;

3. (нова – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това;

4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България;

5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) длъжникът няма обичайно 2 местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

(3) При уважаване на заявлението съдът издава заповед за изпълнение, препис от която се връчва на длъжника.

Обжалване

1. Чл. 413. (1) Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя с частна жалба, от която не се представя препис за връчване.“

1. 3.2. Търговски закон (обн. ДВ, бр. 48 от 19 юни 1991 г., посл. изм. – ДВ, бр. 41 от 10 май 2024 г.):

КЛОН НА ЧУЖДЕСТРАННО ЛИЦЕ

1. „Чл. 17а. (Нов - ДВ, бр. 66 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., в сила от 01.07.2007 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 80 от 2006 г.) Клон на чуждестранно лице, регистрирано с право да извършва търговска дейност според националния си закон, се вписва в търговския регистър.

(2) Освен данните по чл. 17, ал. 2 заявлението за вписване съдържа и данни за:

1. (изм. - ДВ, бр. 35 от 2024 г., в сила от 19.04.2024 г.) правната форма, фирмата или наименованието и седалището на чуждестранното лице, както и фирмата на клона, ако тя се различава от тази на чуждестранното лице;

2. регистъра и номера, под който е вписано чуждестранното лице, ако приложимото право го предвижда;

3. правото на държавата, което се прилага за чуждестранното лице, ако това не е правото на държава - членка на Европейския съюз;

4. лицата, които представляват чуждестранното лице според регистъра, в който е вписано, ако има такъв регистър, начина на представляване, както и ликвидаторите и синдиците и техните правомощия. ... “ 1. 3.3. Закон за регистър БУЛСТАТ (обн. ДВ, бр. 39 от 10 май 2005 г., посл. изм. – ДВ, бр. 84 от 6 октомври 2023 г.):

2. „Чл. 3. (1) В регистър БУЛСТАТ се вписват: (...) 5. чуждестранни юридически лица: а) които осъществяват стопанска дейност в страната, включително и чрез място на стопанска дейност или опредЕ. база или обект, или (...) 1. Чл. 7. (1) (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2018 г.) За лицата по чл. 3, ал. 1, т. 1 - 8, ал. 2 и 3 в регистър БУЛСТАТ се вписват следните данни и обстоятелства: (...)

3

7. седалище и адрес на управление;

8. (изм. - ДВ, бр. 16 от 2022 г., в сила от 25.02.2022 г.) адрес за кореспонденция, както и телефон, факс, електронен адрес;

9. адрес на местоизвършване на дейността или на имота (...)“ 1. 3.4. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (обн. ДВ, бр. 105 от 29 декември 2005 г., посл. изм. – ДВ, бр. 36 от 23 април 2024 г.):

2. „§ 1. По смисъла на този кодекс:

5. "Място на стопанска дейност" е: а) определено място (собствено, наето или ползвано на друго основание), посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, като например: място на управление; клон; търговско представителство, регистрирано в страната; офис; кантора; ателие; завод; работилница (фабрика); магазин; склад за търговия; сервиз; монтажен обект; строителна площадка; мина; кариера; сонда; петролен или газов кладенец; извор или друг обект на извличане на природни ресурси; б) извършването на дейност в страната от лица, упълномощени да сключват договори от името на чуждестранни лица, с изключение на дейността на представителите с независим статут по глава шеста от Търговския закон; в) трайно извършване на търговски сделки с място на изпълнение в страната, дори когато чуждестранното лице няма постоянен представител или определено място.“

1. 3.5. Закон за насърчаване на инвестициите (обн. ДВ, бр. 97 от 24 октомври 1997 г., посл. изм. – ДВ, бр. 20 от 8 март 2024 г.):

2. „Чл. 24. (Отм. - ДВ, бр. 37 от 2004 г., в сила от 04.05.2004 г., нов - ДВ, бр. 42 от 2007 г., в сила от 30.08.2007 г.) (1) Чуждестранни лица, които имат право да извършват търговска дейност по националното си законодателство, могат да откриват в страната търговски представителства, които трябва да бъдат регистрирани в Българската търговско-промишлена палата.

(2) Представителствата по ал. 1 не са юридически лица и не могат да извършват стопанска дейност.

(3) Сделките, които чуждестранното лице сключва с местни лица за нуждите на регистрирано от него представителство по ал. 1, се осъществяват по реда за извършване на сделки между местни лица.“ 1. 3.6. Национална съдебна практика:

2. Цитирана е съдебна практика на Върховния касационен съд по конкретни казуси, която няма задължителен. Цитирана е и практика на контролната инстанция на настоящия съд по дела в рамките на заповедното производство – Софийския градски съд. Определенията на Софийския градски съд са цитирани по правноинформационна система, 4 тъй като този съд не публикува актовете си, с които слага край на производството, различни от решения по искови производства.

3. 3.6.1. Определение № 547/22.08.2013 г. по частно търговско дело № 1355/2013 г. на II Търговско отделение на Върховния касационен с ъ д (публикувано на: https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=otdelo&id=CE9CEE3AE0BCCC3FC2257BCF0038CA11 ):

4. „Изводът на въззивния съд, че заявлението не отговаря както на изискването по т. 3, така и на това по т. 4 от ал. 2 на чл. 411 ГПК, тъй като длъжникът има седалище извън страната, имплицитно съдържа произнасяне на съда относно липсата на място на дейност на чуждестранното дружество, въпреки регистрирания от него клон в България, и същевременно е израз на становището на съда, че е достатъчно проявлението на една от двете отрицателните предпоставки по чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 ГПК [ред. преди 2019 г., бел на питащия съдия], за да се отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение. (...)

5. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 ГПК, предпоставка за издаване на заповед за изпълнение е длъжникът да има формална или фактическа връзка с територията на Р България: при физическите лица – постоянен адрес или обичайно местопребиваване в страната, а при юридическите лица – седалище или място на дейност. Постоянен адрес, съответно седалище в страната по смисъла на чл.411, ал.2, т.3 ГПК могат да имат единствено местните лица. Поради това проверката за обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Р България по чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК се извършва само по отношение на чуждестранните физически или юридически лица. Достатъчно е наличието на една от посочените в т. 3 или в т. 4 на чл. 411, ал. 2 ГПК връзки с територията на страната, за да е допустимо издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника – юридическо лице по териториален признак. Това произтича и от възможността, при наличието на която и да е от двете привръзки (седалище или място на дейност), принудителното изпълнение въз основа на заповедта за изпълнение срещу юридическото лице да се проведе на територията на страната от съответните за това органи.

6. Клонът е обособяване на част от дейността на търговеца извън населеното място, където се намира неговото седалище, част е от предприятието на търговеца, който чрез него извършва търговска дейност, като правата и задълженията възникват за търговеца, тъй като клонът не е субект на правото. Чрез регистриране на клон по чл. 17а ТЗ, чуждестранните ЮЛ осъществяват дейност и на територията на Р България, от което следва, че по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК тези 5

ЮЛ имат място на дейност на територията на страната.