Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 558 от 22.02.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 14738/2023
Вид
Решение № 558
Подписан
22.02.2024
В сила
29.05.2024
Състав
Атанаска Димитрова Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл. 15 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 15, ал. 8 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.1, т.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.1, т.3 и 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.1, т.3 и 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.8, т.1 · Закон за защита от домашното насилие

РЕШЕНИЕ

№ 558 гр. Варна, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20233110114738 по описа за 2023 година

Подадена е молба за защита от домашно насилие на осн. чл.8, т.1 от ЗЗДН.

В молбата молителката Т. И. М., с ЕГН ********** от гр. *** представлявана от адв. С.

П. Г.-П., назначена за адвокат, който да осъществява правна помощ на молителката с Решение №*** г. на НБПП, твърди, че ответникът Т. А. Т. е бивш съжител на молителката, с когото съжителствали на съпружески от 2009 г. до 2012 г. и с когото имали малолетно дете. Към момента ответникът съжителствал на съпружески начала с друга жена - Я. Ф..

Молителката, както и нейната дъщеря системно били подлагани на домашно насилие. Били обиждани, ругани вулгарно, заплашвани на улицата и в дома им от страна на ответника и неговата съжителка.

Молителката твърди, че на 07.11.2023 г. сутринта тя завела детето си на училище в сградата на ОУ „**, след което около 08,00 часа се отправила по ул. „Тодор Димов“ към автобусна спирка, за да отиде на работа. Ответникът и новата му съжителка стопанисвали магазин за хранителни стоки на ъгъла на ул. „Тодор Димов“ и ул. „Топра Хисар“.

Преминавайки покрай магазина, молителката видяла ответника и съжителката му, които я нападнали. Молителката получила удари в главата, лицето, била одрана обиждана и унизена. Свидетели на побоя станали двама служители от съседен магазин за месо, които по това време били на улицата. Веднага след побоя молителката посетила МБАЛ „Св. Анна“ АД, откъдето й издали медицинско удостоверение. След това подала жалба в полицията.

Твърди, че преди този случай била подлагана на кибер насилие, като в социалните мрежи била обиждана, а на електронната страница на институцията, в която работела като рехабилитатор, се изписвали нецензурни коментари и отзиви.

1

Поради така изложените обстоятелства молителката моли съда да бъдат предприети мерки за защита от домашно насилие, като ответникът бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея; да му бъде забранено да я доближава на помалко от 100 метра; да му бъде забранено да доближава и жилището й; както и да бъде задължен да се въздържа от извършване на кибер насилие спрямо молителката.

В съдебно заседание ответникът заявява, че е не е осъществил акт на домашно насилие спрямо молителката. Твърди, че на 07.11.2023 г. молителката се скарала с настоящата съжителка на ответника и той се намесил, за да предотврати конфликта им. Твърди, че той не е удрял молителката, а само я избутал, за да прекрати свадата между двете жени. Твърди също, че не е отправял обиди или нецензурни коментари по отношение на молителката.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се безспорно по делото, че молителката и ответникът са бивши съжители, които към момента са разделени, като ответникът е установил понастоящем съжителство с друга жена. От представеното в заверено копие удостоверение за раждане на детето В.Т. М., издадено въз основана акт за раждане №*** г. от О.В. се установява, че молителката е майка на детето В., а баща в посочения документ не е вписан. Към момента е налице висящ съдебен спор между молителката и ответника, по повод предявена претенция от молителката към ответника за установяване на произхода на детето от бащата. По този повод, а и предвид раздялата им, страните били в обтегнати отношения.

На 07.11.2023 г. сутринта молителката завела детето си на училище в сградата на ОУ „**, след което тръгнала към намираща се в близост автобусна спирка, за да отиде на работа.

Движейки се към спирката тя минала по ул. „Тодор Димов“, където на ъгъла с ул. „Топра Хисар“ се намирал магазин, стопанисван от ответника и съжителката му. Последните се намирали в магазина и при приблажаването на молителката между всички тях избухнал конфликт. В хода на конфликта ответникът и съжителката му нанесли удари на молителката по тялото и в областта на главата, а молителката заляла с носеното от нея кафе съжителката на ответника. След края на свадата молителката подала сигнал в полицията, като след извършената проверка от страна на полицейските служители, на ответника и на съжителката му били съставени предупредителни протоколи по ЗМВР. В същия ден молителката посетила и Отделение по съдебна медицина към МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, където била прегледана и й било издадено медицинско удостоверение №*** г. При прегледа се установило, че тя е получила контузия на лява раменна става, кръвонасядане и травматичен оток в областта на брадичката, линейно ожулване в областта на лявата буза, като лекарят е заключил, че тези травматични увреждания са резултат от удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по съобщения от нея време и начин.

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена, тъй като именно такава тя се потвърждава от всички събрани по делото доказателства – горепосочените писмени доказателства, включително и приобщената към делото преписка №*** г. на Второ РУ-ОД МВР Варна, както и изявленията на страните. Предвид 2 установените факти от доказателствата по делото, съдът счита, че ответникът Т. А. Т. е извършил на 07.11.2023 г. в гр. Варна акт на домашно насилие спрямо молителката Т. И. М..

Ответникът отрича да е осъществил акт на насилие, но без съмнение в този ден между страните по делото е избухнал конфликт, част от който е бил ответникът и е проявил агресивно поведение спрямо молителката. Без съмнение в резултат на спречкването молителката е получила травматични увреждания, поради което съдът приема, че от страна на ответника е осъществен акт на насилие спрямо нея. Съжителката на ответника също е участвала в този конфликт, но нейните действия не могат да се окачествят като акт на насилие, доколкото тя не е сред лицата по чл.3 от ЗЗДН. Ответникът, обаче е бивш съжител на молителката и проявената от него агресия следва да се окачестви като акт на домашно насилие по смисъла на ЗЗДН. Предвид това съдът счита, че спрямо него следва да бъде предприета мярка по чл.5, ал.1, т.1от ЗЗДН, като ответникът бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката. Съдът счита, че няма основания да забранява на ответника да приближава молителката на определено разстояние, както и да приближава жилището й, доколкото по делото липсват данни ответникът да търси или предизвиква срещи с молителката, както и липсват данни да посещава жилището й. Затова относно тези искания на молителката молбата й следва да се отхвърли. Също така по делото не се доказват твърденията на молителката, че спрямо нея от страна на ответника е бил осъществен акт на кибер насилие. Не са събрани доказателства ответникът да е автор на обидни или нецензурни коментари в социални мрежи спрямо молителката, както и въобще да е осъществявал актове на насилие посредством електронната мрежа, поради което и искането същият да бъде задължен да се въздържа от извършване на подобни актове на насилие е неоснователно.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 15 от ЗЗДН, съдът

РЕШИ:

УВАЖАВА молбата на Т. И. М., с ЕГН ********** от гр. *** за издаване на заповед за защита от домашно насилие, като:

ЗАДЪЛЖАВА Т. А. Т. , с ЕГН **********, с адрес гр*** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо Т. И. М. , с ЕГН ********** от гр.

***.

ОТХВЪРЛЯ молбата на Т. И. М. , с ЕГН ********** от гр. *** в частта относно исканията на молителката на Т. А. Т. , с ЕГН **********, с адрес гр***да бъдат наложени мерки по чл.5, ал.1, т.3 и 4 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА Т. А. Т. , с ЕГН **********, с адрес гр*** да заплати ДТ в размер на 30 лв.

/тридесет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред ОС - Варна в 7-мо дневен срок от днес.

На основание чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН да се издаде заповед за защита.

3

Обжалването не спира изпълнението на заповедта.

Препис от решението да се връчи на страните и на Второ РУ - гр. Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4