Решение № 2676 от 12.12.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2676 гр. Бургас, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20242120102757 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от Е. Т. П., ЕГН:

**********, с постоянен и настоящ адрес: *, чрез процесуален представител адв. А. Д., съдебен адрес: *, срещу „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от В.М.И., за прогласяване на нищожността на сключения между тях Договор за паричен заем № * на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а в условията на евентуалност - нищожността на чл. 8 от договора на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето, вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави и като противоречаща на закона.

В исковата молба са изложени твърдения, че между ищецът като заемател и ответникът – заемодател на 24.07.2023 г. е сключен Договор за паричен заем № * по реда на ЗПФУР, при следните параметри: размер на отпуснатия заем 3000 лева, платим на 17 месечни вноски, всяка в размер на 233,96 лв., с изключения на последната в размер на 233,83 лв. (без включена неустойка) или 397 лв. (с включена неустойка), с уговорен ГПР 47,935 % и месечен лихвен процент в размер на 3,330 %, съответно фиксиран годишен лихвен процент 39,96%, с дата на първо плащане 24.08.2023 г. и на последно плащане 24.12.2024 г., като общо дължима сума е в размер на 3997,19 лв. Твърдят се извършени плащания по договора в размер на 3001,37 лв., което е отразено в предоставения и изходящ от ответника погасителен план.

Сочи се, че ищцата има качеството потребител, поради което следва приложение да намерят правилата на ЗПК. Излагат се подробни съображения за нищожността на договора, на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22 ЗПК, тъй като клаузата за неустойка не е включена в ГПР, поради което той е неправилен и заблуждаващ, уговорените изисквания, на които трябва да отговаря предоставеното обезпечение от една страна, не предоставят избор на потребителя дали да предостави такова и какъв да бъде неговия вид, а от друга, е форма на получаване на кредитно финансиране. Неоправдан е и размерът на обезпечението 1

(7954,38 лева), съотнесен със сбора на отпуснатия заем и на лихвата (3977,19 лв.), като поставянето на подобни непосилни условия за заемателя от кредитора е с цел последният да се обогати. Сочи се, че сумата за неустойка представлява скрито възнаграждение, то е следвало да бъде включено в ГПР, като невключването му е заобикаляне на законовото изискване, предвидено в чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на изискванията на чл. 3, § 1 и чл.4 от Директива 93/13 ЕИО. Необходимо е не само цифровото изражение на процента на ГПР, но и да се предостави пълна, точна и ясна информация за разходите. Поради това е неясно формиран ГПР и поставя в невъзможност потребителя да се информира какви са отделните му компоненти, съответно разходи, които следва да извърши, което би му позволило да прецени дали да сключи договора или не, като е налице разминаване между общата посочена сума в договора и действителната по-висока такава, включваща и неустойката, в размер на 6749 лв.

В условията на евентуалност предявява иска за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка по чл. 8 от договора за заем на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД във вр. чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. Сочи, че предвид краткия срок и многобройните изисквания към обезпечението, покриващо цялата дължима сума двукратно, ведно с лихвите и неустойката, както и множеството изначално поставени ограничения, на практика задължението е неизпълнимо. Фактът на изначалното предвиждане на неустойката и кумулирането й в погасителните вноски, води до извод за скрито оскъпяване на кредита, което излиза изцяло извън присъщите й функции. Сочи, че непредоставянето на обезпечение не води до вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, при сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя, при това равна на 92,39 % от заетата сума, което води до неоснователно обогатяване на кредитора. Така уговорена клауза нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните си функции, тъй като същата обезпечава изпълнението на едно вторично задължение по договора. Предвид горното счита, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави и като такава е нищожна.

Аргументи за нищожността на клаузата за неустойка черпи и от Директива 2008/48/ЕО, доколкото заемодателят е финансова институция. Сочи, че на основание член 8, § 1 от Директивата и предвид съображение 28 от същата, на кредитора е вменено задължение преди сключването на договор за кредит да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. В съображение 26 пък е посочено, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин, с оглед постигането на целите на директивата - съображения 7 и 9. Счита, че клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на гаранти или банкова гаранция, е в пряко противоречие с целта на Директивата, като на практика се прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Задължението за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 от ЗПК. Предвид това, счита че чл. 8 от процесния договор е недействителен и на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл. 8, § 1 от Директива 2

2008/48/ЕО във вр. с чл. 16 от ЗПК.

Ангажирани са доказателства. Направени са доказателствени искания. Претендира се и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 вр. ал. 2 от Закона за адвокатурата, ведно с дължимия ДДС за главния и евентуалния иск.

Правното основание на главния иск е за прогласяване нищожност на договор за паричен заем поради противоречие със закона е по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 11, т. 10 от ЗПК.

Предявения в условията на евентуалност кумулативно съединен иск за прогласяване нищожност на клауза за неустойка от договор за паричен заем поради противоречие със закона и поради накърняване на добрите нрави е с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл.

1 и предл. 3 от ЗЗД, като същият е допустим. Исковата молба е редовна и отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба от ответното дружество чрез адв. С. М., със съдебен адрес: *, с който счита иска за допустим, но изцяло недоказан и неоснователен, като излага подробни съображения за това.

Не оспорва сключването на процесния договор между страните, с посочените от ищеца параметри. Възразява срещу доводите на ищеца за нищожност на целия договор поради непосочване на действителния ГПР, надвишаващ предвидени максимален в чл. 19, ал. 5 ЗПК, като счита, че това единствено би довело до частична нищожност на клаузите, с които се надвишава максималния ГПР. Сочи се, че ГПР е фиксиран – в размер на 47,935 %, който ненадвишава пет пъти размери на законната лихва, каквото е изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в него са включени и сумите за лихва и неустойка, които са и ясно посочени в погасителния план, т. е. не е нарушено правото на ищеца да бъде предварително уведомен за бъдещите плащания по кредита. Посочва, че обявяването на нищожността на целия договор на това основание би представлявало „нелоялна търговска практика“ по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29. Възразява и срещу ищцовото твърдение, че в разпоредбата на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК освен цифровия израз на ГПР е нужно е в договора да се съдържа и описание на формиращите го разходи. Възразява се, че клаузата, в която е уговорен размер на възнаградителната лихва надвишаващ трикратния такъв на законната лихва, е основания за нищожност на процесния договор, тъй като същата е уговорена индивидуално и попада в ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочва, че процесният договор отговаря напълно на изискванията на чл. 10 ЗПК – изготвен е на разбираем език, по ясен начин са посочени неговите параметри (дължима сума, лихвен процент, ГПР), изчислени към момента на неговото сключване, като е подписан и погасителен план към договора, в който се съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, поради което правата на ищеца не са били нарушени. Твърди се, че няма законово изискване да са изброени всички разходи, включени в ГПР, а единствено да са посочени допусканията, използвани при неговото изчисляване. Те са две групи: базови (приложими за всеки вид потребителски кредит) и допълнителни (касаещи определени видове кредити), като в процесния случай от значение е само първото базово допускане по т. 3, б. „а“ от Приложение № 1 към ЗПК – че договорът е валиден за срока, за който е бил сключен и че страните по него ще изпълняват своите задължения, съобразно предвидените в него условия и срокове. Тъй като единствено първото базово допускане е приложимо в случая, а то е императивно посочено в закона и се прилага за всеки един потребителски кредит, следователно неговото непосочване не води до недействителност на клаузата за ГПР.

По отношение на предявения евентуален иск възразява срещу твърдението за неяснота на неустойката, като посочва, че нейният размер е индивидуално уговорен и предварително точно определен към момента на сключването на договора, съответно ищецът е бил запознат с него и като е сключил договора, доброволно е изразил съгласие за клаузата за неустойка в посочения размер. Неустойката е дължима при неизпълнение на задължението 3 на заемателя да представи обезпечение в уговорения срок. Сочи се, че освен обезщетителен и обезпечителен характер, неустойка в процесния случай се явява и санкция за неизпълнение на задължението да се представи обезпечение. Посочва, че заемодател по договора е небанкова финансова институция, поради което е необходимо обезпечение, което в по-голяма степен да гарантира изпълнението на задълженията по договора – чрез представяне на банкова гаранция или поръчителство, които да отговарят на определи критерии, съответно предвидената неустойката служи за това, в случай, че не се изпълни задължението за предоставяне на обезпечение. Предполага се, че с оглед естеството на договора, заемателят не разполага с парични средства, поради което и сумата за неустойка е разсрочена на вноски, по начин предварително уговорен между страните. Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни. Представя писмени доказателства.

Моли за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В съдебното заседание, ищецът не се явява и не се представлява.

В съдебното заседание, ответното дружество, не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: