Определение № 252 от 20.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 252 гр. София, 20.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 2 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян Михов като разгледа докладваното от Стоян Михов Частно наказателно дело № 20261100200404 по описа за 2026 година

Постъпила е жалба от адв. А. М.-защитник на обв. С. А. Д. срещу постановление от 28.11.2025 година на прокурори при СГП от 28.11.2025 година, с което по отношение на обвиняемата е постановено на осн. чл. 64, ал.

2, вр. чл. 199 НПК задържане за срок до 72 часа за довеждането й пред съд, считано от датата и часа на присъствено предявяване на обвинение за престъпление по реда на чл. 219 НПК от водещия разследването.

В жалбата се поддържа допустимост на същата, основавайки се на чл.

47 § 1 от Хартата на основните права в ЕС, решение C 648/2020 на Съда на ЕС и др., както и на определение от 19.09.2023 година по НЧД № 5221/ 2023 година на СГС, НО, 18 състав и определение от 19.09.2023 година по НЧД № 5220/2023 година на СГС,НО, 24 състав.

По същество се излагат оплаквания за нищожност на прокурорския акт, тъй като с постановление на водещите разследването от 13.08.2025 година спрямо обвиняемата е била взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 20 000 лева, което е влязло в сила и не е отменено по реда на чл. 200 НПК. За постановената гаранция не са били уведомени нито защитника, нито обвиняемата. По същество се излагат съображения за липса на обосновано подозрение за съпричастност на обвиняемата към престъпление и липса на изискуеми реквизити на обвинението като дата, час и механизъм на същото.

Излагат се подробни съображения, че липсва опасност от укриване или извършване на престъпление от страна на обвиняемото лице Съдът, съобразявайки материалите по делото, намира, че постъпилата жалба е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без 1 разглеждане.

Досъдебното производство е било образувано с постановление на прокурор при СГП от 29.05.2025 година за престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

С постановление за привличане на обвиняем от 13.08.2025 година към наказателна отговорност по реда на чл. 269, ал. 3, т. 4 НПК в присъствието на защитник-адв. М. и в отсъствие на С. А. Д., последната е привлечена в качеството на обвиняемо лице за престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като постановлението не е било предявено на обвиняемата. Със същото постановление е взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 20 000 лева.

С постановление от 28.11.2025 година на прокурори при СГП постановлението на водещите разследването от 13.08.2025 година, с което спрямо обвиняемата е била взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 20 000 лева е било отменено и е било постановено на осн. чл. 64, ал.

2, вр. чл. 199 НПК задържане за срок до 72 часа на обвиняемата за довеждането й пред съд, считано от датата и часа на присъствено предявяване на обвинение за престъпление по реда на чл. 219 НПК от водещия разследването.

Според настоящия съдебен състав в принципен план постановлението на прокурор за задържане до 72 часа подлежи на обжалване от обвиняемото лице на осн. чл. 5, т. 4 ЕКЗПЧОС пред съответния първоинстанционен съд.

Такова обжалване обаче е допустимо само в случаите на фактическо задържане на обвиняемото лице, какъвто конкретният случай не е.

Чл. 5, т. 4 ЕКЗПЧОС предоставя право на всеки арестуван или лишен от свобода да обжалва законосъобразността на своето задържане в съд, който е задължен в кратък срок да се произнесе, а в случай че задържането е неправомерно, да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице. В своята постоянна практика Съдът в Страсбург неотклонно приема, че ограничаването на правото на лична свобода включва два аспекта: обективен, който съдържа четири самостоятелни признака – невъзможност за напускане на определено затворено пространство, степен на изолация, степен на надзор и контрол от страна на държавните органи и степен на ограничаване на социалните контакти на дадено физическо лице /решение от 6 ноември 1980 г.

2

Guzzardi v. Italy/ и субективен – липсата на валидно съгласие за ограничаване на свободата за придвижване в значителна степен /решение от 16 юни 2005 г.

Storck v. Germany/. Повече от очевидно в случая правото на лична свобода на привлеченото към наказателна отговорност лице не е засегнато в нито един от двата аспекта.

В този смисъл не е налице признато от закона право на обвиняемата или нейния защитник да оспори пред съда постановеното и неизпълнено към момента задържане по реда на чл. 72 НПК.

Такова право не произтича за обвиняемата и на основа чл. 47 § 1 от Хартата на основните права в ЕС във връзка решение C 648/2020 на Съда на ЕС. Действително в цитираните в жалбата определения на СГС е прието, че е налице допустимост на жалби, основаващи се на чл. 47 § 1 от Хартата на основните права в ЕС във връзка решение C 648/2020 на Съда на ЕС и др.

Същите обаче имат за предмет производство по реда на Европейска заповед за арест и то в момент, в който националната правна рамка не е предвиждала процесуален ред, по който може да се търси съдебна защита срещу издадена Европейска заповед за арест на конкретен обвиняем и националната заповед за задържане, издадена от прокурор, която е послужила като правно основание за издаване на самата ЕЗА. Следва да бъде съобразено, че националното законодателство бе допълнено в тази връзка с разпоредбата на чл. 56а ЗЕЕЗА, въведена с държавен вестник брой 100 от 2023 година. Съгласно въведената процедура съдът в досъдебното производство преценява наличието на предпоставките по чл. 63, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс по отношение на представената

Национална заповед за задържане/постановлението за задържане за срок до 72 часа/ и законосъобразността и пропорционалността на издаването на Европейската заповед за арест, като производството се инициира по искане на прокурора пред съответния първоинстанционен съд за разрешение за издаване на Европейска заповед за арест. В конкретния случай не е налице искане за разрешение за издаване на Европейска заповед за арест от страна на прокурора, нито е налице проект на издадена Европейска заповед за арест.

Тоест основанието, на което се позовава защитата, за да обоснове допустимост на жалбата си чл. 47 § 1 от Хартата на основните права в ЕС във връзка с решение C 648/2020 на Съда на ЕС не е приложимо в конкретния случай.

3

При тези обстоятелства жалбата на защитника срещу постановление от 28.11.2025 година на прокурори при СГП от 28.11.2025 година, с което по отношение на обвиняемата е постановено на осн. чл. 64, ал. 2, вр. чл. 199 НПК задържане за срок до 72 часа на обвиняемата за довеждането й пред съд, считано от датата и часа на присъствено предявяване на обвинение за престъпление по реда на чл. 219 НПК от водещия разследването е преждевременно депозирана, същата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството прекратено.

Воден от гореизложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 2-ри състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от адв. А. М.-защитник на обв. С.

А. Д. срещу постановление от 28.11.2025 година на прокурори при СГП от 28.11.2025 година, с което по отношение на обвиняемата е постановено на осн. чл. 64, ал. 2, вр. чл. 199 НПК задържане за срок до 72 часа на обвиняемата за довеждането й пред съд, считано от датата и часа на присъствено предявяване на обвинение за престъпление по реда на чл. 219 НПК от водещия разследването.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НЧД № 404/2026 година на СГС, НО IX въззивен състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и проест пред САС в три дневен срок от съобщението.

Да се съобщи определението на СГП и адв. М..

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4