Определение № 317 от 25.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 317 гр. София, 25.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Георги Ушев като разгледа докладваното от Георги Ушев Въззивно частно наказателно дело № 20251000600335 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2 вр. чл.345 от НПК.

С определение от 17.02.2025 г. по НЧД № 889/2025 г. Софийски градски съд, НО, 16 състав, е постановил условно предсрочно освобождаване на осъдения А. Д. от неизтърпяната част от наказанието шест години „лишаване от свобода“, наложено с решение № 25 Hv 100/21m на Областен съд в Айзенщат, Република Австрия, от 26.01.2022 г., влязло в сила на 31.01.2022 г., признато и прието за изпълнение в Република България по реда на чл.12 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, с решение № 101/21.10.2022 г. по НЧД № 593/2022 г. на Софийски окръжен съд, влязло в сила на 05.11.2022 г., за извършени на територията на издаващата държава престъпления - трафик на наркотични вещества съгласно § 28а, ал.1, втори и трети случай, ал.2, т.2, ал. 4, т.3 от Закона за наркотичните вещества на Република Австрия, съответстващо на престъпление по чл.242, ал.2 от НК на Република България, и престъпление по чл.50, ал.1, т.1 и т.1а, първи случай от Закона за оръжията на Република Австрия, съответстващо на престъпление по чл.339, ал.1 от НК на Република България, която неизтърпяна част към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт е в размер на 1 година, 8 месеца и 10 дни, за която е определен изпитателен срок.

Против определението в законоустановения 7-дневен срок е депозирана жалба на процесуалния представител на началника на затвора - гр.

София – инсп. М., съгласно Заповед № Л-267/04.09.2024 г. с оплаквания за необоснованост, изразяваща се в неправилно интерпретиране на доказателствата по делото и игнориране на част от тях. В жалбата се твърди, че не е налице втората кумулативно предвидена предпоставка по чл.70, ал.1 от 1

НК, а именно че осъденият е дал категорични доказателства за поправянето си. В подкрепа на тези твърдения се посочва, че първостепенният съд е кредитирал единствено положителните елементи от доклада на ИСДВР, но не и останалите доказателства по делото, съгласно изискванията на чл.439а, ал. 2 от НПК, включващи и становището на началника на затвора – гр. София.

Освен позитивната тенденция по отношение на осъденото лице, съдът не е коментирал обстоятелството, че доказателствата по делото следва да са единни и непротиворечиви относно обстоятелството, дали е настъпило трайно и необратимо поправяне на осъденото лице. Изтъква се, че осъденият е бил награждаван по време на престоя си в затвора, участвал е в трудова дейност, но се посочва, че доброто поведение и спазването на установените правила и норми в пенитенциарното заведение от лишения от свобода Д. е негово законово задължение, следващо от разпоредбите на чл.96 и 97 от ЗИНЗС, което не следва да се третира като изключително обстоятелство, демонстриращо необратима положителна промяна у осъденото лице. В тази насока са и твърденията за незавършен поправителен процес и непостигане на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, поради отношението му към извършените правонарушения, които се отличават с висока степен на обществена опасност, и наложените му наказания. В този смисъл с жалбата се иска определението да бъде отменено.

Срещу депозираната жалба на процесуалния представител на началника на затвора - гр. София е постъпило възражение от страна на упълномощения защитник на лишения от свобода Д. – адв. Ю., с което е изразено становище за наличие на предпоставките по чл.70, ал.1 от НК.

Защитникът твърди, че по делото са налице достатъчно убедителни доказателства за настъпилата необратима положителна промяна у осъденото лице, които не се разколебават от неполучаването на награда „Домашен отпуск“ и липсата на замяна на режима с „лек“ като аргументи за неизпълнение на плана на присъдата и прогресивната пенитенциарна система.

В този смисъл се иска жалбата да бъде отхвърлена, а обжалваното определение по НЧД № 889/2025 г. на СГС да бъде потвърдено.

Въззивният съд, след като се запозна с доказателствата по делото и съобрази доводите в жалбата и възражението, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Установено е по делото, че към момента на подаване на молбата за условно предсрочно освобождаване, осъденият А. Д. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години при първоначален „строг“ режим, наложено с решение № 25 Hv 100/21m на Областен съд в Айзенщат, Република Австрия, от 26.01.2022 г., влязло в сила на 31.01.2022 г., признато и прието за изпълнение в Република България по реда на чл.12 от Закона за 2 признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, с решение № 101/21.10.2022 г. по НЧД № 593/2022 г. на Софийски окръжен съд, влязло в сила на 05.11.2022 г., за извършени на територията на издаващата държава престъпления трафик на наркотични вещества, съгласно § 28а, ал.1, втори и трети случай, ал.2, т.2, ал. 4, т.3 от Закона за наркотичните вещества на Република Австрия, съответстващо на престъпление по чл.242, ал.2 от НК на Република България, и престъпление по чл.50, ал.1, т.1 и т.1а, първи случай от Закона за оръжията на Република Австрия, съответстващо на престъпление по чл.339, ал.1 от НК на Република България.

От 16.12.2022 г. лишеният от свобода е разпределен на територията на ЗОЗТ “Кремиковци“. Първоначално определеният „строг“ режим на изтърпяване на наказанието е заменен с „общ“ по силата на Заповед № 19/27.02.2024 г. По-късно със Заповед № 34/10.06.2024 г. е прекатегоризиран и преместен в ЗООТ “Казичене“, където от 05.07.2024 г. изтърпява наказанието си и където се намира и понастоящем.

От представената по делото справка от началника на затвора – гр.

София, където лишеният от свобода Д. изтърпява наказанието си, е видно, че същият е постъпил там на 02.12.2022 г. На 14.07.2022 г. е приведено в изпълнение наложеното наказание. Според същата справка, към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт – 17.02.2025 г., лицето е изтърпяло фактически 3 години, 10 месеца и 25 дни, от работа са му зачетени 4 месеца и 25 дни, т.е. всичко 4 години, 3 месеца и 20 дни. Остатъкът от наказанието възлиза на 1 година, 8 месеца и 10 дни. Зачетен е и периодът от 1 година, 3 месеца и 22 дни, през който Д. е бил задържан предварително. В този смисъл, правилна е констатацията в атакуваното определение, че към момента на произнасянето му, лишеният от свобода А. Д. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание, както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 от НК, която в случая е приложима за него.

По отношение на втората кумулативно предвидена в чл.70, ал.1 от НК предпоставка, а именно осъденият да е дал достатъчно доказателства за поправянето си, първостепенният съд неправилно е преценил някои от фактите - предмет на разглеждане, поради което и изводите му по приложението на материалния закон са неправилни и не се споделят от въззивния съд.

Съгласно чл.439а от НПК, доказателства за поправянето на лишения от свобода се установяват от доклада за оценка на риска от рецидив и вреди, изискуем съгласно чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, както и от останалите материали, съдържащи се в затворническото досие на лицето. От доклада е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив, изготвена към 14.12.2022 г., е със средни стойности – 49 т. По повод подадената молба за 3

УПО е изготвена актуална оценка на риска от рецидив от 22.01.2025 г., според която, в резултат на корекционната дейност, рискът е намален до актуалните 31 т. и попада в ниските стойности. В условията на затвора рискът от сериозни вреди за останалите лишени от свобода, за служителите и за обществото е снижен на нисък от първоначално определения среден такъв. Няма данни лишеният от свобода Д. да е проявявал агресия по време на престоя си в пенитенциарното заведение.

Налице са противоречия между доклада, изготвен на 22.01.2025 г., и препланирането на присъдата от същата дата, относно наличието на дефицитни зони. В доклада се посочва, че е налице спад в проблемни зони „Отношение към правонарушението“ и „Умения за мислене“, като е прието, че не се отчитат ясно изразени зони с дефицит, а в препланирането на присъдата са описани актуалните цели и конкретните задачи за всяка зона, която продължава да бъде обект на корекционно въздействие. Относно зона „Отношение към правонарушението“ е отбелязано, че е необходимо изграждане на промяна в криминалните нагласи, която да бъде трайна, а в зона „Умения за мислене“ – развитие на способност за разрешаване на проблемите по законосъобразен начин и целенасоченост на предприетите действия.

Действително, лишеният от свобода Д. е преминал успешно специализирана програма за въздействие „Умения за мислене“, за което е получил удостоверение № 21/15.01.2024 г. Въззивният съд намира, че подобренията в посочените дефицитни зони следва да бъдат отчетени, но за завършване на корекционния процес по поправяне и превъзпитание на осъдения е необходимо утвърждаване на укоримостта към престъпната му деятелност, необратимост на положителната промяна в криминалните му нагласи и устойчивост на формираните законосъобразни модели на поведение предвид лесното му влияние от криминално обкръжение извън МЛС и изразените крайно негативни виждания към установените правила и норми на обществото при постъпването му в затвора.

От приложените свидетелство за съдимост и справка от ГД“ИН“ е видно, че с определение № 1987/25.06.2013 г. по НЧД № 2884/2013 г. на СГС, влязло в сила на 11.07.2013 г., е приета за изпълнение присъда № К 22/21.10.2011 г. на Висшия съд – гр. Пирот, изменена с присъда № 438/11 от 28.02.2012 г. на Апелативния съд – гр. Ниш, Република Сърбия, с която А. Д. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.354а, ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, 7 месеца и 15 дни, приведено в изпълнение на 14.09.2010 г.

Наложеното наказание Д. е изтърпял в затвора – гр.София, където е постъпил на 12.04.2013 г. в резултат на трансфер от Република Сърбия на основание постановление от 09.04.2013 г. на ВКП. На 12.07.2013 г. на основание определение № 1987/25.06.2013 г., влязло в сила на 11.07.2013 г., Д. е бил освободен. В резултат на по-късно приключилото екзекватурно производство, е бил задържан 2 месеца и 13 дни над срока на наложеното наказание „лишаване от свобода“, който период съгласно Заповед № Л-5363/16.12.2022 г.

4 на основание чл.179, ал.2 от ЗИНЗС вр. чл. 190 от ППЗИНЗС е зачетен при изтърпяване на настоящото наказание по НЧД № 593/2022 на СОС.

От изложеното до тук следва, че лишеният от свобода веднъж вече е пребивавал в пенитенциарно заведение за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за не много кратък период, приблизително 3 години, което предвид актуалната му престъпна деятелност не му е въздействало достатъчно възпиращо и превъзпитателно, в което именно се изразяват целите на наказанието съгласно чл.36 от НК.

Видно от материалите по делото, лишеният от свобода Д. е бил първоначално трудово ангажиран като „чистач-район на 8 група“ съгласно Заповед № 205/10.08.2023 г. По-късно, съгласно Заповед № 133/12.07.2024 г. е изпълнявал работа на външен работен обект като „общ работник“ в „МВР Академия“, а след това – също като „общ работник“ на външен работен обект във фирма „Сибила 2000“ съгласно Заповед № 192/04.10.2024 г. От препланирането на присъдата и доклада става ясно, че осъденият е бил освободен от последното си работно място поради несправяне със служебните задължения. Към настоящия момент е изявил желание за полагане на труд на друго работно място, като няма данни дали е започнал да работи отново.