Определение № 3324 от 10.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3324 гр. София, 10.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20248002900843 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Ц. Д. П., чрез адвокат Н. Д., обжалва решение № 11 от 10.01.2024 г. по в.т.д. № 539/2023 г. на Апелативен съд – Варна, III състав, с което e потвърдено решение № 297 от 28.06.2023 г. по т.д. № 772/2021 г. на Окръжен съд - Варна, с което е отхвърлен предявеният от настоящия жалбоподател против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, гр. София иск за сумата над 30 000 лв. до 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от наследодателя му Кера Петрова П.а неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 22.07.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 08.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени въззивното решение в обжалваната част. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовава на правното основание по чл.280, ал. 2 ГПК, а именно, че според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно.

Сочи и следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1.При определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, задължен ли е решаващият съд да изясни причинно-следствената връзка и точното съотношение между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на МПС и въз основа на него да определи на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД обективния 1 принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат? – противоречие с: решение № 198 от 03.02.2017 г. по т.д. № 3252/2015 г. на ВКС, II т.о.; решение № 19 от 08.02.2017 г. по т.д. № 50177/2016 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 106 от 08.07.2019 г. по т.д. № 2243/2018 г. на ВКС, II т.о.; решение № 39 от 16.07.2010 г. по т.д. № 551/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение № 97 от 06.07.2009 г. по т.д.№ 745/2008 г. на ВКС, II т.о.; решение № 55 от 30.05.2009 г. по т.д.№ 728/2008 г. на ВКС, I т.о.; решение № 43 от 16.04.2009 г. по т.д.№ 648/2008 г. на ВКС, II т.о.

2.Кои са предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. чл.432, ал.1 КЗ обезщетение за вреди при принос на пострадалия и всяко нарушение на ЗДвП от негова страна ли представлява предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД? – противоречие с: ППВС № 17/1963 г. /т. 7/; решение № 206 от 2.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение № 159 от 24.11.2010 г. по т.д. № 1117/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение № 58 от 29.04.2011 г. по т.д. № 623/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т.д. № 286/2010 г. на ВКС, I т.о.; решение № 54/22.05.2012 г. по т.д. № 316/2011 г. на ВКС, II т.о.; решение № 206 от 12.03.2010 г. на по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. № 596/2012 г. на ВКС, II т.о.

3.На какво разстояние от мястото на настъпването на инцидента в населено място, следва да се намира пешеходната пътека, за да бъде прието, че не е налице визираното в чл. 113, ал. 2 от ЗДвП изключение, даващо право на пешеходците в населените места да не пресичат пътното платно на обозначено за целта място и при тази преценка следва ли да се съобразяват индивидуалните качества на пешеходеца - възраст и здравословно състояние?

– противоречие с: решение № 142 от 07.08.2017 г. по т.д. № 3266/2015 г. на ВКС, II т.о.

4.Критерии за приложение на принципа за справедливото възмездяване на претърпените от ищеца болки и страдания, пряка и непосредствена последица от настъпилия деликт, който принцип е интегриран в чл.52 ЗЗД.

Какво включва справедливото обезщетяване на неимуществените вреди: само преживяването на самото страдание или и понасянето му? – противоречие с: т.2 от ППВС 4/23.12.1968 г.; решение № 17 от 27.02.2013 г. по т.д.№ 266/2012 г. на ВКС, II т.о.; решение № 144 от 01.10.2012 г. по т.д. 196/2012 г. на ВКС, II т.о.

5.Длъжен ли е решаващият съд да извърши задълбочена и всестранна преценка на всички онези обстоятелства и доказателства, които имат значение за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените от касатора неимуществени вреди, както да изложи съображения при определяне на размера на дължимото обезщетение- вж. т.2 и т.11 от ППлВС № 4/1968 г.; решение №95 от 24.06.2013 г. по т.д. №220/2012 г. на ВКС, II т.о.; решение № 144 от 01.10.2012 г. по т.д.№ 196/2012 г. на ВКС, II т.о.? – противоречие с т.2 и т.11 на ППлВС № 4/23.12.1968 г.

2

ЗАД „ОЗК-Застраховане““ АД, гр. София оспорва касационната жалба.

Излага подробни съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че Кера Петрова П.а – наследодател на ищеца Ц. Д. П., е претърпяла неимуществени вреди, вследствие на ПТП, реализирано на 22.07.2021 г. Към момента на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие, „ЗАД „ОЗКЗастраховане“АД, гр. София е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за лек автомобил, марка Мицубиши, модел Паджеро, с рег. № В4863ТХ, управляван от П. С. С.. Въззивният съд е зачел, на основание чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда по нохд 678/22 г, с което е установена противоправността на деянието на П. С. С., който е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на К. П. Отчетено е, че приживе К. П.в качеството на пострадало лице е предявила срещу застрахователя, на основание чл. 380, ал.1 от КЗ претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за преживените от нея болки и страдания от причиненото й увреждане в пътнотранспортно произшествие на 2.07.2021 г. Отчетено е, че претенцията на ищеца обхваща правото на обезщетение за претърпените от неговата наследодателка неимуществени вреди до нейната смърт, изразяваща се в описаните травматични увреждания, претърпени от пострадалата. Също така е съобразено, че като низходящ на пострадалото лице, след неговата смърт, претендиращия има право на наследяване върху вече формираното от наследодателката право на обезщетение за преживените неимуществени вреди.

Въззивният съд е приел, че спорните във въззивното производство въпроси, касаят размера на дължимата обезвреда за претърпените неимуществени вреди и реално претърпените вреди, както и наличието, съответно размера на съпричиняване. Въззивният състав е приел с оглед изслушаната СМЕ, че в резултат на произшествието пострадалата П.а е получила счупване на 3, 4, 5 и 6 ребра в ляво и 3, 4 и 5 десни ребра в дясно, счупване на дясна раменна кост и на лява лъчева кост; счупване на таза /горно и долно рамо на лява срамна кост/; контузия на глава. Възприети са показанията на вещото лице, че счупванията са обусловили трайно затруднение в движенията на снагата и левия, и десния горен крайник за повече от 30 дни, като са обусловили разстройство на здравето, неопасно за живота. Оценено е проведеното интензивно и оперативно болнично лечение на счупването на горните крайници, заедно с провеждана антитромботична и антибиотична профилактика. Обсъдени и приети са данните от експертизата, 3 че счупените ребра предизвикват много силна болка при дишане до 10-я ден, а след това болката намалява и след 25-я ден е поносима, както и че останалите счупвания предизвикват много силни болки, усилващи се при всеки опит за движение, като с оглед вида и характера на всички травми, за пострадалата не е била налице възможност да става от леглото и да ходи за не по-малко от 30 дни. С оглед заключението на вещото лице от медицинската експертиза е взъприето, че пострадалата е имала затруднения в дишането, тъй като счупените ребра правят дишането повърхностно, като недобрата вентилация на белия дроб е предпоставка за развитие на възпалителен процес в белия дроб, а принудителното положение на гръб е предпоставка кожата да загива и да се образуват пролежки /декубитуси/. Посочило е, че пострадалата е изписана в задоволително общо състояние, контактна, със спокойни оперативни рани и препоръки за амбулаторно лечение.

Въззивният състав е приел, с оглед разпита на свидетелите по делото, че преди пътно-транспортното произшествие К. П.е била много жизнена, въпреки някои здравословни проблеми. Грижела се сама за себе си, живеела е в самостоятелно жилище. След инцидента, при престоя в болницата, изпитвала силни болки, била е напълно обездвижена и е имала нужда от непрекъснато обгрижване.

По отношение размера на обезщетението за претърпените от пострадалата неимуществени вреди, въззивният съд е съобразил, че справедливостта, като основание за определянето на последното при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно и в тяхната съвкупност. Според въззивния съд, преценката за размера на обезщетението по чл.52 от ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай, по справедливост и вътрешно убеждение, поради което съдът не изследва доводите на въззивника за необходимост от автоматични аналогии с присъдени обезщетения по други казуси. Въззивният съд основавайки се на задължителната практика ППВС № 4/68 г. и трайната практика на ВКС, изразена в решения на II т. о. на ВКС: № 66 от 03.07.2012 г. по т.д. № 619/2011 г. и № 749/05.12.2008 г. по т.д. № 387/2008 г., е посочил, че конкретно от значение за определяне на точния размер на следващото се парично обезщетение, са понесените морални болки и страдания, характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането. Въззивният съд е взел предвид и възрастта на пострадалата, 81 г към момента на пътно-транспортното произшествие, емоционалното и психофизично състояние след инцидента.

Според съда, анализът на фактическата установеност по делото сочи, че 4 наследодателката на въззиваемия П. макар да е била в напреднала пенсионна възраст и с придружаващи заболявания (хиперТ.я, мозъчно-съдова болест, аритмия, остеопороза) е живеела и се е обслужвала самостоятелно.

Изживеният шок по време на самото произшествие е бил голям, доколкото пострадалата в резултат на удара е получила множество счупвания, които са предизвикали у нея чувство на страх за живота. Болките, както в момента на удара, така и по време на едномесечния престой в болницата са били непосилни, а в крайна сметка травмите са станали основна причина и за настъпване на фатален край за пострадалата. Предвид това и съобразявайки се с факта, че почти месец пострадалата е била в болнично заведение, прикована на легло, без да може да се движи и обслужва самостоятелно, изпитвала е силни болки и страдания, които не са отшумели и след изписване от болницата до нейната смърт, настъпила 38 дни след произшествието, съдът е счел, че размерът на обезщетението следва да е в размер на 50 000 лв.

С оглед въведеното в процеса своевременно възражение за съпричиняване, въззивният съд е намалил следващото се обезщетение, като е приел, че пострадалата е допринесла за увреждането чрез своето неправомерно действие. Възприето е заключението на вещото лице съгласно САТЕ, като е установено, че мястото на удара е било в района на автоподлеза на ул. „Мир“ и намиращия се над него бул. „Васил Левски“, в лявата активна пътна лента в посока към центъра на града. Прието е с оглед заключението на вещото лице, че пешеходката е имала отлична видимост към приближаващия се автомобил, както и техническа възможност да предотврати ПТП като се огледа и забележи автомобила и при необходимост да го пропусне да премине.