Решение № 15273 от 07.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15273 гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110133531 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД от А.

А. П. срещу Р. Х. Д. за заплащане на сумата 1140,27 лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното й изплащане. В искова молба са изложени фактически твърдения, че паричното вземане представлява 1/3 от общо задължение за сумата 3420,81 лв. към третото лице „Т.С.“

ЕАД по

Фактура

№**********/м.08.2020 г. и

Фактура

№***********/м.07.2021 г., което е заплатено изцяло от ищеца. Задължението е консумативна разноска за отчетен период преди 30.09.2021 г. за недвижим имот в **********, през който период ответникът е притежавал 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху имота, придобито по наследство от Д.Д.П., починала на ********* г. Пояснява се, че ищецът е съпруг на Д.П., която е друг съсобственик на имота и наследник на Д.П.; както и че Д.П. е придобила от другите двама сънаследници отв. Р. и А. Д.и, съответно на 26.08.2021 г. и на 30.03.2022 г., техните ид. ч. от правото на собственост. След придобИ.е на имота съпрузите П. установили, че има непогасени задължения по партидата на имота към „Т.С.“ ЕАД и било отказано да се открие нова на изключителния собственик до изплащане на старите задължения. Твърди се, че за да се избегнат съдебни дела и да не се бави нанасянето им в новия дом, ищецът е заплатил сумата 3420,81 лв., от които ответникът като съсобственик на имота е следвало да понесе 1/3.

1

Претендира съдебни разноски.

Ответникът, чрез особен представител, оспорва иска по съображения, че към датата на твърдяното плащане ищецът е знаел за задълженията на собственика, плащането „с цел да избегне дължи и сложни съдебни дела“ не е основателна причина, а единствено начин за сдобИ.е с допълнително средства.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетите писмени доказателства се установява, че ищецът, съобразно платежни документи от 09.05.2022 г., е заплатил на третото лице „Т.С.“ ЕАД по Фактура №**********/м.08.2020 г. и Фактура №***********/м.07.2021 г. сумата общо 3420,81 лв. за доставка на топлинна енергия за процесния имот, който за отчетните периоди е бил съсобствен при равни квоти между ответника, Д.П. и А.

Д., на осн. чл. 5, ал 1 от ЗН видно от Удостоверение за наследници от 25.06.2021 г. на Д.Д.П. и приложените нотариални актове. Предвид това ответникът, като съсобственик на топлоснабдения имот, е имал непогасено парично задължение към кредитора-третото лице, което ищецът е заплатил. При така установените фактически положения съдът приема, че с предявения иск ищецът твърди и доказва, че е престирал на кредитора вместо длъжника, без да е обвързан за дълга, който изпълнява, и претендира връщане на сумата, с която се е обеднил.

Ищецът не твърди и не доказва за съществуване на конкретно правоотношение с ответника, въз основа на което да е извършено плащането на дълга на последното. Поради това следва да се приеме, че искът е с правно основание чл.

59, ал. 1 от ЗЗД, а не по чл. 74 от ЗЗД, при разглеждане на всички правопораждащи спорното материално право юридически факти – извършено е от ищеца, със свои средства погасяване на дълг на ответника, като заплатената сума не му е възстановена – в този смисъл Решение №50009/25.07.2024 г. по т.д.

№1765/2022 г. по описа на ВКС, II т. о.

Изложеното дава основание на съда да приеме, че ищецът със свои средства е погасил задължение на ответника при липса на предшестващо правоотношение между тях. С погасването на дълга на ответника ищецът се е обеднил, а ответникът се е обогатил, тъй като се е намалил неговият пасив. При липсата на правоотношение между страните, явяващо се основание за това имуществено разместване, следва да се приеме, че обедняването на ищеца е без основание. Ето защо предявеният иск подлежи на уважение по основание и размер. Търсеното парично задължение е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на искова молба – 16.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.

2

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът трябва да заплати на ищеца съдебни разноски за сумата общо 965,00 лв. – платени държавна такса, възнаграждение на адвокат и на особен представителадвокат на ответника.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Р. Х. Д., с ЕГН:**********, да заплати на А. А. П., с ЕГН:**********, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, сумата 1140,27 лева, представляваща платено със собствени средства без основание парично задължение на Р. Х. Д. към „Т.С.“ ЕАД за доставка на топлинна енергия за имот в гр. София **********, по Фактура №**********/31.08.2020 г. и Фактура №***********/31.07.2021 г, ведно със законна лихва от 16.06.2023 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Р. Х. Д., с ЕГН:**********, да заплати на А. А. П., с ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 965,00 лева – съдебни разноски.

Присъдените суми могат да бъдат платени от Р. Х. Д. по банкова сметка на А. А. П. с №IBAN:**********, при „Б. ДСК“ АД.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3