Решение № 3352 от 03.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3352 гр. Пловдив, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330122387 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, а при условията на евентуалност – иск за прогласяване нищожност на клауза.

В исковата молба от А. Д. Ш. В. против „Би енд джи кредит” ООД се твърди, че на 15.07.2024г. между страните е сключен Договор потребителски кредит № ***, по силата на който бил отпуснат кредит в размер на 3 000 лв., при ГЛП 40.71 % и ГПР 49.94 %. В чл.5 била посочена общата сума за връщане – 3 919.65 лв. Съгласно чл. 9 от договора, ищецът следвало да заплати такса „Бързо разглеждане“ в размер 1 804.95 лв. Било заявено и Динамично плащане в размер на 2 707.25 лв. Ищцата не била изявила желание или съгласие да ползва описаните две услуги. Излага, че посочените клаузи представлявали допълнителни възнаграждения за кредитора и не били включени в ГПР. В договора била уговорена и застраховка, като застрахователната премия била неясна по размер. Тя също не била включена в ГПР по договор. Ищцата не се била и запознала с Общите условия към договора, не ги била подписвала, не се била съгласявала с тях. Договорът бил недействителен, на основание чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Липсвала информация за прилагането на договорения лихвен процент. Не била ясна базата, върху която се начислява лихвата. Не бил посочен общият размер на лихвата. В нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договора не бил посочен начин на изчисляване на ГПР и как е формиран същият. Плащанията за допълнителни услуги и застраховка не били включени в ГПР, в противен случай същият би надвишил нормативно установения размер – пет пъти по-висок от размера на законната лихва, поради което ГПР не отговарял на действителния размер на разходите по кредита. Съдържа се и позоваване на 1 чл.10а, ал.1 ЗПК. Посочено е, че договорът е недействителен – нищожен на основание чл.26 ЗЗД, а при условията на евентуалност – клаузата на чл.9 от него, като неравноправна клауза на основание чл.143, ал.1 и ал.2 ЗЗП. Направено е искане за уважаване на предявените искове. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Допълнителните действия не били част от ГПР, тъй като в него са включвали само разходите за услуги, задължително условие за получаване на кредита. Ищецът сам пожелал допълнителните действия. Пакетът от действия присъствал и в СЕФ като цена. Клаузата не била неравноправна по смисъла на чл.144, т.9 ЗЗП.Лихвеният процент по договора бил фиксиран, тоест не се променял и поради това не следвало в договора да присъства методика за изчисляването му. Неправилно се сочило, че двете действия са такива по усвояването и управлението на кредита.

Неоснователно било и твърдението, че застрахователната премия следвало да се включва в ГПР. Тя била доброволна по своя характер. Общите условия били подписани от ищцата.

Направено е искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за кредит с номер max_*** от 29.10.2020г., сключен между страните по делото, по силата на който е предоставен кредит в размер на 1000 лв., при годишен процент на разходите – 40.30 % и годишен лихвен процент – 32.54 %.

По делото е представена справка за извършените плащания по договора от страна на ищеца.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между „Би Енд Джи Кредит” ООД и А. Д. Ш.-В. е възникнало правоотношение по договор за кредит № max_*** от 15.07.2024г., по силата на който на ищцата е предоставена сума в размер от 3 000 лв. Съгласно чл.9, ал.1 от договора при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание за Бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т.7.3. от Раздел V от Общите условия, като паричната сума за Бързо разглеждане е в размер на 1 804.95 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора. Съгласно чл.9, ал.2 от договора при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание да ползва Динамично плащане по своя кредит при условията на т.7.4. от Раздел V от Общите условия. Паричната сума за Динамичното плащане на искането за кредит е в размер на 2 707.85 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора.

В исковата молба се твърди недействителност на сключения между страните договор.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата 2 на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Както бе посочено, клаузите на чл. 9, ал.1 и ал.2 от договора възлагат в тежест на ищеца да заплати възнаграждение по услугите Бързо разглеждане на искането и Динамично плащане.

В отговора на исковата молба е посочено, че допълнителните действия не се калкулират в ГПР, защото в допълнителните разпоредби на ЗПК ясно и многозначно била дадена дефиниция за общ разход по кредита. Следователно не е спорно по делото, че посочените възнаграждения не са включени към ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е особено съществено предвид обстоятелството, че в чл.

5, ал.5 от договора е посочена общата стойност за плащанията – 3 919.65 лв., но в тази величина не са включени таксите по чл. 9 от договора. Тоест, налице е и пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължимата сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период. С оглед на изложеното съдът намира, че сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т.

3

10 ЗПК, поради което предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

Предвид уважаване на главния иск, не са налице предпоставки за произнасяне по предявения при условията на евентуалност установителен иск.

При този изход на делото и предвид направеното от ищцата искане, на страната следва да присъдят направените по делото разноски, в размер на 337.28 лв. заплатена държавна такса.

От страна на ищцата се претендира и сумата от 1200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, като с отговора на исковата молба от страна на ответното дружество е направено искане в случай на присъждане на адвокатско възнаграждение, то да бъде в минимален размер /решение на СЕС по дело С-438/22/, като се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата. Съдът намира, че в случая възражението е основателно. Делото не представлява фактическа и правна сложност, проведено е едно съдебно заседание, със събиране единствено на писмени доказателства, поради което и приема, че в полза на страната следва да се присъди сумата от 600 лв. адвокатско възнаграждение, или общ размер на направените разноски от 937.28 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ул.

„Незабравка“ № 25, ет.5 и А. Д. Ш., ЕГН ********** от ***, че сключеният между страните договор за кредит № max_*** от 15.07.2024г., е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК.

ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет.5 да заплати на А. Д. Ш., ЕГН ********** от *** сумата от 937.28 лв. /деветстотин тридесет и седем лева и 28 ст./ направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4