Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2680 от 14.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Частно наказателно дело 4492/2026
Вид
Определение № 2680
Подписан
14.07.2026
В сила
14.07.2026
Състав
Снежина Колева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2680 гр. София, 14.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 19 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежина Колева като разгледа докладваното от Снежина Колева Частно наказателно дело № 20261100204492 по описа за 2026 година

Делото е образувано по частна жалба от 01.06.2026г. на адвокат А. А., АК гр. Варна, упълномощен защитник на обв. С. К. С., ЕГН ********** срещу постановление от 14.05.2026г. на СГП по пр. пр. № 14352/2025г. Оплакването е, че СГП не е уважила искането на страната за отмяна на наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда – подписка и забрана за напускане на пределите на Република България, с оглед изтеклите срокове по чл. 243, ал.8 от НПК; твърди, че са изтекли повече от 18 месеца от момента на привличане на лицето като обвиняем и иска съдът, на основание чл. 234, ал.10 НПК, да отмени мерките за принуда.

След проверка на докладваното дело, с определение от 03.07.2026г. се констатира, че не е приложена молбата на страната по повод, която се твърди че е налице произнасяне на СГП, поради което и същата се изиска.

С писмо от 06.07.2026г. е получен отговор от СГП и е приложена молба от 13.05.2026г., докладвана на 13.07.26г., след отпуск на докладчика.

Съдът, от данните по досъдебното производство констатира, че искането на страната е адресирано до съответния по смисъла на закона съд; допустимо е - произтича от лице с правен интерес – лице, привлечено в качеството на обвиняем, по отношение на което има две висящи мерки за процесуална принуда.

Разгледано по същество искането е основателно.

С. К. С. е привлечен в качеството на обвиняем с постановление от 13.11.2024г. по д.п. № 242/24г. ГДБОП, пр. пр. № 2737/23г. на ОП Варна, за престъпление по чл. 321, ал.3 пр.2 и пр.8 , т.2, вр. с ал.2 от НК - за това , че в периода – м.януари 2016 до 12.11.2024г. в гр.

Варна и на територията на цялата страна участвал в ОПГ по см. на чл. 93, т.20 от НК с ръководител Д.И. и участници В. Ф., В.Г. и неустановено лице, като групата е създадена с користна цел и с цел да вършат съгласувано в страната документни престъпления по чл. 308 и чл. 316 от НК и престъпления против финансовата система по чл. 253 от НК, за които е 1 предвидено наказание ЛС повече от 3 години . Постановлението е предявено на 13.11.2024г. в присъствието на защитник ( т.34), а след това е проведен разпит. На 14.11.2024г. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

След приемане на делото по компетентност от СГП, по д.п. № 253/202252г., пр. пр.

14532/2025г., с постановление от 10.07.2025 прокурор от СГП изменя мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в „подписка“, както и налага на обвиняемия С. мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Република България“ (т.91).

С молба вх. № 14532/25г. от 14.05.2026г., несъдържащата се в д.п., препратена отделно, защитникът адв. А., като се мотивирал, че лицето е привлечено като обвиняем на 13.11.2024г. и са изтекли максимално предвидените в чл. 234, ал.8 от НПК срокове, е поискал да се отменят взетите по отношение на лицето мерки за процесуална принуда, като нарочно е споменал, че лицето има и забрана да напуска пределите на страната по чл. 68 от НПК.

С постановление от 14.05.2026г. прокурор от СГП (т. 91) приел, че молбата е допустима, но неоснователна. Изтъкнати са съображения, че са установени участници в ОПГ, сред които и обвиняемия, както и са събрани доказателства, за това, че контролирани лица, сред които роднини и членове на ОПГ, които се легитимирали като собственици на недвижими имоти, продавани от тях, чрез 12 броя нотариални актове, на които е придаден вид , че са съставени през 1944г. от нотариус и вписани в изчезнал том ІІІ. Събрани били доказателства за придобиване чрез неистински документи на два апартамента на починали, самотно живеещи възрастни лица. Мотивирано е, че рискът от извършване на престъпление от участниците в групата продължава да е налице и е свързан с характера на повдигнатите обвинения, механизма на извършената престъпна деятелност, свързана с висока степен на обществена опасност, доколкото се касае до престъпления, свързани с посегателство срещу собствеността на множество субекти, както и продължителния период от време, през който е била извършвана тази дейност, което води до извод за проявена престъпна упоритост. При тези обстоятелства е прието, че не са налице предпоставките по чл. 234, ал.8 от НПК за отмяна на наложената забрана за напускане на пределите на Р България, тъй като основанието за налагането й не е отпаднало и не е изминал пределния срок по чл. 234, ал. 8 от НПК, при което молбата на страната е оставена без уважение.

Съдът следва да отбележи, че обстоятелството, че в прокурорското постановление липсва изрично произнасяне всички искания на страната в молбата й от 14.05.2026г., не препятства съдебната проверка, т.к. нормата на чл. 234, ал.10 НПК не ограничава контрола до изрично материализираното прокурорско произнасяне, а визира изрично хипотеза на съдебна намеса ако прокурорът не изпълни задължението си по ал.8 на чл. 234 от НПК.

Съдът приема, че са налице са изискуемите по закон предпоставки за отмяна и на двете мерки за процесуална принуда, каквито са „ подписката“ и „забраната за напускане на пределите Рупблика България. Последното е видно от уредбата и ситуирането им в раздел ІІ на Глава VІІ на НПК „мерки за неотклонение и други мерки за процесуална принуда“.

2

Съгласно разпоредба на чл. 234, ал.8 от НПК, взетите по отношение на обвиняемия мерки за процесуална принуда се отменят от прокурора след изтичане на повече от една година и шест месеца от привличането в случаите на тежко престъпление. Тоест, нормата визира срок, чието начало се свързва с привличането на лицето като обвиняем, а не с друг процесуален момент.

В конкретния случай, т.к. привличането на С. като обвиняем е на 13.11.2024г. и е за тежко престъпление (съгл. чл. 93, т. 7 НК , каквото е това по чл. 321, ал.3 НК, с максимално предвидена наказуемост 10 години лишаване от свобода), то преклузивния срок от 1 година и 6 месеца е изтекъл на 14.05.2026г. Като липсват данни производството да е било спирано и такива доводи прокурорът не е огласявал.

За разлика от представителя на СГП, който обвързва отмяната на мерките за процесуална принуда и с допълнителна предпоставка „отпадане на основанието им за взимане“, този състав на СГС не намира основания за такъв прочит на закона. Критерият за преценка - да е отпаднало основанието за взимането им е относим при решаване на въпроса за отмяна или не на мерките за обезпечаване на гражданския иск, на глобата, на конфискацията, на отнемането на имущество в полза на държавата, на имуществената санкция на заинтересованото юридическо лице и на разноските по делото. Този извод се прави въз основа както на чл. 234, ал.8 НПК, така и на чл. 234, ал. 10, изр. 2 НПК, в който изрично се обосновава такова изискване. Проследяването на измененията в чл. 234, ал.8 НПК, в редакцията с ДВ бр. 32 от 2010г. също води до такъв извод, т.к. граматическото тълкуване налага обвързване на „основанието за нейното налагане е отпаднало“ с „мярката за обезпечаване на гражданския иск“, но не и с мерките за процесуална принуда.

С оглед, горното и като констатира, че са изпълнени изискванията на закона и на основание чл. 234, ал. 10 от НПК, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ търпените от обв. С. К. С., ЕГН ********** по д.п. № 253/2025г. СО СГП , пр. пр. 14532/2025г на СГП мерки за процесуална принуда „подписка“ и „забрана за напускане на пределите на Република България“, наложени с постановление от 10.07.2025г. на СГП.

Определението е окончателно, не подлежи на обжалване и протест.

Оригинала на молба от 14.05.25г. да се върне с д.п. на СГП, като служебно се изготви копие и остави по настоящото дело.

Да се уведомят страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3