Решение № 232 от 07.12.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Пловдив, 07.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир К. Коларов

Членове:

Георги В. Чамбов

Емил Люб. Митев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20215001000434 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260035 от 02.02.2021 г., постановено по т.д. № 307 по описа за 2019 г. Старозагорският окръжен съд е:

- Осъдил ЗАД „Д. Б.: Ж. З.“, ЕИК *********, да заплати на Р. Д. Ж., ЕГН **********, сумата 59500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от телесни увреждания, претърпени вследствие на пътнотранспортно произшествие, възникнало на 23.07.2017 г., причинено от виновното противоправно поведение на Л. Н. Д., ЕГН **********, при управление на лек автомобил марка „А.", модел „**“, с регистрационен № ********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

- Отхвърлил иска за разликата над присъдения размер от 59 500 лв. до предявения от 70 000 лв. като неоснователен и недоказан.

- Осъдил „ЗАД Д. Б.: Ж. З.“ АД, да заплати на Р. Д. Ж., сумата 2490.50 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част на иска.

- Осъдил „ЗАД Д. Б.: Ж. З.“ АД, да заплати в полза на Д., чрез Окръжен съд - Стара Загора, държавна такса върху уважената част от иска в размер на 2 380 лв.

1

Решението е обжалвано от двете страни по спора.

Ответникът ЗАД „Д. Б.: Ж. З.“ АД обжалва решението в осъдителната му част за разликата над сумата от 30 000 лева до уважения размер от 59500 лева, както и в частта за разноските.

Във въззивната жалба се съдържат оплаквания, че решението в обжалваната му част е неправилно. В подкрепа на жалбата си ответникът изразява становище, че присъденото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди е определено в противоречие на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и съдебната практика в тази насока, както и че не е определен правилно размера на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, който, според ответника, следвало да бъде не помалък от 60 %. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което искът да се отхвърли за разликата над сумата от 30 000 лева. Ответникът иска да му се присъдят направените деловодни разноски пред двете инстанции.

Ищцата по делото Р. Д. Ж. е обжалвала постановеното решение с насрещна въззивна жалба в частта, с която е отхвърлен предявения осъдителен иск за присъждане на обезщетение за претърпените вследствие процесното ПТП неимуществени вреди за разликата над присъдените 59 500 лева до пълния претендиран размер от 70 000 лева, както и в частта за присъдените в нейна тежест разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

В жалбата се поддържа довод за неправилност на решението в тази част, поради несъобрязаване на решението с фактите по делото и с практиката на съдилищата относно преценката за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Искането и да се отмени решението в обжалваната от нея част и се постанови друго, с което предявения иск за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди се уважи изцяло, както и да й се заплатят направените деловодни разноски.

Всяка от страните е представила отговор, с който оспорва въззивната жалба на другата страна.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Старозагорския окръжен съд е било образувано по предявени от Р. Д. Ж. против ЗАД „Д. Б.: Ж. З.“ АД осъдителен иск за заплащане на застрахователно обезщетение от 70 000 лева, за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат от ПТП, възникнало на 23.07.2017 г., причинено от виновното противоправно поведение на трето за спора лице - Л. Н. Д., при управление на лек автомобил марка „А.", модел „**“, с регистрационен № ********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.07.2017 г. - датата на 2 увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Искът се основава на следните, установени по делото факти:

Н а 23.07.2017 г., около 16:00 часа, на АМ „Т.", км ***+***, посока от град Б. към град С., при управление на МПС - лек автомобил „А. **“, регистрационен № ********, водачът Л. Н. Д., изгубила контрол върху управлявания от нея автомобил, движейки се с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост, допуснала автомобилът да напусне платното за движение и да изпадне в режим на странично плъзгане, вследствие на което е предизвикала ПТП.

В резултат от настъпилото пътнотранспортно произшествие, возещата се в лекия автомобил Р. Д. Ж. е получила различни телесни увреждания.

Установено е също, че вина за настъпилото ПТП има единствено водачът на лекия автомобил „А. **“ Л. Д..

По делото е безспорно, че с присъда № 30/05.03.2019 г., постановена по НОХД № 154/19 г. по описа на Ямболския районен съд, Л. Н. Д. е призната за виновна в това, че на 23.07.2017 г., около 16:00 часа, по АМ „Т.“, на АМ „Т.", км ***+***, посока от град Б. към град С., при управление на МПС - лек автомобил „А. **“, регистрационен № ******** виновно е нарушила правилата за движение по пътищата и е предизвикала ПТП, при което по непредпазливост е причинила телесни повреди на Р. Д. Ж., за което и е наложено съответното наказание.

Решението на наказателния съд е задължително за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието по отношение на това извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца - чл. 300 ГПК.

Безспорно установено е също, че собственикът на лекия автомобил „А.

**“, регистрационен № ******** към деня на произшествието е имал сключен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, по застрахователна полица с № **/**/********** с начална дата на покритие 24.06.2017 г. и със срок на валидност до 24.06.2018 г.

Установено е, че вследствие от удара, ищцата е получила следните травматични увреждания: тежка съчетана травма на главата; травма на гръбначните прешлени в поясната област и крайници; хеморагичен и травматичен шок; разкъсно-контузни рани на главата във фронтална, париетална и окципитална /челна, теменна и тилна/ области; открито депресинно счупване на черепния свод в ляво; контузии и сътресение на главовия мозък; кръвоизлив в ляво странично мозъчно стомахче; мозъчен оток; хигром в челната област; разкъсно-контузни рани по лицето; охлузни и порезни рани по левия горен крайник; охлузвания по гръдния кош; контузия на дясната поясната област; счупване на десните напречни израстъци на LI, L2, L3 и L4 /поясни прешлени/; диплопия /двойно виждане/.

Получените вследствие от процесното ПТП увреждания, наложили хоспитализация, оперативна интервенция и болнично лечение на 3 пострадалата Ж., през периода от 23.07.2017 г. до 04.08.2017 г. На 31.10.2017 г. на ищцата е извършена допълнителна операция за покриване на получен дефект на черепа в лявофронтопариетално от остеокластична краниотомия, с предварително моделиран алотрансплант от титаниева мрежа. Изписана е на 06.11.2017 г. Лечението е било последвано от възстановяване в домашен режим. Според събраните доказателства – свидетелски показания и съдебномедицинска експертиза, възстановяването от отделните травми е било с различна продължителност, като в цялост оздравителния процес е продължил в рамките на около 6 – 8 месеца.

Според експертизата, полученото вследствие на мозъчната контузия усложнение - диплопия /двойно виждане/ продължава и понастоящем, а поставеният алотрансплант от титаниева мрежа на мястото на дефекта на черепа, ще остане пожизнен.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, а и от показанията на разпитаните свидетели се установява, че получените от ищцата травматични увреждания са й причинили различни по степен и интензитет болки и страдания. Освен че са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, комплексните травми са причинили на ищцата продължително затрудняване движението на тялото, били придружени с множество локализирани в различни части на тялото продължителни и силни болки, продължително /поне шестмесечно/ обездвижване с лумбостат и произтичащите от това неудобства – затруднения в извършването на обичайните всекидневни дейности, включително и такива, свързани със самообслужването. Освен това, получените увреждания са наложили допълнителна оперативна интервенция за покриване на получения вследствие травмата дефект на черепа, което отново е било свързано със силни болки, ново обездвижване и период на възстановяване, както и на периодично бъдещо медицинско наблюдение.

Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да приеме, че е налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432 КЗ във вр. с чл. 493, ал. 1 т. 1 КЗ т.е. да се приеме, че предявеният иск е доказан по основание.

Основният спор между страните се отнася до справедливия размер на дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди.

Определяйки размера на дължимото обезщетение, Старозагорският окръжен съд се е съобразил с установените по делото обстоятелства относно характера и степента на понесените от ищцата болки и страдания, които са определящи за размера на обезщетението, като при установяване на конкретните им проявления, интензитета и продължителността им, е дал превес на заключението на комплексната медицинска експертиза и автотехническа експертиза, и на свидетелските показания.

Съдържащите се във въззивните жалби оплаквания са относно 4 определения размер на обезщетението за неимуществените вреди. Те се основават на доводите на страните, от една страна, че при анализа на относимите към размера на обезщетението факти, съдът не е съобразил вида, интензитета, степента и продължителността на търпените от пострадалата болки и страдания, а от друга – че не бил отчетен правилно факта на съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.

Пловдивският апелативен съд не споделя изложените в подкрепа на въззивната жалба доводи в тази насока, поради следното:

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, съобразно с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, следва да се изхожда преди от вида, характера и броя на уврежданията; продължителността и степента на претърпените болки; физическия, психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и сложността на лечението; продължителността на оздравителния и възстановителния период, прогнозата на възстановяване, възрастта на пострадалия и пр.

В случая е безспорно установено, че причинените на ищцата Ж. травматични увреждания на главата, шията и гръдния кош, за един сравнително дълъг период е било свързано с изпитване на силни, интензивни болки и страдания. Освен това, предвид мястото и характера на основните увреждания – тежка черепно-мозъчна травма, счупване на десните напречни израстъци на четири поясни прешлена, се е наложило обездвижване на пострадалата за един продължителен период. Имобилизацията, заедно с другите последици от травмите - диплопия и поставен алотрансплант от титаниева мрежа, значително е влошило начина на живот на пострадалата и е довело до неблагоприятни промени - затруднения в ежедневните дейности, затруднения в самообслужването, прекъсване за обучението в университета, ограничаване на социалните контакти за един продължителен период.

Освен с описаните фактори - вид, характер и брой на уврежданията; продължителността и степента на претърпените болки, физически, психически, битов и социален дискомфорт; продължителност и сложност на лечението; продължителност на оздравителния и възстановителния период, прогноза на възстановяване, възрастта на пострадалата и пр., също следва да се отчетат и промените в икономическите условия, доколкото също съставляват известен ориентир за житейския смисъл на понятието справедливост при определяне размера на обезщетението. В този смисъл размерът на обезщетението ще следва да се съобрази и с реалните социалноикономически условия и стандарта на живот в страната.