Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 165 от 19.04.2022, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 169/2022
Вид
Протокол № 165
Подписан
19.04.2022
В сила
19.04.2022
Състав
Нестор Спасов Спасов, Веселин Ганчев Ганев, Станислав Петров Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 13 ал. 7 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл. 274 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 275 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 57 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 165 гр. Пловдив, 19.04.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Станислав П. Георгиев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Мила Д. Тошева и прокурора Димитър Ив. Махмудиев

Сложи за разглеждане докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно наказателно дело № 20225000600169 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:27 часа се явиха:

Исканото лице П. Д. М. се явява лично и с адв. С., преупълномощена от адв. Н..

Даде се възможност на адв. С. и на исканото лице П.М. да уточнят линията на защитата.

Не се явява съпругата на лицето П.М. - Яна М.а също защитник по делото.

Не се явява и другият защитник на исканото лице П.М. адв. Х.Р..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

ИСКАНОТО ЛИЦЕ М.: Да се даде ход на делото. Не държа на защитата на адв. Х.Р.. Ще ме защитава само адв. С..

СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

1

ДОКЛАДВА се жалбата от съдията-докладчик Веселин Ганев.

Адв.С.: Поддържаме жалбата.

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи към състава на съда. Нямаме искания за доказателства.

Адв. С.: Нямам искания за отводи. Имам доказателствени искания.

Освен представените доказателства, представям на първо място на английски, в превод на български език е-имейл от адвоката на клиента ми от Д.,Т., с който удостоверява, че е поел ангажимент да защитава клиента ми по наказателното обвинение. Вторият документ, който представям е от лекаря, който е извършил операция на роговицата на клиента ми в края на февруари и който потвърждава, че към настоящия момент би трябвало да се извършват непрекъснати прегледи на М.. Освен това, моля да бъде допуснат до разпит един свидетел до разпит, който ще установи обстоятелствата, че в затвора в П. не приемат лекарствата, необходими за терапията и лечението на моя доверител, както и причините за това. Този свидетел абсолютно всеки ден ходи до затвора, за да занесе лекарства, необходими за лечението на моя доверител и те отказват да ги приемат. Свидетелят, разпитан пред окръжния съд е друг свидетел. В затвора няма въобще лекар. Свидетелят, който водим се казва И.И. и близък на семейството.

ПРОКУРОРЪТ: По искането за събиране на гласни доказателства предоставям на съда, а представените документи да се приемат по делото.

Съдът намира, че за пълното и обективно изясняване на делото от фактическа страна и най-вече по въпроса за здравословното състояние на лицето на лицето П.М., следва да бъде допуснат до разпит водения свидетел, въпреки че по делото са представени множество медицински документи в тази насока. Следва да бъдат приети и представените от защитника адв. С. писмени доказателства, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА днес представените писмени доказателства.

ДОПУСКА до разпит като свидетел И.И..

Сне се самолична на свидетеля:

2

И.Н.И. на 35 г., бълг., бълг.,гр., неосъждан, без родство с исканото лице П.М..

Предупреди се свидетеля наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

СВИД. И.: Обещавам да кажа истината.

Познавам П.М.. Приятели сме с него. От съпругата му разбрах, че той е задържан. Тя ми се обади силно притеснена, че е задържан. Така разбрах. В затвора съм го посещавал. Помагам на съпругата му, защото е бременна в момента и с усложнена бременност и ходим всеки ден до затвора. Ходим с цел, за да оставим каквото е необходимо и най-вече лекарствата. Лекарствата не успяваме да оставим. Запознат съм със здравословното състояние на П..

Доколкото знам П. има сърдечно заболяване и с очите има проблеми. Не знам по-конкретно какви са здравословните му проблеми. До затвора ходя със съпругата на М.. Придружавам я, защото има усложнена бременност. Всеки ден пред затвора съм от сутрин до вечер. Стоя там и чакам да вземат лекарствата. Жена му е плътно пред затвора и тя. Понякога стои в колата, понякога не. Не искат да приемат лекарствата, защото нямало доктор в затвора. Вчера бях също там. Пак не приеха лекарствата. Предаването на лекарствата става по следния начин - аз звъня на звънеца и предполагам, че надзиратели, отварят вратата и ми казват, че по-късно ще приемат лекарствата, защото в момента нямало доктор или медицинско лице, при което по-късно се опитвам пак да оставя лекарства, пак няма доктор и това продължава вече 10 дни. Искам да кажа, че лекарствата са придружени с рецепти към тях и абсолютно всичко.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.

Адв. С.: Нямам повече въпроси.

Освободи се свидетелят.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам други искания.

Адв. С.: Нямам други искания.

С оглед становището на страните, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

3

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите частната жалба без уважение и да потвърдите определението на П. окръжен съд, с което спрямо исканото лице М. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Окръжният съд правилно е преценил, че изпратените от американска страна документи са допустими и задържането е извършено при условията на неотложност, като споделям изложените в тази насока мотиви.

По отношение на атакуваната от защитата заповед за арест, издадена от американски съдия считам, че това не е относимо към настоящето производство. Първо тази заповед по силата на договора между правителства на Република Б. и С. е един пожелателен документ, т.е. може и без нея. Второ, силно се съмнявам, че в това производство може да се обсъжда законосъобразността на заповед за арест, издадена от американски съдия и съобразно действащите там закони, имащи сила само на територията на С..

Със своето определение окръжният съд е приел, че мярката за неотклонение „Домашен арест“, включително и с електронно наблюдение не е достатъчна да предотврати опасността от укриване. Съдът е посочил проблемите при изпълнението на тази мярка, които биха могли да доведат до нарушаването й. Вярваме, че такива проблеми могат да се изтъкнат във всеки случай на вземане на такава мярка за неотклонение, но настоящият случай е по-особен, тъй като П.М. се издирва от държава твърде отдалечена от нашата, по обвинения, предвиждащи сериозна наказателна отговорност, съгласно американските закони. Същият безспорно има финансови възможности и контакти в чужбина, и предстоящото наказателно преследване в С., ако бъде екстрадиран, според мен е достатъчен стимул да направи опит да избегне това. Вярно е, че защитата е изложила сериозни аргументи относно здравословното състояние, както неговото, така и на съпругата и децата му.

От приложените медицински документи в частта им, достъпна за неспециалисти аз също не открих, както и състава на окръжния съд нещо, което да е животозастрашаващо или дори увреждащо здравето за самия М..

Посочено в амбулаторния лист, че не се налага терапия и се препоръчва ежегодна ехокардиография, което според мен означава рутинен преглед.

Ето защо, моля да потвърдите определението на П. окръжен съд.

А д в . С.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам частната жалба.

4

Считам определението на първоинстанционния съд за незаконосъобразно и изпълнено.

Ще започна отзад напред, имайки предвид какво каза прокурорът в днешната пледоария. За да се отхвърли искането и да се наложи другата полека мярка за неотклонение „Домашен арест“, която да бъде контролирана със специално техническо устройство, съдът е направил едни много странни предположения, че виждате ли, не се знаело дали има техническа възможност да се осигури това устройство. Първо, изобщо не е работа на съда да предполага дали има техническа възможност. Единствено работата на съда е да постанови съдебен акт, който органите, отговарящи за това, са длъжни да изпълнят. На второ място известно е, че всички изпълнения на мерки за неотклонение „Домашен арест“, които се контролират с техническо устройство, до настоящия момент се изпълняват без проблеми от съответната служба. Изводът е, че не е имало проблем до момента, когато се наложи Домашен арест, да се проследява с техническо устройство.

В момента в залата се явява адв. Н..

Адв. С.: Другото, което ме смущава в това производство, е въпреки наличието на обилна документация, установяваща недоброто здравословно състояние на подзащитния ми, и съществуващата реална опасност то да се влоши в Ареста, първоинстанционният съд и прокурори си позволяват да четат и да анализират медицински документи, каквато специалност те нямат и да правят изводи дали на базата на тези медицински документи лицето, без проблеми за здравословното му състояние, може да бъде задържано под стража. Аз това считам за недопустимо, без да се изследва здравословното му състояние. Недопустимо е съдът и прокурори да правят такива изводи, без да имат такива специални знания. Целта на настоящото производство е да се определи дали П.М. да бъде задържан, в изчакване на документите от С., които да бъдат база за разглеждане в следващото производство по неговата екстрадиция. За да вземе най-тежката мярка за неотклонение, първоинстанционният съд се е базирал единствено на тежестта на тежестта на повдигнатите обвинения и тяхното естество - така, както са твърдени те от американската страна.

В съответствие с основополагащите стандарти, както на ВКС, така и на ЕСПЧ, евентуалното повдигнато обвинение и неговото естество могат да 5 бъдат само отправна точка при разглеждане на въпроса, свързан с това коя е най-подходящата мярка за неотклонение. Това обаче е само един от въпросите, който следва да обсъди съдът. Неизбежно следващите въпроси, които са кумулативните предпоставки при взимане на най-тежката мярка за неотклонение, са опасността лицето да се укрие или да извърши друго престъпление. Насочвам вниманието ви към съвсем скорошно решение на ЕСПЧ, от юни м.г., по делото на М.С. срещу Б., където държавата ни беше осъдена, поради това, че по време на производството, в което е разглеждано дали да бъде продължена най-тежката мярка за неотклонение, българският специализиран съд е игнорирал данните за влошеното здравословно състояние на лицето, които според Европейския съд неизбежно са следвали да водят до извод за намалена опасност лицето да се укрие. Поради това и заради това, че съдът също е игнорирал другите представени от защитата обстоятелства, е констатирано нарушение на чл. 5, а именно правото на свобода.