Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2523 от 06.07.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 4144/2022
Вид
Решение № 2523
Подписан
06.07.2022
В сила
06.07.2022
Състав
ВАНЯ АНГЕЛОВА ГОРАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.63, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 2523 гр. С., 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В. АНГ. Г. като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно дело № 20221110204144 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.189, ал.8 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от КР. Д. К. срещу електронен фиш серия К № 5342227, издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева.

Жалбоподателят сочи, че издаденият фиш е незаконосъобразен, като подробно привежда аргументи в посока на твърдяното. Прилага копия от документи в подкрепа на тезата си. Моли съда да отмени издадения електронен фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.

Писмено жалбата се поддържа от процесуален представител на жалбоподателя по аргументи от нея и допълнително наведени такива, с искане за отмяна на процесния фиш. Претендират се разноски в размер на 300.00 лв. за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител. Не изнася 1 писмено съображения в посока подкрепа на тезата си.

След анализ на приетите по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

На 15.06.2021 г. в 11.13 часа в гр.С., бул.“Ц. ш.“, № 86, до магазин „М.“, с посока на движение отб ул.“Ал.М.“ към ул.“П.К.“, при ограничение на скоростта 80 км./ч., въведено с пътен знак В-26 в населено място, е засечена скорост на движение на МПС лек автомобил марка „П. К. с дизел”, рег. № ******. Отчетената скорост на движение е 114 км./ч., при грешка в измерване на скоростта от 3 км/ч, при разрешена такава 80 км./ч., т.е. констатирано е превишение на разрешената скорост от 34 км./ч. Техническото средство, с което е установено движението с превишена скорост, е видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Gordon M2 № от ДР В-46.

Същото е одобрено и вписано в регистър. Към инкриминираната дата собственик на посочения автомобил е А. Ме.ов А.ов. В саморъчно попълнена декларация същият е заявил, че на инкриминираната дата автомобилът е бил управляван от КР. Д. К., прилагайки копие от свидетелство за управление на МПС на името на последния.

Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер на 400 лева на собственика на автомобила /анулиран/ и впоследствие – на жалбоподателя - за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба; справка от Български институт по м.логия, удостоверение за одобрен тип средство за измерване; регистър на одобрените за използване типове средства за измерване /извадка/; протокол от проверка № 06-С-ИСИС/ 21.02.2020 г.; заповед за компетентност, снимков материал, справка първоначална регистрация на МПС. Съдът кредитира посочените доказателства, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват релевантната фактическа обстановка.

При така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения в чл.189, ал.8 от ЗДвП срок, от 2 процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

При нарушение, установено и заснето с техническо средство, съгласно чл.

189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

„Електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Касае се за своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, приравнен едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (фикцията по чл.189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Издаденият по отношение на собственика на МПС, при управлението на което е осъществено нарушението, електронен фиш подлежи на анулиране, когато се установи конкретното физическо лице, фактически водач на същото, към датата и на мястото на нарушението. В случая такива данни са посочени по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Същевременно, от приложени по делото копия от документи, в частност от удостоверение от 12.05.2022 г. на 03 РУ-гр.Варна, присъствена форма на „К. г.“ ЕООД за м.юни 2021 г., график за работа за периода 01.06.2021 г. – 30.06.2021 г. на „К. г.“ ЕООД, жалба до СРП от 23.03.2022 г., се установява, че на инкриминираната дата по инкриминираното време жалбоподателят е изпълнявал трудовите си функции в соченото дружество, като в предишен период /на дата18.02.2015 г./ след посещение във фитнес-зала същият констатирал липсата на портмоне, съдържащо личната му карта и СУМПС, за което сигнализирал органите на реда - по случая е заведена преписка № ЗМ 360/ 2015 г. по описа на 03 РУ- 3 гр.Варна. В този смисъл, не се събират доказателства по делото, жалбоподателят да е автор на процесното нарушение. На следващо място, електронния фиш е издаден в нарушение на чл. 189, ал. 4 о т ЗАНН. Този текст регламентира специален ред и е изключение от общите процедурни правила за административнонаказателното производство, поради което следва да са налице всички предпоставки за прилагане на това изключение. В електронния фиш е посочено, че разрешената скорост на движение е била 80 км. /ч, ограничена с пътен знак В-26, като не е посочено къде се е намирал посоченият знак, на какво разстояние от него е била поставена системата, на какво разстояние действа ограничението – тоест схема и описание на пътния участък с цел установяване безспорно на извършеното нарушение.

С оглед на изложеното съдът счита, че атакуваният електронен фиш е незаконосъобразно издаден и като такъв следва да бъде отменен.

По делото се претендира заплащане на разноски за правна защита и съдействие. Представен е ДПЗС от 17.06.2022 г. за договорено и внесено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева. С оглед изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 1.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300.00 лева. Именно в този размер е и договореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, затова следва да се присъди възнаграждение в упоменатия размер.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 5342227, издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на КР. Д. К. сума в размер на 300.00 лв., представляваща разноски за сторено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - С. град в 4

14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5