Решение № 44 от 03.02.2025, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. П., 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20241230101351 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Образувано е по молба на адв. Д. В. М. от АК-П., с адрес на кантора и съдебен адресат в гр. П., ул. “П.“ № 3Б, ет. 2, ап. 5, в качеството му на пълномощник на Б. Т. П., ЕГН:

**********, с адрес с. Д. и съдебен адресат по делото гр. П., ул. “П.“ № 3Б, ет. 2, ап. 5, срещу „Креди Йес“ ООД, ЕИК: 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „България“ № 196, представлявано от Владислав М. Инджов.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски паричен заем № 188199384 от 30.10.2023 г., сключен с ответното „Креди Йес“ ООД, по силата на който получава сумата от 500,00 лева, при ГПР от 47.676%, при 3 на брой месечни вноски. Посочва, че съгласно чл.

1.5 от цитирания договор трябва да заплати и такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 500 лева. Твърди още, че клаузата на чл. 1.5 от договора за потребителски паричен заем, е нищожна поради накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, а именно - нарушава принципа за добросъвестност и справедливост, както и необлагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Сочи, че процесната клауза от договора е неравноправна, тъй като същата предвижда заплащането на сума, която по размер е равна на получената сума на отпуснатия кредит, същата е необосновано висока, чрез нея в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение и се заобикаля закона. На следващо място твърди, че цитираната клауза от договора е нищожна, тъй като не е индивидуално уговорена. Навежда, че клаузата е нищожна поради заобикаляне на закона и по-конкретно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, защото същата е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите, като с начислената такса се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.

Посочва, че в резултат на невключване на уговорката за такса в размера на ГПР се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва, както и че ГПР не съответства на действително прилагания от кредитора, което представлява заблуждаваща търговска практика.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи, че клаузата на чл. 1.5 от Договор за потребителски паричен заем № 188199384 от 30.10.2023 г., сключен с Креди Йес ООД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, поради противоречие с 1 добрите нрави, вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.

19, ал. 4 от ЗПК вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК.

Ответното дружество в законоустановения срок депозира отговор, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на ищцовите твърдения, както и че процесната клауза не е нищожна и не противоречи на разпоредбите на закона. Навежда, че таксата за експресно разглеждане на искането за заем не е задължително условие за сключване на договора, нито за разглеждане на искането, както и че същата не е обвързана със задълженията по договора за кредит. Процесната клауза е пожелателна и е начислена единствено поради изрично изразеното от страна на ищеца желание искането му за заем да бъде разгледано експресно. Посочва, че клаузата за експресно разглеждане на искането за заем представлява допълнителна услуга, свързана с усвояването и управлението на кредита, същата отговаря на изискванията на закона и не е неравноправна клауза. Моли съда да отхвърли изцяло предявения от ищеца иск, като неоснователен и недоказан, претендира сторените по делото разноски. Възразява против ищцовото искане за присъждане на разноски по реда на чл. 38 от ЗАдв.

В проведено съдебно заседание ищецът не се явява и представлява, от процесуалния му представител е депозирано писмено становище, с което поддържа изцяло депозираната молба и приложените към нея доказателства. Оспорва представения писмен отговор.

Изразява становище по същество на спора, като навежда допълнителни съображения в подкрепа на ищцовата претенция. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. изразява становище, че същото му е дължимо, както и че върху възнаграждението следва да се начисли ДДС. Представя списък по чл. 80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Ответното дружество не изпраща представител, като в депозирано писмено становище процесуалният му представител поддържа депозирания отговор и приложените доказателства, оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана. Изразява становище по същество на спора. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случай, че адвокатското възнаграждение надхвърля минималните размери предвидени по Наредбата.

Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а и от приложените писмени доказателства се установява, че страните са обвързани посредством облигационно отношение, обективирано в сключения между тях Договор за потребителски паричен заем № 188199384 от 30.10.2023 г. Съгласно цитирания договор ответното дружество, в качеството на заемодател, се задължава да предостави на ищеца, в качеството на заемател, потребителски заем в размер на 500,00 (петстотин) лева, при ГПР от 47.67%, а заемателят се задължава да върне заемната сума на три месечни, анюитетни вноски. Съгласно чл. 1.5 от процесния договор преди подписването му заемателят е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, като за извършената от кредитора допълнителна услуга заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 500,00 (петстотин) лева, разсрочена на части, като видно от погасителния план, неразделна част от договора, процесната такса е включена към всяка от погасителните вноски по заема.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предметът на спора по настоящото производство е очертан от ищеца с исковата молба и отправените до съда искания, като са предявени установителни искове за прогласяване нищожността на договорна клауза на различни правни основания – поради противоречието й с добрите нрави и със закона и заобикалянето на последния. По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже наличието на заемно правоотношение по 2 сключен договор за заем с ответника, в който се съдържа и клаузата за дължимост на такса за експресно разглеждане на документи, както и наведените в исковата молба основания за нищожност на процесната клауза от договора, а в тежест на ответника е да докаже валидната облигационна връзка между страните и действителността на клаузата на чл. 1.5 от Договор за потребителски паричен заем № 188199384 от 30.10.2023 г.

Доколкото една сделка (или клауза от нея) едновременно може да страда от няколко порока, всеки от които да води до нищожността й, и с оглед обстоятелството, че в настоящото производство от ищеца са заявени няколко порока на твърдяното облигационно отношение, то съдът, който е сезиран с правния спор, и който е натоварен с функциите касателно определянето на основанието на предявения иск и на юридическата квалификация на правата и на възраженията, заявени от страните, разполага и с правомощието да извършва преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, без да е обвързан от изявлението на ищеца в тази връзка. Тъй като преследваният с предявените от ищеца искове правен резултат – обявяване на процесната клауза от договора за нищожна, ще се постигне с разглеждането на кое и да е от изтъкнатите основания за нищожност, т.е. ефектът от съдебното прогласяване на нищожността поначало е еднакъв при всичките й основания, обективното съединяване на исковете за нищожност ще е от евентуален тип, при което уважаването на един от тях (на едно от изтъкнатите основания) ще изключи необходимостта от произнасянето по останалите.

Ответното дружество „Креди Йес“ ООД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Предвид обстоятелството, че дружеството предоставя кредити в рамките на своята професионална или търговска дейност, същото се определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

По делото не са ангажирани доказателства, които да установяват, че при сключване на договора за потребителски паричен заем ищецът е действал в рамките на своята професионална или търговска дейност, което по аргумент от противното го определя като потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК.

Предвид изложеното сключеният между страните договор за паричен заем по своята същност е договор за потребителски кредит, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Съгласно легалната дефиниция, разписана в чл. 26 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и върху неоткрити наследства.

Принципът на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, съгласно установената съдебна практика, е обща правна категория, приложима към конкретни правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения и при конкретна преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява „добрите нрави“, злепоставя чужди интереси, с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка нищожни поради накърняване на добрите нрави могат да бъдат сделки/клаузи, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и прочее. Ако уговорените престации са за предоставена услуга и уговорената за това цена, то ще бъде нарушен принципът на добросъвестност, ако е налице явна нееквивалентност между двете престации.

В настоящия случай по процесния договор за кредит на ищеца е предоставена сума в размер на 500,00 лева, при уговорен ГПР в размер на 47.67%, като уговорената допълнителна такса за експресно разглеждане на документи е в размер, равен на заемната сума – 500,00 лева. Това води до нееквивалентност на насрещните престации при установената стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или риск, поет от кредитора за срока на договора, които да оправдават договарянето на такава такса, поради което уговорката за заплащане на процесната такса накърнява добрите нрави.

Все в коментирания аспект, с оглед търговската дейност на ответното дружество, разглеждането на искане за отпускане на кредит представлява типична за кредитодателя дейност, която същият дължи и извършва по всяко искане за отпускане на кредит. Предвид липсата на ангажирани доказателства, удостоверяващи „експресното“ извършване на тази дейност в полза на ищеца и доколкото правото на възнаграждение възниква за реално 3 изпълнени задължения по договорното правоотношение, оспорената от ищеца клауза от договора накърнява принципа на еквивалентност на насрещните престации.

В тази връзка, съдът намира за неоснователно твърдението на ответника, че процесната такса се дължи за допълнителна, доброволно избрана услуга от страна на кредитополучателя, както и че таксата по тази допълнителна услуга не следва да бъде включена в ГПР. По делото не се установи по какъв начин тази услуга е „избрана“ от страна на кредитополучателя, респективно предоставена ли е същата на ищеца, не се установи и въз основа на какви критерии е формиран този необосновано висок размер на същата, равняващ се на размера на отпуснатия заем, което е основание да се приеме, че по същество таксата за експресно разглеждане на документи оскъпява по скрит начин кредита, респективно ГПР, като основен критерий за потребителя при определяне на финансовата тежест на кредита.