Определение № 139 от 21.02.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 139 гр. Варна, 21.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500084 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуален представител А.Д., главен инспектор при ТД Варна срещу определение № 260282/18.12.2023г. на ОС Варна, постановено по гр.д. № 2747/2017г. по реда на чл.248 ГПК и с което е допълнено протоколно определение от с.з. на 08.11.2023г. като на основание чл.78, ал.4 ГПК КОНПИ е осъдена да заплати разноски в производството, съразмерно на прекратените части от предявените искови претенции, в размер на 7440,47лв. на И. И. В. и 10250лв. на П. Г. В..

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Изтъква се, че в съдебната практика се приема, че когато отказът от иска е породен от факти, настъпили след предявяването му, когато ищецът се е отказал веднага след това, отговорността за разноски ще следва да се понесе от ответника; разноски не се дължат от ищеца, ако ответникът с поведението си е станал причина за предявяването на иска. В случая се сочи, че са налице материално-правните предпоставки, държавата в лицето на КОНПИ да предяви осъдителни искове за отнемане на незаконно придобито имущество срещу проверявано лице. Към момента на предявяване на исковата молба съдебната практика е допускала искови претенции за отнемане на неналично имущество. Едва с постановяването на ТР № 4/2021г. на 18.05.23г. от ОСГК на ВКС е било дадено разрешение в обратния смисъл.

Това решение има действие занапред. Поради това се счита, че ответниците нямат право на разноски. Претендира се отмяна на обжалваното определение.

1

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни, в който се излагат доводи за неоснователност на частната жалба.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 2747/2017г. е образувано по предявени от КОНПИ искове с правно основание чл.74 ЗОНПИ /отм./, развиващо се към настоящия момент по реда на ЗПКОНПИ, за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от И. И. В.,

П. Г. В. и

„Чифлика111“ЕООД на обща стойност 635 342,62лв. / сбор от пазарните цени на недвижими имоти, пазарни цени на МПС към дата на продажбата им, суми внесени по банкови сметки, начислени лихви по сметки, погасителни вноски по разплащателни сметки, суми, получени от продажба на дружествени дялове/.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е бил депозиран отговор на исковата молба в съда от ответниците И. В. и П. В. чрез упълномощения от тях адв. Б.

Ж.. С отговора е било отправено искане за отхвърляне на иска и за присъждане в полза на ответниците на разноските по производството.

Определение № 663/15.03.2018г. на ВОС, с което производството е прекратено е отменено с определение на ВКС, по гр.д. № 2808/2018г. По образуваните по подадените до Апелативен съд Варна и ВКС частни жалби, ответниците са били представлявани от адв. Ж.. След възобновяване на производството по делото пред ВОС са проведени три открити съдебни заседания, в които е участвала адв. Ж.. С молба вх. № 265325/25.10.2023г.

КОНПИ чрез процесуалния си представител и въз основа на взето на 18.10.23г. решение, е направила изявление за частичен отказ от иска и намаляване на размера на същия от 635 342,62лв. на 67 000лв. С определение, постановено в открито съдебно заседание от 08.11.2023г., искането е уважено, като в съответствие с изявлението на ищеца за отказ от исковете в частта съответна на намалените размери, съдът е постановил прекратяване на производството, на основание чл.233 от ГПК

В срока за обжалването на прекратителното определение е била депозирана молба от процесуалния представител на ответниците И. и П. В.и за изменението му в частта за разноските и присъждане на ответниците на сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение.

В депозиран писмен отговор КОНПИ е изразила становище за неоснователност на молбата, по съображения, изложени и в настоящата частна жалба и посочени по-горе.

С обжалваното в настоящото производство определение в полза на ответника И. В. са присъдени разноски в размер на 7440,47лв., съответно 10250лв. на П. В., на основание чл.78, ал.4 ГПК.

Безспорно е, че съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК ответникът 2 има право на разноски и при прекратяване на делото, в т.ч. и при частично прекратяване, в който случай правото на разноски е съответно на прекратената част. Няма пречка правото на разноски да бъде уважено и към момента на частичното прекратяване поради допуснатото изменение, като в този случай ответникът ще има право на направените до този момент разноски, свързани и съответни на прекратената част от исковата претенция.

Настоящият състав на съда намира, че при липсата на специални правила в ЗПКОНПИ относно разпределението на отговорността за разноски при прекратяване на делото (налице са процесуални правила, касаещи други хипотези на разпределение на разноските – чл. 157, ал. 2 и чл. 158, ал. 4 и ал.

5), приложима по силата на чл. 159 от ЗПКОНПИ се явява нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 4, вр. ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски не само когато предявеният срещу него иск е отхвърлен, но и при прекратяване на делото. В процесуалния закон не са разгледани отделните причини за прекратяване на производството - недопустимост на иска, оттегляне или отказ от иска. При уреждане на отговорността за разноски законът не прави разлика и от гледна точка на причините за недопустимост на иска - дали се касае за изначална и настъпила впоследствие недопустимост поради отпадане на някоя от предпоставките за предявяването му. Във всички тези случаи правната последица е една и съща и за всички тях важи правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК, без оглед поведението на ответника, защото от значение е обстоятелството, че съдебното производство е образувано и прекратено по инициатива на ищеца. Според приложимата правна норма направените от ответната страна разноски са в тежест на ищеца (в този смисъл изцяло Определение № 249 от 30.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1400/2014 г., I г. о., ГК).

В отговор на оплакванията на частния жалбоподател следва да се посочи, че дори и да се приеме, съобразно определение № 843/17.11.14г. по ч.гр.д. № 6176/14г., ІV г.о. на ВКС, че и в хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ГПК трябва да се изследва поведението на ответника, прилагайки по аналогия нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК (дали ответникът с поведението си е станал причина за предявяване на иска), то в конкретната хипотеза не е налице такова поведение. Налице е несъответстващо на действителния смисъл на закона тълкуване от ищеца (подкрепяно и от противоречива съдебна практика), при която се е стигнало до предявяване на иска. Поради това е без значение за задължението за понасяне от ищеца на извършени от ответника разноски, че в по-късен момент съдебната практика е била уеднаквена чрез постановяването на тълкувателен съдебен акт, което е мотивирало ищеца да десезира съда.

В случая, ответниците са били представлявани по делото от надлежно упълномощен процесуален представител, като са представени договори за правна помощ и доказателства за заплащане на договореното възнаграждение. Присъдените на ответниците разноски са в размери, съответни на прекратената част от исковите претенции. Поради това и 3 обжалваното определение като законосъобразно следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260282/18.12.2023г. по гр.д.

№2747/17г. на ОС-Варна, с което е било допълнено в частта за разноските протоколно определение от съдебно заседание на 08.11.2023г.

Определението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с частна жалба пред Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването му на страните чрез процесуалните им представители.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4