Решение № 2934 от 09.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2934 гр. Пловдив, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20265330100015 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. П. Д., чрез пълномощник – адв. К. К., против „Кеш Кредит” ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 50 лева/25,56 евро, частично от 1139 лева/582,36 евро, платена без правно основание за периода ****** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.01.2026 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба и уточнителна молба с вх. № 1604/08.01.2026 г. се твърди, че ищецът е заплатил на ответното дружество различни суми в общ размер от 1139 лв. за периода ****** г. Поддържа се, че между страните не съществували договорни отношения, поради което с получената сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Сочи се, че от ответното дружество периодично се претендирали парични суми, които същият заплатил без да има съответни задължения. При условие, че по делото се установи наличие на правоотношение по договор за потребителски кредит, ищецът сочи недействителност на същия на основание чл. 22 от ЗПК. Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Кеш Кредит” ЕАД, в който е изразено становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Посочва, че ответното дружество има качеството на кредитен посредник при сключване на договори за кредити, поради което исковата претенция не е предявена срещу надлежна страна. На следващо място се твърди липса на правен интерес от предявената искова претенция, доколкото между страните по делото не са възникнали 1 правоотношения. Възразява се за липса на доказателства в подкрепа на изложените в исковата молба фактически обстоятелства. По същество се поддържа, че претенциите на ищеца във връзка със сключен договор за потребителски кредит следва да се отнесат към кредитора, с който е възникнало правоотношението. По наведените доводи се моли за прекратяване на производството поради недопустимост на предявения иск респективно за отхвърляне на исковата претенция. Претендират се разноски.

С протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 14.05.2026 г., е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД чрез увеличаване на неговия размер от сумата в размер на 25,56 евро на сумата в размер на 582,36 евро.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е обусловена от установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване, че е дал на ответника процесната сума в размер на 1139 лева/582,36 евро. В доказателствена тежест на ответното дружество е да установи на какво основание е получил дадената му сума /в този смисъл Решение № 50077 от 14.07.2023 г. по гр. д. № 3413/2022 г. на ВКС; Решение № 60287 от 16.02.2022 г. по гр. д. № 973/2021 г. на ВКС и други/. Така разпределената доказателствена тежест е указана на страните с доклада по делото, обективиран в определението за насрочване, препис от което е връчен на страните.

В изпълнение на процесуалното си задължение за доказване, както и на дадените от съда указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, в проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът е ангажирал доказателства за заплащане на процесната сума в размер на 1139 лева/582,36 евро в полза на ответното дружество. Представени са квитанции към документ за плащане, от които се установява, че ищецът е заплатил на ответното дружество процесната сума, както следва: на 09.09.2024 г. – 569 лева и на 31.10.2024 г. – 570 лева. В квитанциите е отбелязано като основание за плащане вноска по договор за кредит и/или поръчителство, но липсва посочване на каквито и да било индивидуализиращи белези на съответен договор. От страна на ответното дружество по делото не са наведени доводи и представени доказателства за наличие на облигационно правоотношение между страните. При липсата на ангажирани годни доказателства и доказателствени средства, съдът следва да приложи неблагоприятните последици на разпределената доказателствена тежест, като приеме за несъществуващи недоказаните факти, т.е. наличието на сключен между страните договор за кредит, който да е послужил като основание за заплащане на сумата.

В контекста на изложените съображения съдът намира, че в производството по делото ищецът проведе надлежно доказване, че е заплатил 2 процесната сума в размер на 1139 лева/582,36 евро на ответното дружество, което от своя страна не установи наличие на валидно правно основание за получаване на сумата, поради което следва да се приеме, че същата е недължимо платена. При това положение предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищеца. В полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 22,08 евро. В производството по делото ищецът е представляван от адвокат К. К. въз основа на сключен Рамков договор за правна защита и съдействие, съобразно който адвокатското възнаграждение е договорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата. По отношение на размера на възнаграждението, който следва да се определи в полза на адвокат К. К. съдът взе предвид изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C428/16 /постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд/, съобразно които установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. При съобразяване с посочените разяснения и като взе предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, ниският материален интерес, броя открити съдебни заседания и извършените процесуални действия, съдът намира, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата , в полза на адвокат К. К. следва да се определи възнаграждение в размер от 204 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „Кеш Кредит” ЕАД, ЕИК: 205893155, да заплати на от Н. П. Д., ЕГН: **********, сумата в размер на 582,36 евро /петстотин осемдесет и две евро и тридесет и шест евроцента/, платена без правно основание в полза на ответното дружество за периода *** и *** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.01.2026 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Кеш Кредит” ЕАД, ЕИК:

205893155, да заплати на от Н. П. Д., ЕГН: **********, сумата в размер на 22,08 евро /двадесет и две евро и осем евроцента/ за направени по делото съдебни разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Кеш Кредит” ЕАД, ЕИК:

205893155, да заплати на адвокат К. К., вписан в АК-П. с личен № ******, с адрес: гр. П., ул.*** № **, ет.*, офис **, като пълномощник на ищеца Н. П. Д., ЕГН: **********, сума в размер на 204 евро /двеста и четири евро/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на страната безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат, 3 определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4