Решение № 3367 от 26.07.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 11862/2022
- Вид
- Решение № 3367
- Подписан
- 26.07.2024
- В сила
- 27.08.2024
- Състав
- Костадин Божидаров Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3367 гр. Пловдив, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20225330111862 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „А1 България” ЕАД, ЕИК131468980, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, срещу „Скай Файв 3“ ЕООД, ЕИК 206234229, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, р-н Централен, ул. „Стефан Веркович“ № 10, ет. 1, с която са предявени обективно съединени установителни и осъдителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника „Скай Файв 3“ ЕООД дължи на ищеца сумата 129,41 лв., месечни такси и потребление за използване на услуги по договор **** за предпочетен номер ****, начислени за периода 07.12.2020 г. - 06.07.2021 г., и сумата от 15,55 лв., мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление, начислено за периода 01.02.202109.06.2022, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – **** г., за които суми е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ****** г. на Районен съд - Пловдив, IV гр.с., както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 540 лв. - неустойка за неизпълнение на договор ****, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, 2 лв. - обезщетение за обработка на просрочени задължения, и 54,72 лв - мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода от 04.02.2021 г. - 09.06.2022 г.
Ищецът твърди, че за процесните суми за месечни такси и лихва върху тях е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1
**** г. на Районен съд - Пловдив, IV гр.с., срещу която било постъпило възражение от длъжника „Скай Файв 3“ ЕООД. По същото дело било отхвърлено заявлението на „А1 България” ЕАД за сумите за неустойка по договора, обезщетение за обработка на просрочени задължения и мораторна лихва. Посоченото обосновавало правния интерес от завеждане на исковете.
Твърди се, че ответното дружество „Скай Файв 3“ ЕООД сключило с ,,А1 България“ ЕАД (предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) договор за използване на електронни съобщителни услуги с ІD на клиент ****, партида № ****, и ID на договор **** от ****. С Приложение № * от ****г. към договора за срок от две години бил активиран план А1 М клас 2XL за номер **** със стандартна месечна такса 30 лв. без ДДС и промоционална такса за срока на договора 18 лв. без ДДС. По договора били издадени общо седем фактури за сумата от общо 129,41 лв. с период на фактуриране 07.12.2020 г. 06.07.2021 г. Поддържа се, че договорът бил прекратен едностранно от мобилния оператор, считано от **** г., поради неизпълнение на задължения на абоната за заплащане с повече от 124 дена на използваните мобилни услуги на основание т.54.12 от Общите условия на ищцовото дружество. Посочва се, че при прекратяване на договора по желание/вина на абоната, последният дължал неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в Приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не бил изтекъл. Неустойката се определяла във фиксиран размер или като сбор от стандартните месечни абонаментни такси за мобилните планове без отстъпки дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на договора - **** г., до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер - в случая ****. Ищецът посочва, че за процесната неустойката били издадени сметки на обща стойност 542,00 лв., от които 2,00 лв. обезщетение за обработка на просрочени задължения с падеж 03.02.2021 г. и 540,00 лв. - 18 месечни такси по 30 лв. за номер ****, с падеж 11.06.2021 г. Обезщетението за обработка на просрочени задължения било фиксирано в ценоразписа на мобилния оператор и се начислява при забава на плащане, надхвърляща определения в Общите условия за услугата минимален срок от 15 дни след издаване на фактурата за съответното задължение. По изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Скай Файв 3“ ЕООД, с който се оспорват исковете по размер. Релевира възражение за нищожност на клаузите, въз основа на които се претендират вземанията. Моли за отхвърляне на исковата претенция. На своя ред претендира разноски.
По допустимостта на исковете:
Видно от приложеното ч.гр.д. № № **** г. на Районен съд - Пловдив, IV гр.с., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение, издадена по цитираното частно гражданско дело.
Срещу заповедта е постъпило възражение по чл. 414 ГПК, поради което с разпореждане на съда са дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на 2 заявителя да предяви иск за вземането си. Настоящите искове са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По основателността на исковете:
За уважаване на исковите претенции в тежест на ищеца бе да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение с ответника с предмет предоставяне на мобилни съобщителни услуги, както и че ищецът е бил изправна страна по договора.
По осъдителния иск следваше да докаже и че по силата на това правоотношение е уговорена неустойка за предсрочно прекратяване. Ищецът следваше да докаже вземанията си и по размер, както и че същите са изискуеми.
Наличието на процесното правоотношение между страните по предоставяне на електронни съобщителни услуги се установява от приложените с исковата молба и приети по делото писмени доказателства. В тази насока ищецът е представил заверено копие на Договор с № **** и ID на договор ***** от ***** г. за електронни съобщителни услуги, сключен между „А1 България“ АД и „Скай Файв 3“ ЕООД, ведно с Приложение № * към договора. Видно от посочените писмени доказателства на ответника са предоставени мобилни услуги за срок от две години, като е бил активиран план А1 М клас 2XL за номер **** със стандартна месечна такса 30 лв. без ДДС и промоционална такса за срока на договора 18 лв. без ДДС.
По делото е изслушано заключение по СТЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда като пълно, подробно и компетентно изготвено. Според констатациите на вещото лице процесният договор е отразен в системата на „А1 България“ ЕАД, като сключен с фирма „Скай Файв 3“ ЕООД, и отбелязан по партида № *****, и ID на договор ****. Посочено е в заключението, че през обхванатия от процесните фактури период е бил предоставен достъп до далекосъобщителната мрежа от страна на мобилния оператор, макар и автоматично и постепенно да са били ограничавани отделните услуги поради неплащане. Автоматичната деактивация на услугата за номер ***** била настъпила едва на дата *** г. Следователно съдът намира, че ищцовото дружество е изправна страна по процесното правоотношение и му се дължат сумите за предоставяне на уговорените мобилни услуги.
Касателно установяване на исковата претенция по размер, е изслушано заключение по ССчЕ, като ищецът е представил и преписи от издадените фактури, въз основа на които са нечислени процесните суми, а именно фактури с №№ *** г., **** г., **** г., **** г., **********/****г., **********/****г. и ***/****г. От съвкупния анализ на тези доказателства се установя, че за предоставените мобилни услуги по правоотношението е начислена и дължима сумата от общо 129,41 лв. Същата съответства на уговорения размер на месечната такса и отразеното потребление във фактурите. Видно е също така от съдържанието на фактурите, че изискуемостта на това вземане е настъпила, поради което ответното дружество дължи и лихва за забава, която според заключението по ССчЕ е в 3 размер от 15,59 лв., изчислено върху всяка от дължимите месечни вноски, считано от датата, следваща датата на падежа по всяка отделна фактура до датата на депозиране на заявлението.
С оглед на гореизложеното установителният иск по чл. 422 ГПК като основателен и доказан по размер ще се уважи изцяло. Като законна последица от уважаването на исковата претенция ще се присъди и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане.
По отношение на осъдителните претенции за неустойка и обезщетението за обработка на просрочени задължения, то настоящия съдебен състав намира същите за неоснователни, поради нищожността на клаузите, с оглед на които са начислени тези суми.
За процесната неустойка са приложими разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно, че неустойка между търговци не може да бъде намалявана поради прекомерност. Ако същата обаче излиза извън присъщите и функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, същата се явява нищожна на основание чл. 26, ал.1, предл. ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. В случая, неустойката при предсрочно прекратяване на договора, съгласно посоченото в исковата молба и с оглед изричния текст на т. 6 от Приложения № * към Договор ****, е в размер на всички неплатени месечни такси по договора за предоставяне на мобилни услуги до края на срока му. При това положение неустойката предоставя имуществена облага на кредитора в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, без същият да предоставя ползването на услуга. Следователно, уговорена по посочения начин, неустойката за прекратяване на договора по искане или вина на абоната, излиза извън по-горе очертаните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор и нарушава принципа за справедливост /в тази насока Решение № 110/21.07.2016 г., постановено по гр. д. № 1226/2015 г. на ВКС и Решение № 283/27.12.2018 г., постановено по гр.д. № 2951/2017 г. на ВКС/.
Доколкото е неоснователна претенцията за неустойка, то няма да се уважи и иска за обезщетение за забава върху неустойката.
Досежно претенцията за обезщетение за обработка на просрочени задължения, следва да се посочи, че подобна уговорка не отговаря на изискването за добросъвестност и води до неоснователно обогатяване на мобилния оператор – кредитор по вземането. Това е така, доколкото на кредиторите, в това число и на мобилните оператори, не им възложено правомощие по принудително събиране на вземането им, подобно на съдебните изпълнители, за да е оправдано начисляването на самостоятелна такса от оператора за това. Право на кредитора е да търси изпълнение на своето вземане от длъжника и да предприеме съответните процесуални действия при липса на доброволно плащане, като в принципен план сторените от кредитора разноски по събиране на неговото вземане подлежат на възстановяване от длъжника. Предвиждането обаче на заплащане на допълнителни такси в полза мобилния оператор за самата дейност по 4 събиране на вземане, които по съществото си представляват възнаграждение за кредитора, води до неоснователно обогатяване на последния за сметка на потребителя, тъй като такива такси и възнаграждение не се полагат на оператора – кредитор по правоотношението.
С оглед на гореизложеното осъдителната претенция ще се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част на иска. В полза на ищцовото дружество на основание чл. 78, ал. 8 ГПК ще се присъдят общо 73,30 лв. съдебно-деловодни, от които сумата от 58,64 лв. – внесени депозити за възнаграждение на вещи лица и 14,66 лв. за държавна такса. Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство – 4,89 лв. за държавна такса и 58,63 лв. – за адвокатско възнаграждение, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. Сумите са съобразени с представения от ищцовото дружество списък по чл. 80 ГПК, инкорпориран в молба от *** г. Ответникът „Скай Файв 3“ ЕООД не е депозира списък по чл. 80 ГПК, нито е представил доказателства за сторени разноски, поради което такива няма да му се присъждат.
Разпечатката съдържа 28 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a2a27a72-1e03-4f96-b5a6-1aa20201ee14