Определение № 12079 от 26.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12079 гр. София, 26.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20241110176766 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба от „..“ ООС за изменение на решение №2413/09.02.2026г., постановено по гр.д. №76766/2024г. по описа на СРС в частта за разноските. Излага, че на ищецът не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като същият злоупотребява с процесуални права по смисъла на чл.3 ГПК като предявявана искове по сключените между страните договори в отделни производства.

Ответникът по молбата е взел становище за нейната неоснователност Ищецът също е подал молба за изменение на решението в частта за разноските от 05.03.2026г. Съдът намира, че същата е просрочена, доколкото съобщението, с което страната е била уведомена за решението е получено на 23.02.2026г., като срокът за подаване на молба по чл.248 ГПК е изтекъл на 02.03.2026г. – работен и присъствен ден. С оглед изложеното молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде оставена без разглеждане като просрочена.

Молбата от ответника е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от правно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като разгледа молбата, и взе предвид изразеното от страните становище, намира, че същата е неоснователна по следните съображения:

Съдът е изложил подробни съображения във връзка с претенцията за разноски на ищеца, като не намира основание същите да бъдат преразглеждани. Съдът изрично е посочил, че възнаграждението е определено с оглед актуалната практика на СЕС и ВКС и се дължи за всички предявени искове, които са два на брой, но е съобразил фактическата им и правна сложност, както и обстоятелството, че не се е налагало да се провежда отделна защита по всеки иск, доколкото всеки от тях се основава на едни и същи твърдения, както и че цената на иска няма отношение към проведената защита, 1 доколкото същата не зависи от дължимите суми по договора, а се основава на други уговорки в него и специалните изисквания, въведени в закона за този вид договори. По спорните въпроси е формирана значителна непротиворечива съдебна практика, което допълнително намалява фактическата и правна сложност на спора.

Съдът намира, че възражението от страна на ответника относно присъждане на разноски, включително адвокатско възнаграждение, на ищеца е неоснователно.

Действително би довело до процесуална икономия, ако исковете бъдат разгледани в едно производство, но доколкото ответникът с поведението си – предлагане и сключване на договори, които не отговарят на нормативните изисквания на ЗПК, дава повод за завеждане на делата срещу него, като не може да се изисква от ищеца да упражнява правата си в едно производство, а единствено да бъде съобразено при определяне на размера на възнаграждението за процесуалния му представител, което съдът вече е направил в решението. Следва да се има предвид, че искът по всеки договор, дори предявени в едно производство, ще бъде отделен иск, по който се дължат държавна такса и разноски.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „..“ ООС за изменение на решение №2413/09.02.2026г., постановено по гр.д. №76766/2024г. по описа на СРС в частта за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата от адв. В. Б., като процесуален представител на И. В., за изменение на решение №2413/09.02.2026г., постановено по гр.д. №76766/2024г. по описа на СРС в частта за разноските като просрочена.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2