Определение № 1007 от 14.02.2025, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1007 гр. Бургас, 14.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20242120108872 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по образувано по молба на А. Г. П. –Загурская против К. Д. К., с която се претендира упражняването на родителските права спрямо детето им Георги, роден на 16.12.2013 г. да бъде предоставено на майката, като се определи и местоживеенето на детето при този родител, както и да бъде определен обичаен режим на лични отношения между бащата и детето, и последният се осъди да заплаща месечна издръжка за детето си, като не е посочен размера на търсената такава.

Ищцата излага обстойни доводи за съвместния живот на страните, който протекъл в къщата на баба на ответника в гр. Айтос. Разказва различни случки от съвместния живот и проблемите, появили се в години, като сочи, че от раждането на детето тя е единственият родител, който полага необходимите грижи за неговото отглеждане и възпитание. Така или иначе същата положила усилия да бъдат нормално семейство, на което да осигури разнообразие и спокойствие, като нещата не се получили. Поради това през месеца август 2024 г. взела решение да се раздели с ответника, като го помолила да се изнесе от имота в кв.

Банево, който закупила с лични средства и банков кредит през 2022 г., като там семейството прекарвало почивните дни и ваканциите на детето. Ответникът в продължение на месец не бил съгласен с това, като правел сцени пред детето. Заявява също така, че през учебната 2024/2025 г. детето е редовен ученик в 5-ти клас в ОУ „П.Р.Славейков“ – гр. Бургас, като след раздялата на родителите останало да живее с майка си. Родителите се били разбрали за да не губят връзката бащата и сина, последният да прекарва уикендите при него в гр. Айтос.

Това довело до промяна в поведението му, което майката усетила, тъй като бил манипулиран от бащата. В резултат на това детето пожелало да отиде да живее при бащата си, като майката не било много съгласна, но за да се успокои детето и да не се тормози се съгласила да бъде през седмицата при бащата, а през уикендите при нея. След това бащата започнал да 1 препятства срещите и да ограничава контактите на детето с майката, като се излагат и предприетите от нея действия за преодоляване на това, включително и подаден сигнал до Дирекция „Социално подпомагане“ - Бургас, който бил препратен на „Социално подпомагане“ – Айтос, където живеело детето към настоящия момент.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се депозира възражение за неподсъдност на делото пред Районен съд – Бургас, тъй като от половин година местоживеенето на детето било в дома на неговия баща в гр. Айтос, поради което и местно компетентен да разреши спора се явявал Айтоският районен съд.

При тези данни и като съобрази, че местно компетенен да се произнесе по иска по чл.

127, ал. 2 от СК е съда по настоящия адрес на детето, както и че съгласно съдебната практика за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковете по чл. 127, ал. 2 от СК, в какъвто смисъл е § 1, т. 16 от ДР на ЗЗДт., в който смисъл следва да се тълкува законовата разпоредба, изхождайки от характера на производството по споровете за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, в което производство основната цел е закрила интересите на детето, намира, че действително местно компетентен да се произнесе по иска е Районен съд – Айтос. Майката сама е заявила, че се е съгласила детето да заживее при неговия баща и да прекарва само уикендите при нея, като е без значение каква е причината за това нейно решение по повод на подсъдността, тъй като очевидно не се касае до отвеждане на детето от обичайното му местопребиваване от единия родител без съгласието на другия.

Мотивиран от изложено и на основание чл. 118, ал. 2 във вр. с чл. 119, ал. 4 от ГПК, Бургаският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Прекратява производството по гр.д. 8872/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Изпраща делото по подсъдност на Районен съд – Айтос.

Препис от определението да се връчи на страните.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

2

3