Определение № 1053 от 02.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1053 гр. Пловдив, 02.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20235300500393 по описа за 2023 година Производство по чл. 274 във вр.с чл. 413 ал. 2 от ГПК.

Образувано по частна жалба на „ЮтеКредит България“ЕООД,ЕИК205559807 против разпореждане № 1367/12.12.2022г.,постановено по ч.гр.д.№ 588/22г.по описа на РС-Първомай в частта му,с която е постановен отказ по заявлението на частния жалбоподател № 89431/09.11.22г.за издаване на Заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение против длъжника Р. Ш. Ш.,ЕГН-********** за претендираните със заявлението вземания,предсталяващи такса за разглеждане съгласно договора за потребителски кредит в размер на 252,47лв.и такса съгласно т.14.1.2 от Рамково споразумение за потребителски кредити (Общи условия на „ЮтеКредит България“ЕООД) и Тарифа на дружеството за таксите и комисионните на физическите лица в размер на 301лв.

В частната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане,иска се отмяната му и постановяване на съдебен акт за уважаване на заявлението за процесните вземания.

Претендират се разноски.

На основание чл.413,ал.2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на ответната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

За да постанови атакувания отказ по заявлението досежно посочените 1 такси районният съд е приел,че договорните клаузи за тях са нищожни поради противоречие със закона и добрите нрави и се основават на неравноправни клаузи с потребител.Приема,че клаузите са неравноправни на осн.чл.146,ал.1 от ЗЗП,отделно от това ги намира за недействителни и на осн.ЗПК,конкретно на чл.10а от ЗПК.Клаузата за паричното вземане за разходи за извънсъдебно събиране на задълженията по договора противоречали също пряко на императивната норма на чл.33,ал.1 от ЗПК.

Тези мотиви на първоинстанционния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.

Според сключения между страните Договор за потребителски кредит № L300036/01.06.2022г.,в деня на подписване на договора кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане.От тази формулировка на клаузата се налага извода,че очевидно се касае за такса във връзка с усвояването на кредита по смисъла на чл.10,ал.2 от ЗПК,която разпоредба изрично забранява да бъде събирана от кредитора.Ето защо изводът на районния съд в същия смисъл е правилен.

Според т.14.1.2 от Рамково споразумение за потребителски кредити,представляващо Общи условия на „ЮтеКредит България“ЕООД,в случай на неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора изцяло и в срок,кредиторът начислява и събира направените разходи за административно обслужване съобразно действащата Тарифа на „ЮтеКредит България“ЕООД.Тарифата не е представена,не е ясно,а не се и сочи в заявлението какви са в случая реално извършените действия и направените за тях разходи.

Действията на кредитора по извънсъдебно събиране на задължението не съставляват,както неоснователно се твърди в частната жалба, престирани от кредитора допълнителни услуги по смисъла на чл.10а,ал. 1 от ЗПК, а несъмнено са действия по управлението на кредита по смисъла на ал.2 от разпоредбата,за които той няма право да събира нито фиксирана такса,нито разходи,тъй като съгласно чл.33,ал.1 и ал.2 от ЗПК,когато потребителят забави дължимите по кредита плащания,той дължи само обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Дори и да се приеме противното,налице е обоснована вероятност за неравноправност на тази клауза от Рамковото споразумение (ОУ ) на основание чл.143,т.5 от ЗЗП,тъй като същата не сочи реални разходи на кредитора,(които са направени или разумно би могло да се очаква да бъдат направени) във връзка с изискуемостта на просрочения кредит,а се касае за предварително фиксирана по основание и размер сума,дължима се независимо от настъпили или разумно очаквани да настъпят разходи,при това прекомерна.Тоест съставлява отнапред уговорено по основание и размер задължение за потребителя при допуснато от него забавено изпълнение по кредита,извън и наред с останалите такива за същата забава.

Твърденията в частната жалба относно естеството на тези разходи е 2 неоснователно, тъй като то не се извлича от съдържанието на тази клауза, в която подобни разяснения – и изобщо каквито и да било такива относно основанието за процесните хипотетични разходи и формирането им като размер,липсват,а освен това липсва и Тарифата,в която се твърди,че те са детайлизирани като вид и размер.

С оглед изложеното правилно е постановен отказ по заявлението досежно горните две вземания, съответно частната жалба срещу отказа е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1367/12.12.2022г.,постановено по ч.гр.д.№ 588/22г.по описа на РС-Първомай в частта му,с която е постановен отказ по заявлението на „ЮтеКредит България“ЕООД, ЕИК-205559807 за издаване на Заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение против длъжника Р. Ш. Ш.,ЕГН-********** за претендираните със заявлението вземания,предсталяващи такса за разглеждане съгласно договора за потребителски кредит в размер на 252,47лв.и такса съгласно т.14.1.2 от Рамково споразумение за потребителски кредити(Общи условия на „ЮтеКредит България“ЕООД) и Тарифа на дружеството за таксите и комисионните на физическите лица в размер на 301лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3