Решение № 3874 от 28.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3874 гр. Варна, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20223110112829 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба предявена от К. К. К. с ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. В. Г. от ВАК, кантора с адрес: **, съдебен адресат срещу Г. Д. "П. Б. И З. Н. Н." в Министерство на вътрешните работи, ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 1 386.00 /хиляда триста осемдесет и шест/ лева, представляваща дължимо допълнително брутно възнаграждение за продължителна водолазна дейност в МВР за месец декември 2020г., на осн. чл.178, ал.1, т.2 ЗМВР, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на задължението и сумата от 246.24 /двеста четиридесет и шест/ лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, за периода от 01.01.2021г. -27.09.2022г., на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД.

Моли да му бъдат присъдени и сторените в настоящето производството съдебни разноски.

В изпълнение на разпоредбата на чл.127, ал.4 ГПК заявява, че сумите могат да бъдат заплатени от ответникът по следната банкова сметка с титуляр К. К. К. IB AN **.

Ищецът аргументира правен интерес от предявените искове, навеждайки следните фактически твърдения:

Ищеца е назначен в системата на МВР през 1990г. на длъжност "пожарникар", като от 31.10.2014г. до настоящия момент заема длъжността "командир на екип" в група "Пожарогасителна и спасителна дейност" в I PC "ПБЗН" към РД 1

"ПБЗН" - Варна при ГД "ПБЗН" в МВР. Със Заповед №574/13.09.2007г. на Директор НС "ПБЗН", същият е включен в обучителен курс за придобиване и потвърждаване на квалификация за работа с леководолазно оборудване за осъществяване на аварийно спасителна дейност под вода. Впоследствие, след изменение на нормативната уредба, с редица заповеди на Директор ГД "ПБЗН" в МВР, в периода 2013г. - 2019г. ежегодно е потвърждавана, съответно и повишавана, придобитата от ищеца квалификация след проведени водолазни спускания, като към настоящия момент тя е "старши инструктор водолаз". Предвид горното, от края на 2007г., независимо че не е назначен на водолазна длъжност, ищецът при изпълнение на служебните си задължения извършва и водолазна дейност, към днешна дата повече от десет години, възлагана му от съответния ръководител.

Последното обстоятелство е и обективирано в мотивите на Решение №1684 от 10.11.2021г. по в.гр.д. №2005/2021г. на Варненски окръжен съд, постановено по спор между настоящите страни, относно незаплатено допълнително възнаграждение за осъществена продължителна водолазна дейност в МВР, дължимо за предходната 2019г. В този смисъл остава на преценката на уважаемия съд, следва ли да бъдат зачетени мотивите на решението на ВОС, досежно извършваната повече от десет години специфична работа от ищецът, доколкото предмет на двете производства са претенции кумулирани за различни периоди от време, но произтичащи от един и същ законов източник.

През 2020г., в изпълнение на издадени от Директор на РД "ПБЗН" - Варна заповеди, Кр. К. е осъществил водолазни спускания на 24.05, 25.05 /две за деня/, 21.06, 14.07 и 23.07 /две за деня/, които са отразени надлежно в дневник за водолазните спускания на сектор "СОД" към РД "ПБЗН" - Варна.

Съгласно чл.178, ал.1, т.2 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за изпълнение на специфични служебни дейности. В ал.2 на същата разпоредба е предвидено, че условията и редът за формиране на допълнителното възнаграждение по ал.1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер с негова заповед. В закона е дадена легална дефиниция на понятието "специфични служебни дейности", като съгласно §1, т.26а от ДР на ЗМВР в него е включена пряко изпълняваната от държавните служители по този закон водолазна дейност.

От анализа на цитираната норма следва, че за да се определи допълнително възнаграждение по см. на чл. 178, ал.1, т.2 ЗМВР, дейността трябва да е пряко възложена или да следва от длъжността, която се заема.

Наредба №8121з-1060 от 26.09.2019г. на министъра на вътрешните работи /Наредбата/, регламентира условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР. Според чл.10, ал.2, т.13 "водолазна дейност" извършват две категории държавни служители в МВР - назначените на водолазна длъжност държавни служители и тези, които притежават допуск за водолазни спускания за извършване на водолазна дейност, при извършена аварийно-спасителна или служебна дейност.

В раздел IV от Наредбата се съдържат особени правила за определяне и изплащане на допълнителното възнаграждение за водолазна дейност. Съгласно чл.14, ал.1, на държавните служители извършващи водолазна дейност десет години към първи декември на съответната календарна година и всяка следваща година, извършващи дейността, се изплаща допълнително възнаграждение в размер на една брутна заплата, включваща основното месечно възнаграждение и допълнително възнаграждение за продължителна служба. Според чл.15, ал.1 от Наредбата, допълнителните възнаграждения по Раздел IV се изплащат независимо от допълнителните възнаграждения по чл.10, ал.2, които се заплащат ежемесечно.

За 2020г. основната заплата на ищеца е 990.00 лева, като добавката за прослужено време по арг. на чл.178, ал.1, т. 1 ЗМВР и неговия трудов стаж от тридесет години, е 396.00 лева /40 на сто/. Следователно, общо дължимата сума по см. на чл.14, 2 ал.1 от Наредбата за цитираната година възлиза на 1 386.00 лева, която обаче не е заплатена по начина и сроковете предвидени в тази норма.

Поради това, от 01.01.2021г. ответникът е в забава за плащане на горната сума, при което и размерът на обезщетението за периода от 01.01.2021г. до 27.09.2022г. е 246.24 лева.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.

Не възразява по допустимостта на исковете. Счита, че те са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на районен съд.

Оспорва предявените искове, както по основание така и по размер, като счита същите за неоснователни и недоказани по следните съображения:

Счита, че претенцията е основана на неправилно тълкуване на подзаконовата нормативна уредба, относно дължимо допълнително брутно възнаграждение за продължителна водолазна дейност в МВР към м. 12. 2020 г.

Видно от кадрова справка на служителя, същият заема длъжността „Командир на екип в „Пожарогасителна и спасителна дейност" на първа РСПБЗН към РДПБЗН-Варна при ГДПБЗН-МВР. Тази длъжност се изпълнява в режим по график от 24 часови смени и съобразно специфична длъжностна характеристика, приложена към настоящият отговор. Видно от същата дейностите са изцяло пожарогасителни, а водолазната дейност, в случай, че такава е осъществявана се заплаща по реда на Наредба № 8121з-1060 от 26.09.2019 г. на министъра на вътрешните работи, регламентираща условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР. В същата наредба, съобразно чл. 14, ал.1 е регламентирано, че на държавните служители, извършващи водолазна дейност десет години към първи декември на съответната календарна година и всяка следваща година, извършващи дейността се изплаща допълнително възнаграждение в размер на една брутна заплата, включваща основното месечно възнаграждение и допълнително възнаграждение за продължителна служба, а съобразно чл. 15, ал.1 допълнителните възнаграждения по този раздел се изплащат след издаване на заповед на съответния ръководител на структура по чл. 37 от ЗМВР, заедно с възнагражденията на служителите през месец декември на съответната година. Заповед на ръководителя на структурата се е издавала въз основа на утвърдени Правила за водолазната дейност в министерство на вътрешните работи, със Заповед № 1з - 881 от 03.05.2012 г. до приемане на Инструкция 8121з-33 от 10.01.2019 г. за условията и реда за осъществяване на водолазна дейност от полицейските органи и органите за пожарна безопасност и защита на населението в министерство на вътрешните работи (Обн. ДВ. бр.8 от 25 Януари 2019г.). До приемането й по реда на правилата от 2012 г. съгласно чл.

20 държавните служители в МВР извършват водолазни дейности, когато заемат водолазна длъжност, съгласно щата и това им е възложено с длъжностна характеристика и притежават водолазна квалификация, а съобразно щата на РДПБЗНВарна това са длъжностите спасител-старши спасител водолаз (водолаз) и командир на екип (водолаз), от които е видно възлагане изпълнение на водолазни дейности, включително цялостна дейност на подготовката на водолазния екип и водолазни спускания и тези на които това им е възложено със заповед на съответният орган по чл.

9 от ЗМВР и притежават водолазна квалификация, като заповедта се издава за всеки конкретен случай, като ищецът навежда твърдение, но не представя доказателства за издадените му нарочни заповеди по смисъла на правилата. Тази дейност е дефинирана, като платима, но отнесена към календарна година, а видно и от приложената Заповед № 1983з - 634 от 13.11.2020 г. за обявяване на водолазни квалификации, даване на допуск на служители от ГДПБЗН-МВР, извършващи водолазни дейности, временно ищецът не е допуснат до извършване на водолазни спускания.

Дефиниция на понятието водолазна дейност е дадено едва с § 1 на Инструкция № 8121з-33 от 10 януари 2019 г. за условията и реда за осъществяване на водолазна дейност от полицейските органи и органите за пожарна безопасност и защита на населението в министерство на вътрешните работи, като следва: т.4.

3 водолазна дейност - съвкупност от всички мероприятия и процеси, свързани с цялостното непосредствено организиране, подготовка, осигуряване и практическо реализиране на водолазните спускания, като същото е по смисъла на инструкцията.

Ищецът не представя доказателства за извършване на водолазна дейност съобразно тази дефиниция, с оглед и на негова доказателствената тежест в процеса, а видно от исковата молба твърди единствено осъществени водолазни спускания за 2020 г. на конкретно посочените от него дати 24.05., 25.05., 21.06., 14.07. и 23.07. и като действително отработено време е в часове. За такива спускания, прилага и моли съда да приеме заповеди за обявяване на водолазни квалификации и разпореждания за извънпланови спускания, като твърди, че не са налице повече от 10 години. Видно от същите служителите се допускат до водолазна дейност за период от месец октомври на съответната година до месец октомври на следващата година. Доколкото се касае за разрешителен режим по допускане за осъществяване на дейност, без наличието на който такава не може да бъде извършвана, а самото спускане е въз основа на заповед, то при изчисляване на годишните допуски е видно, че притежаваната квалификация от ищеца и водолазни спускания не е в рамките на над 10 години. Не може да се приеме, и че същите се следват за пълна календарна година по смисъла на изчисляване на трудов стаж. Следователно, ако целта на ищеца е да установи положените часове водолазна дейност, в резултат на което да е осъществявал такава дейност повече от 10 години, то следва да се отбележи, че извън специалните хипотези на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, споровете за осигурителните права имат аминистративно-правен характер, регламентирани в специалните норми на Кодекса за социално осигуряване и тяхното съдебно разглеждане се урежда от общите правилата на АПК. Правата при полагане на труд са законоустановени и не подлежат на установяване, поради което, няма сила на присъдено нещо и не подлежи на изпълнение, като в случай, че това е претенцията, то производството следва да бъде прекратено.