Решение № 453 от 24.09.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 453 гр. Дупница, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Ива Д. Георгиева като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20241510100291 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„Банка ДСК” АД, ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Оборище“, ул. „Московска“ № 19, е предявила срещу Ю. Б. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 422, вр. с чл.415 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

9182.95 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от 07.07.2022г. до окончателно изплащане на вземането; 3947.02 лв.-договорна лихва за периода от 21.03.2019г. до 23.06.2022г.; 298.88 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.03.2019г. до 23.06.2022г.;

30.62 лв.-законна лихва за забава за периода от 24.06.2022г. до 06.07.2022г. и 120.00 лв. разходи при изискуем кредит, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 807/07.07.2022 г. по ч.гр.д.№ 1280/2022г. по описа на Районен съд-Дупница. Претендира присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производства.

Ищецът твърди, че на 23.11.2017г. между страните е сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит от банката в размер на 10000.00 лв. (десет хиляди лева), със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване/първо усвояване.

Съгласно постигнатите между страните договорки сумата от кредита, се усвоява еднократно, чрез посочената в т.4 от договора разплащателна сметка, разкрита в „Банка ДСК“ АД, с титуляр кредитополучателя, като кредитът се погасява чрез същата разплащателна сметка с месечни вноски за главница и лихва, с падежна дата 20-то число на месеца, съгласно погасителен план, в който се съдържа информация за общата дължима 1 сума. Годишният процент на разходи по кредита е 11,22.

Кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 10,20% годишно или 0,03 % на ден, формиран от стройността на 6 месечен „Софибор“, 0,268%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 9,932%, при изпълнение на условията по програма „ДСК Партньори плюс“, подробно описани в Приложение №2 към договора. При нарушаване на Условията, кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно условията. Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение, променлив лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на 6-месечен „Софибор“ към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,182 %.

Банката е изпълнила поетият с подписването на договора ангажимент, като на 23.11.2017г. по разплащателната сметка на кредитополучателя е преведена сумата от 10000.00 лева. От своя страна кредитополучателят не е спазил уговорката от договора за кредит за издължаване на кредита в посочените срокове и суми, като напълно е преустановил плащанията след 12.7.2019г.

С оглед липсата на погашения по кредита, банката е предприела действия по съдебното събиране на вземането, като до кредитополучателя е изпратена поканауведомление с изх.№0020-20-02205/15.06.2022г. за обявяване предсрочната изискуемост на кредита, връчена на 24.6.2022г. чрез ЧСИ В. А., с рег.№742.

На 07.07.2022г. Банката е депозирала заявление с искане за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, на основание извлечение от счетоводните книги за заемна сметка №11/24898360. В образуваното ч.гр.д. №1280 по описа за 2022г., на 07.07.2022г. Районен съд Дупница е издал Заповед №807 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за претендираните суми.

На основание издадените по ч.гр.д.№ 1280/2022г. на Районен съд Дупница Заповед за изпълнение и изпълнителен лист с молба от 21.07.2022г., Банката е образувала срещу ответника в кантората на ЧСИ В. А., с рег.№742 и с район на действие ОС-Кюстендил, изпълнително дело №654/2022г., в което изпълнително производство Поканата за доброволно изпълнение, ведно със Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК е депозиран такъв от ответника, чрез назначения му от съда особен представител, който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва автентичността на представения с исковата молба Договор за кредит за текущо потребление, като иска съда да задължи ищеца да представи същия в оригинал. Счита, че ответникът не е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на кредита. Оспорва предявения иск и по размер.

2

Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и твърденията на страните, приема за установено от фактическа и страна следното:

С исковата молба е представен Договор за банков потребителски кредит за текущо потребление на физическо лице, усвояван чрез разплащателна сметка, сключен между страните на 23.11.2017г., в гр. Дупница, съгласно който банката е предоставила на кредитополучателя кредит за текущо потребление в размер на 10000.00 лева. Приложени са към исковата молба общи условия на банката, както и погасителен план, които ответникът е подписал лично и представляващи неразделна част от договора.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебносчетоводна експертиза се установява, че сумата по кредита е усвоена по разплащателна банкова сметка с ІВАN: ВG85SТSА93000024450029 с титуляр Ю. Б. Д. в „Банка ДСК” АД на 23.11.2017г.

Кредитополучателят Ю. Б. Д. е извършил общо плащания по

Договор за кредит за текущо потребление от 23.11.2017г. в размер на 2158.54 лв., в т.ч. разпределени от банката за погаяване на: главнични задължения - 817,05 лв.; договорни лихви - 1340,74 лв. и санкционираща лихва върху главница - 0,75 лв.

Последното плащане от страна на кредитополучателя е извършено на 12.07.2019г., с него са погасени задължения по погасителни вноски с пореден № 15 с дата на падеж 20.02.2019г., № 16 с дата на падеж 20.03.2019г. и № 17 с дата на падеж 20.04.2019г. частично платена възнаградителна лихва.

Размерът на непогасените задължения по кредита е 13 582.01 лв. /тринадесет хиляди петстотин осемдесет и два лева и една стотинка/ и разделен на главница, договорна лихва, лихва за забава, такси и разноски към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК 07.07.2022г., в т.ч. по компоненти на дълга, е както следва:

1. Главница 9 182,95 лв., от тях:

- редовна главница - 1930,57 лв.;

- предсрочно изискуема главница - 7 252,38 лв.

2. Договорна възнаградителна лихва за периода от 20.04.2019г. до 23.06.2022 г.3,947,02 лв., от тях:

- редовна изискуема договорна лихва от 20.04.2019г. до 20.06.2022г.-3933,57 лв.;

-предсрочно изискуема договорна лихва от 20.06.2019г. - 23.06.2022г.-13,45 лв.

3. Обезщетение за забава/санкционна лихва, която е дължима до дата на предсрочна изискуемост - 298,88 лв.

4. Законна лихва за забава от 24.06.2022г. до 07.04.2022г. - 33,16 лв.

5. Такса изискуемост-120,00 лв.

Приложена е към исковата молба покана, с които е обявена предсрочната изискуемост 3 на кредита, връчени от ЧСИ по реда на чл. 47 от ГПК.

Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото, налага следните правни изводи:

Предявеният иск е положителен установителен с правно основание чл.422, вр. с чл.

415 от ГПК, вр. с чл.79, ал. 1 и чл.86 от ЗЗД - за съществуването на парично вземане, за което на ищеца е издадена в заповедно производство по ч.гр.д. 1280/2022г. по описа на Районен съд-Дупница заповед за изпълнение на основание чл. 417 от ГПК, но са му били дадени указания в едномесечен срок да заведе дело за установяване на вземането си, заради връчване на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление, което същият е сторил.

В тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането-сключването на договора за кредит и предаването на сумата по него съгласно уговореното, поемането на задължение от ответника да върне заетата сума, както и размера на претенцията си. С оглед на представените по делото писмени доказателства, съдът приема за установено сключването на процесния договор, сключен между страните, съгласно който банката е предоставила на кредитополучателя кредит, по разплащателна сметка с титуляр ответника.

Видно от изготвената експертиза и приложените по делото доказателства, ответникът не е изпълнявал своите задължения, като влязъл в просрочие с погасяването на главница и лихва, поради което кредитът е станал изцяло изискуем в пълен размер преди подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК в заповедното производство.

Кредиторът е регистриран като банка. Предвид на изложеното, съдът намира, че в процесния случай са приложими задължителните тълкувания, дадени в т.18 от ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които предсрочната изискуемост настъпва при наличието на две кумулативно предвидени предпоставки: уговорено в договора основание в този смисъл за едностранна промяна на условията по него касаещи срока, както и упражняване на банката на правото да обяви кредита за предсрочно изискуем чрез изявление, което следва да е достигнало до длъжника. Видно от приетата като доказателство по делото покана и констативен протокол към нея, се установява връчване на поканата, с която Банката – ищец уведомява длъжника за обявената от нея предсрочна изискуемост, поради забава в погасяването на задълженията по договора, по реда на чл.47, ал.5, вр. ал.1 от ГПК. Неоснователни са възраженията на особения представител на ответника, че предсрочната изискуемост на договора за кредите не е надлежно обявена, понеже нотариалната покана е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.

Нотариусът (или ЧСИ) връчва документи и книжа по реда на чл. 592 ГПК във връзка с чл.

37-58 ГПК и чл. 50 ЗННД. В определение № 47/17.01.2011г по ч.т.д. № 719/2010г на ВКС, ІІ т.о., е прието, че съгласно чл. 47 ал.1 ГПК, този начин на връчване се прилага в случаите, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, съгласно да получи съобщението. Прието е също, че доколкото прилагането на този начин на връчване е допустимо само при наличието на точно определени предпоставки и за да бъде извършена преценка относно редовността на връчването, в съобщението трябва да 4 са посочени конкретно обстоятелствата, които са обусловили прилагането на такова връчване. В настоящия случай, това изискване е изпълнено. Удостоверяване надлежността на връчването по посочения ред е направено върху самата покана.

Размерът на дължимата от ответника главница по сключения договор е изчислен от вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза.

Задължението за заплащане на договорната лихва страните са уговорили в чл. 8 от договора и приложимите към него общи условия, съгласно който кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 10,20% годишно или 0,03 % на ден, формиран от стройността на 6 месечен „Софибор“, 0,268%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 9,932%, при изпълнение на условията по програма „ДСК Партньори плюс“, подробно описани в Приложение №2 към договора. При нарушаване на Условията, кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно условията.

Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение, променлив лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на 6месечен „Софибор“ към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,182 %.

В тежест на заемателя/кредитополучателя може да се възложи да заплаща възнаградителна лихва по сключен договор за потребителски заем/кредит и това не протИ.речи на разпоредбите на ЗПК, а така също на чл. 240, ал. 2 ЗЗД. Тази лихва представлява печалба за заемодателя за това, че заемателят ползва неговите парични средства и тя има възнаградителен, а не наказателен характер, поради което се дължи така, както е уговорена. Няма пречка страните да уговарят размера ù над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.