Решение № 343 от 14.05.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Бургас, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20252100502130 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 272/28.10.2025г., постановено от Районен съд – Айтос по гр.д. № 20252110100081. С това решение, съдът приема за установено по отношение на К. С. С., ЕГН:

********** от гр. А., ул. "И. В.", бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, че М. С. М., ЕГН:

********** и С. Ю. М., ЕГН: ********** са собственици на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт 62, том IV, рег.№ 6046, дело № 553/26.09.2019г. на избено помещение № 14 при граници: изток – външен зид; запад – Т. Г.а; север – коридор и юг – външен зид и осъжда Кастадинка С. Слатинка да предаде на М. С. М. и С. Ю.

М. владението върху избеното помещение, индивидуализирано чрез архитектурно заснемане към заключението на съдебно-техническата експертиза, приложено на стр.85 в делото, оцветено в жълт цвят. С решението, съдът обявява архитектурното заснемане на вещото лице Якубович за неразделна част от решението и осъжда К. С. С. да заплати на М. С. М. и С.

Ю. М. съдебни разноски в размер на 2 000 лева.

Подадена е въззивна жалба от К. С. С., представлявана от адвокат Тасков от БАК против решение № 272/28.10.2025г.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като: 1/ съдът неправилно е приел, че ищцовата страна е провела пълно доказване на индивидуализацията, съответно на идентичността на закупеното от нея избено помещение с процесното такова; 2/ съдът неправилно е анализирал и ценил 1 събраните по делото свидетелски показания; 3/ съдът неправилно се е произнесъл по защитното възражение за придобиване на процесното избено помещение по давност; 4/ изводите на съда са формирани в нарушение на процесуалните правила за разпределяне на доказателствената тежест между страните.

По изложените съображения, въззивната страна иска от съда да отмени решението на районния съд и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск и да й присъди извършените по делото съдебни разноски.

Въззивната страна не се представлява в съдебно заседание.

Ответните страни М. С. М. и С. Ю. М., представлявани от адвокат Нуретин представят писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба. Те искат от съда да потвърди първоинстанционното решение и да им присъди извършените по делото разноски.

Въззиваемите страни се представляват в съдебно заседание от адвокат Нуретин, който пледира за отхвърляне на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ № 32, дело № 76/05.02.1991г., съдия в Районен съд – Айтос признава Й. А. С. за собственик на следния недвижим имот: апартамент № 20, находящ се в бл.1, вх. Б, ет.4 със застроена площ от 90,06 кв.м., състоящ се от две спални, дневна, кухня, антре, баня и клозет, ведно с избено помещение № 20, ведно с 3,606 идеални части от правото на строеж върху поземления имот и с 3,606 идеални части от общите части на сградата, която е построена в кв.138 по плана на гр.

Айтос при граници на апартамента: изток – външен зид; запад – външен зид; север – Безистена Петрова; юг – Никифор Слатински; отгоре – Байчо Бачев; отдолу – Донка Гичева и при граници на избеното помещение: изток – външен зид; запад – външен зид; север – коридор и юг – външен зид.

На 26.09.2019г. Н. И. С., И. П. Н., М. П. Н., В. П. Н., Ж. Д. к., К. Н. К. и И. Н. К. продават на М. С. М. правото на собственост върху апартамент № 14, находящ се в гр. Айтос, ул. „Иван Вазов“ № 1, вх.Б, ет.1, изпълнен в масивна пететажна жилищна сграда, построена на основание отстъпено право на строеж върху общински УПИ VII в кв.183 по плана на гр. Айтос със застроена площ от 90,06 кв.м., състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня, тоалетна и коридор при граници: изток – външен зид; запад – външен зид; север – Г. Н.; юг – Т. Г.; отгоре – Г. М.; отдолу – избени помещения, ведно с избено помещение № 14 със застроена площ от 15 кв.м. при граници на избеното помещение: изток – външен зид; запад – Т. Г.; север – коридор и юг – външен зид, ведно с 2,391% идеални части от общите части на сградата и 2,391% идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата /нотариален акт № 62, том IV, рег.№ 6046, дело № 553/26.09.2019г., съставен от нотариус Бисер Демирев с рег.№ 324 в регистъра 2 на Нотариалната камара/.

На 03.02.2020г. Й. А. С. и съпругата му К. С. С. даряват на дъщеря си В.

Й. П. апартамент № 20, находящ се в бл.1, вх. Б, ет.4 със застроена площ от 90,06 кв.м., състоящ се от две спални, дневна, кухня, антре, баня и клозет, ведно с избено помещение № 20, ведно с 3,606 идеални части от правото на строеж върху поземления имот и с 3,606 идеални части от общите части на сградата, която е построена в кв.138 по плана на гр. Айтос при граници на апартамента: изток – външен зид; запад – външен зид; север –стълбище и апартамент № 19; юг – апартамент в съседен вход; отгоре – апартамент № 22; отдолу – апартамент № 18, ведно с избено избено помещение № 20 с площ от 3,60 кв.м. и при граници на избеното помещение: изток – външен зид; запад – външен зид; север – коридор и юг – външен зид като дарителите си запазват правото на пожизнено ползване върху дарения имот, заедно и поотделно за преживелия съпруг /нотариален акт № 29, том I, рег.№ 448, дело № 27/03.02.2020г., съставен от нотариус Жулиета Димитрова с рег.№ 665 в регистъра на Нотариалната камара/.

На 28.01.2025г. М. С. М. и съпругата му С. Ю. М. предявяват иск против К. С. С. иск с правно основание чл.108 от ЗС по отношение на избено помещение № 14 със застроена площ от 15 кв.м. Ищците твърдят, че след като са придобили правото на собственост върху апартамент № 14, към който принадлежи избеното помещение със същия номер, са решили да складират зимнина, дърва и въглища за зимния период, но са установили, че избеното помещение се ползва от ответната страна. Те посочват, че са поканили С. да освободи избеното помещение, но тя е отказала.

Ответната страна представя писмен отговор, в който оспорва идентичността на ползваното от нея избеното помещение с избеното помещение, за което ищците се легитимират като собственици. С. посочва, че номерацията на избените помещения, посочена в нотариалните актове, е условна и липсва инвестиционен проект, в чиято графична част или текстова част /обяснителна записка/ да е отразена или посочена принадлежността на избените помещения към съответния апартамент.

Ответната страна твърди, че посочената в нотариалния акт на ищците квадратура на избеното помещение не е идентична с площта на избеното помещение, използвано от ответната страна. По същия начин, описаните в нотариалния акт на ищците граници на прилежащото към апартамента им избено помещение не съвпадат с границите на място на избеното помещение, ползвано от ответната страна.

Ответницата твърди, че в архитектурния проект на сградата не са отразени избените помещения, поради което тя използва това избено помещение, което й е разпределено съгласно решение и единодушното съгласие на всички етажни собственици. Това обяснява факта, че от 15.02.1991г. до датата, на която ищците са придобили апартамента, никой не е оспорвал правото й на собственост върху избеното помещение.

В отговора на исковата молба, ответната страна въвежда защитно възражение за придобиване на процесното избено помещение по давност в 3 периода от 15.02.1991г. до 03.02.2020г. и посочва, че това е възможно, стига да не доведе до нарушаване на императивните разпоредби на Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. В този смисъл е решение № 87/26.05.2017г., постановено от ВКС по гр. д. № 3595/2016г. и решение № 81/04.04.2014г., постановено от ВКС по гр. д. № 5556/2013г..

В хода на първоинстанционното производство са приети описаните погоре писмени доказателства, които установяват правото на собственост на страните и са събрани показанията на свидетелите Ю. С. Ю. и Кина Анастасова С..

Свидетелят Ю., който е син на ищците, твърди, че при покупката на апартамента родителите му са огледали избеното помещение, в което са съхранявани вещи и го описва като една нормална стая с правоъгълна форма.

Когато той и родителите му извършват ремонт на апартамента, установяват, че на вратата на мазето е поставен катинар. Впоследствие разбират от съседи, че катинарът е поставен от К. С.. Според свидетеля, съседите са го уверили, че процесното избено помещение е прилежащо към апартамента на родителите му, а С. си има свое. Ю. посочва, че границите на избеното помещение съвпадат с границите, които са описани в нотариалния акт и добавя, че при покупката на апартамента вратата на избеното помещение е била отворена, а катинарът е поставен по-късно.

Свидетелят Кина С. – етърва на ответната страна – твърди, че след построяване на сградата през 1991г. избените помещения са разпределени в присъствието на служители от общината въз основа на „лихвочисла“. К. получава избеното помещение вдясно, върху което с тебешир е отбелязан № 20, а праводателите на ищците получават избено помещение в дъното на коридора. Свидетелят твърди, че К. никога не е имала спорове със съседите си за това помещение, което е с площ около 20 кв.м.

По делото е извършено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, според което процесното избено помещение с № 14 е идентично с избеното помещение, описано в нотариалния акт на ищците. Според експертизата, в архива на общината не се съхранява архитектурен проект, в който да е посочено кое избено помещение към кой апартамент принадлежи.

Към заключението е приложено архитектурно заснемане, в което процесното избено помещение е онагледено в жълт цвят със ЗП от 21,60 кв.м. и ПП от 19,10 кв.м. В съдебно заседание, вещото лице пояснява, че разликата в площта на избеното помещение с тази, която е посочена в нотариалния акт, се дължи на факта, че към момента на построяване на сградата, не са използвани цифрови модели, а номерирането е извършено по посока на часовниковата стрелка като се започне от стълбището.

С решение рег.№ 272/28.10.2025г., Районен съд – Айтос признава за установено по отношение на К. С. С., че М. С. М. и С. Ю. М. са собственици на избено помещение № 14 при граници: изток – външен зид; запад – Т. Г.; север – коридор и юг – външен зид на основание договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт № 62/26.09.2019г. и осъжда К. С. С.

4 да предаде на М. С. М. и С. Ю. М. владението върху избено помещение № 14, което е индивидуализирано по архитектурно заснемане върху приложение към заключението на съдебно-техническата експертиза, намиращо се на стр.85 по делото, оцветено в жълт цвят и обявява архитектурното заснемане за неразделна част от решението.

За да постанови това решение, съдът приема, че съгласно чл.37 и чл.98 от ЗС, избените помещения, предназначени да служат като складови помещения към жилищните обекти в сградата, представляват принадлежност към жилищните обекти и следват собствеността на главната вещ, тъй като към всяко жилище трябва да бъде придадено поне едно складово помещение. Тези помещения могат да се придобият чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона, но само от лице, което притежава друг самостоятелен обект на собственост в същата сграда и то при условие, че избеното помещение не е единственото складово помещение на жилището, чиято принадлежност е. Според съда, от съдържанието на представения по делото нотариален акт № 62, том IV, рег.№ 6046, дело № 553/26.09.2019г., съставен от нотариус Бисер Демирев с рег.№ 324 в регистъра на Нотариалната камара и от заключението на съдебно-техническата експертиза, ведно с приложеното към нея архитектурно заснемане, се установява, че ищците са собственици на избено помещение № 14. Съдът обсъжда възраженията на ответната страна и приема, че притежаваното от нея избено помещение не е идентично с процесното, а и площта му е в пъти по-малка от тази на процесното. Възражението за придобиване на помещението по давност съдът намира за неоснователно. Според него, ответницата не е установила в процеса, че е осъществявала непрекъснато владение в продължение на изискуемия от чл.79, ал.1 от ЗС десетгодишен срок и че е манифестирала своенето на вещта по отношение на праводателите на ищците. В резултат на това, съдът приема за установено, че ищците са собственици на спорното избено помещение и тъй като ответната страна не противопоставя основание, на което да го владее, я осъжда да го предаде.