Определение № 542 от 18.11.2025, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 542 гр. В., 18.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЖС

Членове:

ГПЙ

НДН като разгледа докладваното от СЖС Въззивно частно гражданско дело № 20251300500291 по описа за 2025 година

Делото е образувано по частна жалба на И. К. И. чрез адв. Р.И. против Определение №1377 от 20.08.2025г. по гр.д.№636/2025г. на Районен съд-В., с което производството по делото е прекратено .

Излага оплаквания ,че неправилно производството е прекратено като недопустимо,тъй като вече е имало заповедно производство,в което ищцата не е възразила.Счита,че в хода на ч.гр.д. №1721/2023г. на ВРС съдът не е разгледал въпроса относно наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит между И. К. И. и „***“ООД,поради което възраженията за нищожност на договора или отделни негови клаузи могат да се разглеждат в отделно производство по чл.124 ГПК.

Иска от съда да отмени атакуванато определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия от ВРС.

Ответникът по жалба „***“ООД е подал отговор на частната жалба като я оспорва и моли съда да я остави без уважение като потвърди първоинстанционното определение.

Поддържа,че в развилото се заповедно производство ищцата не е подала възражение по чл.414 ГПК,поради което правото да оспори Заповедта за изпълнение е преклудирана.

От данните по делото съдът приема за установено следното от

1 фактическа страна.

По ч.гр.д. №1721/2023г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,с която И. К. И. е осъдена да заплати на „***“ООД изчерпателно изброени в заповедта суми въз основа на сключен между страните договор за паричен заем №6421 от 18.05.2022г.В срока по чл.414 ГПК длъжникът не е подал възражение,което не се оспорва от страните.

И. К. И. е подала ИМ по чл.124 ГПК като е предявила отрицателен установителен иск срещу „***“ООД с искане съдът да постанови решение,с което да признае за установено,че ищцата не дължи на ответника по делото сумите по издадената Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.

№1721/2023г. на ВРС. С обжалваното определение ВРС е приел,че искането е недопустимо като преклудирано и е върнал ИМ на ищцата.

Настоящият състав на ВОС намира,че правилно ВРС е прекратил производството по делото.

В Глава ХХХVІІ на ГПК-„Заповедно производство” и в частност чл.410 законодателят е дал възможност на кредитора да събере вземането си от длъжника без да води исков процес,а само въз основа на подадено от него заявление по образец от Министерство на правосъдието без да представя убедителни доказателства,удостоверяващи вземането.Съдът се произнася в разпоредително заседание,без допълнително събиране на доказателства или изслушване на страните.В този смисъл заявителят следва да заяви точно искането си в заявлението,тъй като няма възможност допълнително да се доуточнява искането или доказателствата.Целта на заповедното производство е бързина на правораздаване за безспорни вземания и заявителят следва да установи именно това.

В настоящият казус се е развило производство по чл.410 ГПК,по подадено от „***“ООД заявление,издадена е Заповед за изпълнение и в срока по чл.414 длъжникът не е подал възражение.При това положение Заповедта за изпълнение е влязла в законна сила и има силата на присъдено нещо.Длъжникът И. К. И. е била редовно уведомена и е пропуснала възможността да възрази срещу претенциите на заявителя „***“ООД,в който случай би се развило исково производство по чл.422 ГПК ,в което всяка от страните би имала възможност да ангажира доказателства във връзка с твърденията си относно дължимоста на присъдените суми.След като не е 2 подал възражение в заповедното производство за длъжника не съществува възможност да се противопостави на издадената Заповед за изпълнение в нов отделен исков процес,в който да оспорва вземането на заявителя/кредитор.Издадената Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК се ползва със стабилитет и оспорването й е недопустимо.

Не е налице хипотезата на чл.424 ГПК-не са налице новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото,които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражение,или с които не е могъл да се снабди в същия срокпоради което не съществува възможност да се предяви иск по чл.424,ал.2 ГПК.

В този смисъл ВОС споделя изводите на ВРС и счита,че правилно производството е прекратено,за което

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1377 от 20.08.2025г. по гр.д.№636/2025г. на Районен съд-В., с което производството по делото е прекратено .

Определението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните-чл.274,ал.1,т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 542 гр. В., 18.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЖС

Членове:

ГПЙ

НДН като разгледа докладваното от СЖС Въззивно частно гражданско дело № 20251300500291 по описа за 2025 година

Делото е образувано по частна жалба на И. К. И. чрез адв. Р.И. против Определение №1377 от 20.08.2025г. по гр.д.№636/2025г. на Районен съд-В., с което производството по делото е прекратено .

Излага оплаквания ,че неправилно производството е прекратено като недопустимо,тъй като вече е имало заповедно производство,в което ищцата не е възразила.Счита,че в хода на ч.гр.д. №1721/2023г. на ВРС съдът не е разгледал въпроса относно наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит между И. К. И. и „***“ООД,поради което възраженията за нищожност на договора или отделни негови клаузи могат да се разглеждат в отделно производство по чл.124 ГПК.

Иска от съда да отмени атакуванато определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия от ВРС.

Ответникът по жалба „***“ООД е подал отговор на частната жалба като я оспорва и моли съда да я остави без уважение като потвърди първоинстанционното определение.

Поддържа,че в развилото се заповедно производство ищцата не е подала възражение по чл.414 ГПК,поради което правото да оспори Заповедта за изпълнение е преклудирана.

От данните по делото съдът приема за установено следното от

1 фактическа страна.

По ч.гр.д. №1721/2023г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,с която И. К. И. е осъдена да заплати на „***“ООД изчерпателно изброени в заповедта суми въз основа на сключен между страните договор за паричен заем №6421 от 18.05.2022г.В срока по чл.414 ГПК длъжникът не е подал възражение,което не се оспорва от страните.

И. К. И. е подала ИМ по чл.124 ГПК като е предявила отрицателен установителен иск срещу „***“ООД с искане съдът да постанови решение,с което да признае за установено,че ищцата не дължи на ответника по делото сумите по издадената Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.

№1721/2023г. на ВРС. С обжалваното определение ВРС е приел,че искането е недопустимо като преклудирано и е върнал ИМ на ищцата.

Настоящият състав на ВОС намира,че правилно ВРС е прекратил производството по делото.

В Глава ХХХVІІ на ГПК-„Заповедно производство” и в частност чл.410 законодателят е дал възможност на кредитора да събере вземането си от длъжника без да води исков процес,а само въз основа на подадено от него заявление по образец от Министерство на правосъдието без да представя убедителни доказателства,удостоверяващи вземането.Съдът се произнася в разпоредително заседание,без допълнително събиране на доказателства или изслушване на страните.В този смисъл заявителят следва да заяви точно искането си в заявлението,тъй като няма възможност допълнително да се доуточнява искането или доказателствата.Целта на заповедното производство е бързина на правораздаване за безспорни вземания и заявителят следва да установи именно това.

В настоящият казус се е развило производство по чл.410 ГПК,по подадено от „***“ООД заявление,издадена е Заповед за изпълнение и в срока по чл.414 длъжникът не е подал възражение.При това положение Заповедта за изпълнение е влязла в законна сила и има силата на присъдено нещо.Длъжникът И. К. И. е била редовно уведомена и е пропуснала възможността да възрази срещу претенциите на заявителя „***“ООД,в който случай би се развило исково производство по чл.422 ГПК ,в което всяка от страните би имала възможност да ангажира доказателства във връзка с твърденията си относно дължимоста на присъдените суми.След като не е 2 подал възражение в заповедното производство за длъжника не съществува възможност да се противопостави на издадената Заповед за изпълнение в нов отделен исков процес,в който да оспорва вземането на заявителя/кредитор.Издадената Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК се ползва със стабилитет и оспорването й е недопустимо.

Не е налице хипотезата на чл.424 ГПК-не са налице новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото,които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражение,или с които не е могъл да се снабди в същия срокпоради което не съществува възможност да се предяви иск по чл.424,ал.2 ГПК.

В този смисъл ВОС споделя изводите на ВРС и счита,че правилно производството е прекратено,за което

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1377 от 20.08.2025г. по гр.д.№636/2025г. на Районен съд-В., с което производството по делото е прекратено .

Определението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните-чл.274,ал.1,т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________