Определение № 215 от 22.01.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 215 гр. София , 22.01.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на двадесет и втори януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Дончева

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20201000502650 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 262, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 1574/72898 от 26.05.2020 г., подадена от В. М. П. чрез адвокат Е. Д. от АК – Монтана срещу разпореждане от 16.03.2020 г., постановено по гр. дело № 48/2019 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, с което на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК вр. чл.

260, т. З и т. 4 ГПК е върната въззивна жалба вх. № 70547 от 25.11.2019 г., подадена от В. М. П. против постановеното по делото решение.

Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли апелативния съд да го отмени.

Твърди, че с така постановеното разпореждане се преграждало по-нататъшното развитие на делото, при което жалбоподателят се лишавал неоснователно от правосъдие. Това, че имало назначен процесуален представител, не означавало, че страната не можела самостоятелно да участва в съдопроизводствените действия пред по-горните инстанции. Без значение било, че страната и процесуалния й представител имали коренно противоположни виждания за водене на делото. В. М. П. ясно и конкретно в двете си жалби посочвал до кой съд са адресирани и защо не са решени и уважени от съда.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите по частната жалба и доказателствата по делото, намира същата за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл.

275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за основателна, поради следните съображения:

В производството по гр. дело № 48/2019 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, В. М. П. е подал жалба с вх. № 70547/25.11.2019 г., която с разпореждане на съда от 30.12.2019 г. е оставена 1 без движение с указания до жалбоподателя да отстрани констатираните нейни нередовности като посочи обжалваното решение, в какво се състои порочността му и в какво се състои искането на жалбоподателя, както и е указано, че при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.

С определение от 31.12.2019 г. съдът е предоставил безплатна правна помощ на жалбоподателя, като е назначен адвокат Е. Д. от МАК за негов процесуален представител по делото - за привеждане на въззивната жалба в съответствие с формалните изисквания на процесуалния закон за нейната редовност и за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Съобщенията с указанията са редовно връчени на В. М. П. и на адвокат Е. Д., които в отговор са подали съответно становище с вх. № 186/14.01.2020 г. и въззивна жалба с вх. № 398/28.01.2020 г. В становището си, В. М. П. е направил искане „да се обжалва“ решението на окръжния съд като е изложил твърдения по същество на спора. В подадената от служебно назначения защитник на ищеца „въззивна жалба“ адвокат Е. Д. посочва, че с ищеца имат различия и противоречиви становища по водене на делото, с оглед което прави изрично искане да бъде „отзован“ като негов процесуален представител и да бъде заменен с друг адвокат.

С оглед на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира обжалваното разпореждане за неправилно и незаконосъобразно.

Видно е че подадената от В. М. П. въззивна жалба с вх. № 70547 от 25.11.2019 г. по съществото си представлява бланкетна въззивна жалба, доколкото в нея не се посочват конкретни оплаквания на осн. чл. 260, т. 3 ГПК. Жалбата обаче не е нередовна на това основание, по арг. от чл. 262, ал. 1 ГПК, която разпоредба не предвижда оставяне без движение на въззивна жалба при липса на указание в какво се състои порочността на решението на основание чл. 260, т. 3 ГПК.

Поради това, окръжният съд не е следвало да дава указания за отстраняване на тази нередовност.

А относно нередовността на въззивната жалба по чл. 260, т. 4 ГПК следва да се има предвид, че в изпълнение указанията на съда, адвокат Е. Д. е депозирал на 28.01.2020 г. така наименуваната от него „въззивна жалба“, с която прави изрично искане да бъде заменен с друг адвокат, с оглед на което първоинстанционният съд е следвало най-напред да се произнесе по това искане, доколкото то касае въпроса относно предоставената на ищеца правна помощ, и едва след това да предприеме последващи процесуални действия и то в зависимост от това дали е уважено искането на служебния защитник да бъде заменен с друг такъв, в какъвто случай следва бъде дадена възможност на новия процесуален представител на ищеца да отстрани нередовността на въззивната жалба като посочи в едноседмичен срок от съобщението в какво се състои искането по нея съобразно чл. 260, т. 4 ГПК.

Предвид гореизложеното, обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото бъде върнато на Окръжен съд – Монтана, същия съдебен състав, за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно горепосочените указания.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

Отменя разпореждане от 16.03.2020 г., постановено по гр. дело № 48/2019 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, с което на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК вр. чл. 260, т. З и т. 4 ГПК е върната въззивна жалба вх. № 70547/25.11.2019 г., подадена от В. М. П. против постановеното по делото решение.

Връща делото на Окръжен съд – Монтана, същия съдебен състав, за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно указанията в мотивите към настоящото определение.

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3