Решение № 734 от 13.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 734 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Г. К. КАЦАРОВ Гражданско дело №

20251110141571 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „ТС“ ЕАД твърди, че ответниците са собственици на процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к. „КП-1“, бл. 38А, вх. Б, ет. 4, ап. 44, респ. че са клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че съгласно чл. 150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия.

Излага, че ответниците не са упражнили правата си по чл. 150 ал.3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и услугата дялово разпределение, предоставена от „Термокомплект“ ООД и не са погасили задълженията си.

Въз основа на изложеното ищецът претендира да бъде установено спрямо ответниците, че същите дължат на ищеца сумите както следва: Г. П. Й. – 1 413,44 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 17.04.2025 г. до окончателно изплащане на вземането; 260,51 лв. мораторна лихва за периода от 15.01.2023 г. до 11.04.2025 г., 43,04 лв. главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно 1 със законната лихва считано от 17.04.2025 г. до окончателно изплащане на вземането и 9,76 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 11.04.2025 г.; В. Й. Й. – 1 413,44 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 17.04.2025 г. до окончателно изплащане на вземането; 260,51 лв. мораторна лихва за периода от 15.01.2023 г. до 11.04.2025 г., 43,05 лв. главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва считано от 17.04.2025 г. до окончателно изплащане на вземането и 9,75 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 11.04.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 22700/2025 г. по описа на СРС, 175-ти състав. Претендира разноски. Не се противопоставя делото да бъде гледано в о.с.з. без присъствието на представител на дружеството. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна. Прави искане за компенсиране с насрещните разноски.

Ответникът Г. П. Й. оспорва предявените искове като неоснователни. Релевира възражение за изтекла погасителна давност и развива подробни съображения в насока, че приложимата такава с оглед характера на вземанията, е тригодишна. Оспорва претенцията на ищеца за мораторна лихва върху главницата за ТЕ и подробно аргументира, че липсват доказателства относно изпадането в забава. Оспорва претенцията за дялово разпределение при твърдения, че липсват доказателства относно разпределянето на цената за услугата между етажните собственици. Оспорва и претенцията за мораторна лихва, като в тази връзка твърди, че не е установен падеж за плащане, както и че не е поканен да плати задължението.

Прави изрично искане да не се допускат поисканите от ищеца експертизи, като сочи, че не оспорва издаването на фактури за процесния период и тяхното осчетоводяване, както и обстоятелствата, че до имота е доставена ТЕ на претендираната стойност. Претендира разноски.

Ответницата В. Й. Й. оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че от представения нотариален акт по делото се установява, че процесният имот е даден на ответника Г. Й. като обезщетение по реда на ЗТСУ, в който случай придобитото имущество представлявало лична собственост на обезщетения собственик, дори нот. акт да е съставен по време на брака. Излага, че дори да се приеме, че е налице обикновена съсобственост, то следвало да се съобрази обстоятелството кое лице е заявило откриване на партида, като в тази връзка се позовава на съдебна практика според която с откриването на партида на името на единия съсобственик, облигационното правоотношение възниквало само с него.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност и също развива подробни съображения в насока, че приложимата такава с оглед характера на вземанията, е тригодишна. Също оспорва изпадането в забава. Оспорва претенцията за дялово разпределение при твърдения, че липсват доказателства относно разпределянето на цената за услугата между етажните собственици. Оспорва и претенцията за мораторна лихва, като в тази връзка твърди, че не е установен падеж за плащане, както и че не е поканен да плати задължението. Прави изрично 2 искане да не се допускат поисканите от ищеца експертизи, като сочи, че не оспорва издаването на фактури за процесния период и тяхното осчетоводяване, както и обстоятелствата, че до имота е доставена ТЕ на претендираната стойност. Претендира разноски.

От фактическа страна съдът установява следното:

По делото е приет Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ – отм.), а именно: Нотариален акт № 93, том X, дело № 1893/1983 г. Страната, в чиято полза е издаден нотариалният акт е Г. П. Й., като обезщетено лице по реда на ЗТСУ (отм.). Обезщетението е със самостоятелен жилищен имот – апартамент № 44, находящ се в гр. София, ж.к. „КП – 1“, бл. 38А, вход Б, етаж 4.

По делото е прието Удостоверение с изх. № 68-00-475/23/02.05.2013 г., издадено от ГИС – София (Географска информационна система – Столична община), от съдържанието на което се установява идентичността и административно-кадастралната индивидуализация на процесния недвижим имот, а именно: апартамент № 44, находящ се в гр. София, ж.к. „КП – 1“, бл. 38А, вход Б, етаж 4, като същият е част от сграда в режим на етажна собственост.

По делото е приета данъчна декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси, подадена от Г. П. Й. пред компетентната общинска администрация, пред която е декларирал топлоснабдения имот апартамент № 44, находящ се в гр. София, ж.к. „КП – 1“, бл. 38А, вход Б, етаж 4 на негово име.В представената данъчна декларация не е посочено друго лице като съсобственик или титуляр на вещно право върху имота.

По делото е приет Договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, сключен между етажната собственост на сградата, в която се намира процесният имот, и „Термокомплект „ ООД. Договорът е сключен на 19.08.2002 г. С него етажната собственост възлага, а „Термокомплект“ ООД се задължава да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия в сградата – етажна собственост, включително: отчет на средствата за дялово разпределение и водомерите за битово горещо водоснабдяване; изготвяне на годишни и индивидуални изравнителни сметки; разпределение на доставената топлинна енергия между отделните имоти в сградата; предоставяне на данните от отчетите и изравнителните сметки на „ТС“ ЕАД.

По делото е приет списък на собствениците в сградата – етажна собственост, приложен към договора за извършване на услугата дялово разпределение, имащ за цел индивидуализиране на отделните самостоятелни обекти в сградата и лицата, посочени като техни собственици. Списъкът съдържа данни за номера на апартаментите, както и имената на лицата, срещу които съответните имоти са вписани, като част от етажната собственост.

От съдържанието на списъка се установява, че срещу апартамент № 44 е вписано лицето Г.

П. Й., като собственик на процесния недвижим имот.

В представения списък не е отразено друго лице като съсобственик или титуляр на вещно право върху апартамент № 44.

3

По делото е представена декларация с нотариално заверен подпис от Стоян Йорданов Стоянов за верността на положените подписи, изготвена във връзка с документацията на етажната собственост и приложена към списъка на собствениците и/или договора за извършване на услугата дялово разпределение.

По делото е представена Фактура за общо потребление № 1026621600, с дата на издаване 31.07.2023 г., издадена от ТС ЕАД на името на Г. П. Й., за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „КП – 1“, бл. 38А, вход Б, етаж 4, апартамент № 44, по абонатен № 225983 / инсталация № 4000066185, със стойност 2 125,06 лева, като сумата е начислена за реално потребена топлинна енергия за отчетен период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., включваща топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, отопление и компоненти, формирани въз основа на годишно изравняване.

По делото е представена и фактура за общо потребление № 1034335558, с дата на издаване 31.07.2024 г., издадена от същото дружество на името на Г. П. Й., за същия недвижим имот – гр. София, ж.к. „КП – 1“, бл. 38А, вход Б, етаж 4, апартамент № 44, по абонатен № 225983 / инсталация № 4000066185, със стойност 1 830, 21 лева, като сумата е начислена за реално потребена топлинна енергия за отчетен период от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., включително стойности за битово горещо водоснабдяване, отопление и дялово разпределение, определени след извършено годишно изравняване.

По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводната експертиза от чието заключение се установява, че за процесния период 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г. по партидата на абонатен № 225983 за имота в гр. София, ж.к. „КП – 1“, бл. 38А, вх. Б, ет. 4, ап. 44 не са постъпвали плащания за начислените задължения за топлинна енергия и дялово разпределение; изравнителните сметки, изготвени от фирмата за дялово разпределение, са въведени в информационната система на доставчика през м. юли 2023 г. за отчетния период 2022/2023 г. и през м. юли 2024 г. за отчетния период 2023/2024 г., като за първия период е налице сума за доплащане, а за втория – сума за възстановяване; за процесния период са издадени кредитни известия за сторниране на прогнозно начислени суми и общи фактури за реално потребена топлинна енергия, като общият размер на неплатената главница възлиза на 2 912,96 лева, формирана от стойности за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, отопление, отдадена от сградна инсталация, както и цена за услугата дялово разпределение в размер на 86,09 лева; върху тази главница, считано от датите на падеж на съответните задължения до 11.04.2025 г., е изчислена мораторна лихва в общ размер на 540,53 лева, от които 521,02 лева върху задълженията за топлинна енергия и 19,51 лева върху задълженията за дялово разпределение.

От правна страна съдът приема следното:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния 4 имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.