Определение № 1545 от 27.01.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1545 гр. София, 27.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Колев

Членове:

Никола Чомпалов

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Въззивно частно гражданско дело № 20241100513171 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК вр.чл.577 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „БПС 14“ ЕООД, ЕИК 175355285, срещу отказ №1189/03.10.2024г. на съдия по вписванията при СВ – София, постановено по молба вх.№ 76950/03.10.2024г. на жалбоподателя за вписване на удостоверение за изменение на особен залог на търговско предприятие.

Жалбоподателят счита отказа за незаконосъобразен с твърдение, че законът не поставя като изискване към заявителя при изменение на особен залог на търговско предприятие да прилага нотариално заверен препис от договора за изменение на договора за особен залог, нито удостоверение по определен образец от ТРРЮЛНЦ за вписаното изменение в търговския регистър, поради което представянето на удостоверение от ТРРЮЛНЦ, последващо вписването на изменението, респ. на заверен от пълномощник адвокат препис от документа, с който се договарят изменения във вписания вече договор за особен залог на търговско предприятие, са достатъчни за вписване на изменението.

Съдът, като взе предвид приложените доказателства и съобрази доводите на страните, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Учредяването на залог на търговско предприятие е резултат от сложен фактически състав, който завършва с вписване на залога в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), от който момент възниква заложното право. Когато в състава на търговското предприятие съществуват недвижими имоти, то залогът подлежи на вписване и в имотния регистър, който има за цел да даде гласност и публичност на това обстоятелство. Вписването в този помощен 1 регистър има отношение не към възникване и съществуване на заложното право, а към неговата противопоставимост спрямо трети лица. Регистрите са уредени като самостоятелни такива, т.е. вписването на договор за особен залог в ТРРЮЛНЦ не влече като последица служебното му вписване в Централния регистър на особените залози и Службата по вписванията.

Съгласно чл.21, ал.3 от Закона за особените залози (ЗОЗ) договорът за залог на търговско предприятие е противопоставим на трети лица, придобиващи активи на заложеното предприятие, когато е вписани в съответния специален регистър, който се води за такива активи, като разпоредбите на чл.8, ал.3 и ал.4 от закона се прилагат съответно. Вписването на залог от този вид с включени имоти в предприятието на залогодателя е уредено в чл.22а от Правилника за вписванията (ПВ). То става по разпореждане на съдията по вписванията чрез подреждане в книгата по чл.33, б.“д“ от ПВ на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър. Когато в него не се съдържа описание на заложеното имущество, към удостоверение следва да се приложи договора за залог. Същият ред следва и вписването на промени в учредения вече особен залог на търговско предприятие. Относно изискванията към документите чл.22а ПВ изрично препраща към чл.8, ал.2 и ал.3 от Правилника. Съгласно тези текстове за вписване на изменение на залог на търговско предприятие се представят оригинал и официално заверен препис от договора за изменение на договора за особен залог, ако в удостоверението не се съдържа описание на заложеното имущество, евентуално – два официално заверени преписа, ако оригиналът не може да бъде представен (Определение № 50012/23.01.2023г. по ч.т.д.№ 1936/2022г. на ВКС, I ТО;

Определение № 150/21.09.2020г. по ч.гр.д.№ 2319/2020г. на ВКС, I ГО).

В настоящия случай се иска вписване на изменение на договор за особен залог на търговско предприятие. Описанието на заложеното имущество е посочено в приложения към него, като за недвижимите имоти това е приложение № 1. Доколкото заложеното имущество не е част от съдържанието на удостоверението, което подлежи на подреждане, то жалбоподателят е бил длъжен да представи официално заверен препис от договора от 25.09.2024г. за изменение на договора за особен залог на търговско предприятие от 16.07.2020г., което изменение вече е било вписано в ТРРЮЛНЦ на 02.10.2024г. Пропускът да се приложи такъв е дало основание на съдията по вписвания да откаже вписване на договора от 25.09.2024г. в СВ – София и този отказ се явява законосъобразен.

Постановеното с чл.22а ПВ изрично препращане към нормата на чл.8, ал.2 ПВ не е самоцелно. ТРРЮЛНЦ и СВ са отделни, самостоятелно уредени регистри. С оглед значимостта на всеки един от тях, изискването за представяне на оригинал или официално заверен препис от подлежащия на вписване документ е разумно и поради това законодателно уредено. Заверката на този документ от адвокат пълномощник не изпълнява изискванията на ПВ. Верността на преписа следва да бъде удостоверен от нотариус по реда на чл. 591 ГПК (Определение № 3394 от 3.07.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2037/2024 г.). В конкретния случай, прилагането на официално заверен препис от договора от 25.09.2024г. за изменение на договор за особен залог на търговско предприятие от 16.07.2020г. е наложено от обстоятелството, че в удостоверението от ТРРЮЛНЦ не се съдържа информация за заложеното имущество – чл.22, ал.1, изр.последно. Аналогично се уредени и случаите при първоначално вписване и последващи изменения при договорната ипотека (чл.15, ал.2), режимът за който се родее с този при вписване на залог на търговско предприятие, когато в същото като актив съществуват недвижими имоти.

2

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че приложение в случая следва да намери процедурата при подновяване на вписването – чл.18 ПВ. При нея няма изменение в съдържанието на заложното право, че да се поставя като изискване прилагането на договора за залог на търговско предприятие, който вече е намерил отражение по партидата на залогодателя в СВ. Ето защо, при подновяването на вписване, ПВ не изисква представяне на друго, освен на молба за това. В този смисъл, приложената от жалбоподателя практика, постановена по прилагането на чл.18 ПВ във връзка с подновяване на дадено вписване, не може да намери приложение в случая, тъй като жалбоподателят е заявил промяна, налагаща прилагане на акта, от който произтича, в официално заверен препис.

Не могат да се споделят доводите за незаконосъобразност на отказа, поради това, че съдията по вписвания е можел да установи идентичност на приложения препис от договор от 25.09.2024г. с този, обявен в ТРРЮЛНЦ на 02.10.2024г. Такива правомощия не са дадени на съдията по вписванията с ПВ и не могат да се извлекат по тълкувателен път. ПВ не урежда възможност в особената книга по чл.33, б. „д“ ПВ да се подрежи служебно извършена справка от съдията по вписванията в търговския регистър чрез електронен достъп. Нормата на чл.22а ПВ е нова и действаща след влизане в сила на чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ. В практика се приема, че чл.22а ПВ съставлява специална уредба на процедурата по вписване в имотния регистър и изключва приложение на общите норми, поради което, ако законодателят е искал да даде превес на приложението на чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, той не би уредил по различен начин процедурата по вписване в имотния регистър чрез по-късно въведената разпоредба на чл.22а ПВ. Така и в Определение № 150/21.09.2020г. по ч.гр.д.№ 2319/2020г. на ВКС, в което е подчертано, че чрез нормата на чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ се обезпечава получаване на информация за вписаните обстоятелства директно от търговския регистър, но не урежда процедура, по която се вписват актовете в имотния регистър или взаимна свързаност между двата регистъра по начин, че вписването в единия да се отразява служебно в другия.

Предвид изложеното, съдът намира отказа на съдията по вписвания за законосъобразен, поради което го потвърждава.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „БПС 14“ ЕООД, ЕИК 175355285, срещу отказ №1189/03.10.2024г. на съдия по вписванията при СВ – София, постановено по молба вх.№ 76950/03.10.2024г. на жалбоподателя за вписване на удостоверение за изменение на особен залог на търговско предприятие.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на частния жалбоподател.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4