Решение № 241 от 06.07.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Ловеч, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Р. Митев при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА като разгледа докладваното от Христо Р. Митев Административно наказателно дело № 20264310200374 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Е. Г. И. против електронен фиш серия К № 10521747 на ОД на МВР – Ловеч, с който на жалбоподателя, на основание чл.

189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр, с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 102,26 евро за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят излага следното:

Обжалваният акт е незаконосъобразен. Счита, че мястото на извършеното нарушение, не е установява по безспорен начин, дали се касае за населено място или извън населено място. Несъответствието между описаното нарушение в ЕФ и правната квалификация, съставлява съществено процесуално нарушение. Нарушението досежно мястото на извършване на нарушението, компрометира й твърдението, че същото е извършено повторно.

В електронния фиш е посочено, че първото нарушение е извършено на 02.04.20, не става ясно какъв е този фиш, и това ли е датата на влизането му в сила. Предвид посочената дата 02.04.20, няма как да отговаря на изискванията за повторност.

Към датата на извършване на нарушението, е отпаднала наказуемостта за повторност на нарушението по 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

В случая не става ясно, с какво техническо средство или система е установено и кое точно нарушение. Един път се сочи, че нарушението 1 установено и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС СПУКС ARH CAM S1, насочено към гр.С. и втори път, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система № 120sd3d. Не става ясно този номер на АТС касае ЕФ К/6699458 или серия К № 10521747 В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.

Въззиваемата странана ОД на МВР - Ловеч, редовно призована не изпраща представител.

Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

ПО ФАКТИТЕ:

1/ На 06.02.2025г. на територията обслужвана от ОД на МВР – Ловеч се е осъществявал видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата, със стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1 с идентификационен номер на уреда № 120cd3d. Същият бил позициониран в село Сопот, на ПП I – 4 при км.24+500, в населено място, където действащото ограничение на скоростта било 50 км/ч.

В 15:18 часа на 06.02.2025г. в село Сопот, на ПП I – 4 при км.24+500 бил заснет лек автомобил марка „С.“ модел „Ц.**“ рег.№ ** **** ** със скорост 76 км/ч., при ограничение от 50 км/ч., при толеранс 3 км. ч. Лекият автомобил бил собственост на жалбоподателят Е. Г. И.. Последната била санкционирана с ЕФ К/6699458, влязъл в сила на 02.04.2024г., на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл.182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, с 50 лева, който бил платенi от И..

2/ На 12.03.2026г. бил издаден обжалваният електронен фиш, в който като нарушител било вписано името на З.В.К., в качеството й на собственик, на когото е регистрирано МПС - то.

В електронния фиш било вписано, че на 06.02.2025 г. в 15:18 часа в обл.

Ловеч, общ. Угърчин, с.Сопот, Обл. Ловеч на ПП I-4 при км. 24 +500, в с.

Сопот с АТСС СПУКС ARH CAM S1 насочено в посока гр. С., снимащо в двете посоки при максимално разрешена скорост за населено място 50 км /ч съгласно чл.21 ал.1 от ЗДвП и приспаднат толеранс от 3 км или 3 %.

Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/6699458 на 02.04.2024г. с МПС С. ц.**** вид лек автомобил регистрационен номер ******** е извършено нарушение за скорост, установено с автоматизирано техническо средство 1250b55. Движел се е с установена скорост от 76 км/ч., при разрешена 50 км/ч с превишаване от 26 км/ч., съставляващо нарушение на с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на 2 основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр, с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя, като собственик на когото било регистрирано МПС, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 102.26 евро.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства:

Пункт 1 се доказа от приложените: електронен фиш серия К № 10521747 /л.9/ и снимка към него /л. 13/, от който е видно, че лекият автомобил се е движел със скорост от 76 км/ч. Протокола за използване на АТСС /л. 16/, и снимка към него /л. 17/ от които е видно, че автоматизирано техническо средства ARH CAM S1 с ИД № 120cd3d е било поставено в периода от 14:34 часа до 16:26 часа на 06.02.2025г. в село Сопот, на ПП I – 4 при км.24+500, двете посоки на пътя гр. С. - гр. Варна. Годността на АТСС се установи от протокол за проверка /л.7/ и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване/л.8/

От схема на републикански път ПП I - 4 от км. 24 + 000 до км. 24 + 700, се установи, че участъкът на който е заснето нарушението, се намира село Сопот и, че ограничението на скоростта е било 50 км/ч.

Собствеността на лекия автомобил се установява от справка находяща се на л. 14.

Дата на издаване на и влизането му в сила на ЕФ К/6699458 се доказа от справка АИС АНД /л. 12/ размерът и вида на нарушението се установи от ЕФ К/6699458 /л. 11/

Пункт 2 се доказа от: електронен фиш серия К № 10521747 датата му на издаване се установи от справка АИС АНД /л. 10/.

ПО ПРАВОТО:

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП са регламентирани стойностите на скоростта, които водачите на пътни превозни средства не следва да превишават, в зависимост от вида на превозното средство, както и от това дали движението се осъществява в населено място, извън населено място или автомагистрала.

Видно от схема на републикански път, мястото на нарушението е в населено място в село Сопот, на ПП I – 4 при км.24+50, където скоростта на движението е била ограничена до 50 км/ч. От събраните доказателства е установено, че на процесната дата и час лек автомобил модел „марка „С.“ модел „Ц.**“ рег.№ ** **** ** се е движил с 76 км/ч, и така е превишена допустимата скорост за движение в този участък с 26 км/ч, нарушавайки забраната на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, да спазва ограничението на скоростта в населени места от 50 км/ч.

3

Посочената в електронния фиш скорост е намалена с 3 км/ч., тъй като административнонаказващият орган е отчел възможната грешка на техническото средство, съобразно чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР.

Нарушението и превишаването на скоростта от автомобила е безспорно установено от събраните по делото писмени доказателства, както и от приложените разпечатки на снимков материал от 31.12.2025г. По силата на чл.189, ал.15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.

Обосновано в електронния фиш името на Е. Г. И. Ц. е посочено като нарушител в качеството й на собственик, на когото е регистрирано моторното превозно средство, доколкото не е декларирал по установения ред друго лице да е извършило нарушението. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателката. Последната попада в кръга на лицата по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и затова следва да отговаря за извършеното нарушение, отразено в електронния фиш.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 76 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, за населено място, превишаване от 26 км/ч.

Описанието на нарушението напълно отговаря на изискването на закона и дава възможност на жалбоподателя да разбере административнонаказателното обвинение, и да организира в пълен обем защитата си по него.

В тази връзка е неоснователно възражението, че ЕФ се съдържа неяснота относно място на извършеното на нарушение. В обжалвания акт ясно е посочено населеното място и пътя на извършване на нарушението.

Настоящият съдебен състав не споделя довода на жалбоподателката, че не става ясно какво техническо средства е заснето нарушението. В обжалвания акт ясно е посочен вида АТСС - ARH CAM S1, а № 120sd3d, представлява идентификационния му номер.

По отношение на наказанието за повторност.

Настъпило е изменение на в текста на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП /ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 06.09.2025 г./, съгласно които са промени, санкциите за нарушенията извършени в условията на повторност. От същия текст се установява, че след промените настъпили с ДВ, бр. 64 от 2025 г. нарушенията извършени по т. 3 на ал. 1 на чл. 182 от ЗДвП са отпаднали, като възможност за наказване при условията повторност, тоест последвал е закон по благоприятен за дееца Съгласно текста на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за всяко административно 4 нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Ако обаче до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, се прилага онази от тях, която е по -благоприятна за нарушителя. Безспорно е, че по благоприятен е този закон, който изключва по тежката наказуемост на даден вид деяние. В този смисъл, обжалваното НП следва да отмени в частта му относно приложението на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 182 ал. 1 т. 3 от ЗДвП за превишаване на максималната разрешена скорост за движение в населено място, когато превишаването е от 31 до 30 км/ч, водачът се наказва с глоба 51,13 евро.

По изложените съображения съдът следва да упражни правомощията си по ТР № 8/2021 г. на ВАС като измени основанието за налагане на глобата от чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП в чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП.

Нарушението не е маловажно, с оглед ангажираните доказателства от АНО за налагани наказания по ЗДвП на водача, от които е видно, че същият е санкциониран два пъти с влезли в сила НП за различни нарушения по ЗДвП, поради което не може да обоснове извод за маловажност на нарушението. Не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други нарушения от същия вид, а такива не са и изтъкнати от жалбоподателя. От друга страна следва да се има предвид и това, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят през последните години е една от основните причини за настъпването на пътно транспортни произшествия с тежък резултат/телесни повреди или смърт/, което завишава обществената опасност на деянието.

При този изход на процеса следва да бъде оставено без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, като неоснователно, тъй като осъждането за разноски е обвързано единствено с установяване на противоправно поведение от страна на дееца - престъпление по НК или административно нарушение по ЗАНН, което е станало причина за образуване на производството. Без значение за произнасянето по разноските е какво наказание ще се наложи, тъй като основанието за възлагане на разноските не е наложеното наказание, а извършеното нарушение. Доколкото по своята правна природа НП представлява правораздавателен административен акт, с който се ангажира административнонаказателната отговорност на лице, извършило административно нарушение, водещ факт е извършеното нарушение, а не вида и размера на наложената санкция. Ето защо въпреки, че са налице основания обжалваното НП да бъде изменено относно основанието за налагане на санкция и относно вида на наказанието, произтичащо от същото, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Ответникът по жалбата не е претендирал присъждане на разноски.