Решение № 507 от 17.06.2026, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 3127/2025
- Вид
- Решение № 507
- Подписан
- 17.06.2026
- В сила
- 11.07.2026
- Състав
- Соня Тодорова Дженкова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 1, ал.1, т.3 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл.5 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл.5, ал. 2 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл.6 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл. 9, ал.1 и 2 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл. 9, ал.1 и 2 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 507 гр. Д., 17.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д., VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Соня Т. Дженкова при участието на секретаря Калинка М. Христова като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20253230103127 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази следното:
Пред РС Д. е подадена искова молба вх.№ 20427/04.11.2025г. от С. Ф. Р., ЕГН ********** с постоянен адрес *** чрез пълномощника си С.С.Ф., ЕГН ********** от *** упълномощена с нотариално заверено пълномощно с per. № 2865/09.06.2025г. заверено от В.П.С. ***о заместване на нотариус Р.Г., с per. № 330 на НК с район на действие Районен съд Д., чрез Адвокат П. П. П., Адвокатска колегия ***, с която срещу ТП на НОИ ***, е предявен иск за установяване трудов стаж.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че по негово заявление с вх. № 2112-24-644/06.06.2025г. до ТП на НОИ гр. Д. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване /ИОЗ/, с писмо от 07.07.2025г. бил уведомен, че следва да представи УП-З/удостоверение за осигурителен, трудов стаж/ за периода 02.12.1992г. до 30.07.2002г. и УП – 2 /удостоверение за осигурителен доход/' и потвърдително писмо за м.10.2000г., 01.05.2001-31.12.2001 г. и 01.03.2002-30.07.2002г. по месеци и в работни дни от работодателя, при който работила в тези периоди „Токче комерс“ ЕООД гр. Д..
Издадено е удостоверение изх. № 5510-24- 1/05.08.2025п, че в осигурителния архив на Националния осигурителен институт липсват писмени данни за положен от С. Ф. Р. трудов и осигурителен стаж за периода от 02.12.1992г. до 30.07.2002г.
В последствие при повторна проверка установили, че за част от периода има данни за осигурителен и трудов стаж и попълнили и издали осигурителна книжка за периодите: 01.01 1994г. - 31.07.994г. - в „Текче комерс“ ЕООД;-01.08.1994г. -31.08.1997г. - в отпуск по майчинство;-01.09.1997г.- 31.12.1999г. - в „Текче комерс“ ЕООД.
Не са установени данни за положен от ищцата труд в „Текче комерс“ ЕООД за периодите:-02.12.1992г. – 31.12.1993 г. ; 01.01.2000г. - 30.07.2002г.
След извършени справки се установило, че дружество „Текче комерс" ЕООД с Булстат 124087616, със седалище и адрес на управление гр. Д., *** представлявано от от 1
Ю.Т. е неактивно, прекратило е дейността си. В законоустановеният срок до 31.01.2017г. не се е пререгистрирало в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, поради което на основание параграф 5г, ал.4 от Закона за ТРРЮЛНЦ се смята за заличено.
От издаденото удостоверение по чл.5, ал. 2 от ЗУТОССР се установява, че в ТП на НОИ Д. не са предавани ведомости и трудово правни документи на дружеството.
Ищцата сочи, че през периода от 02.12.1992г. до 30.07.2002г. работила в „Текче комерс“ ЕООД с Булстат 124087616 по трудов договор на длъжност продавач, при пълно работно време, осемчасов работен ден и петдневна работна седмица. Заплатите се плащали в брой.
В дружеството ищцата работила 9 години, 7 месеца и 29 дни. Имала сключен трудов договор, но не пази екземпляр от него. Трудовата и книжка е оформена надлежно, като в нея е вписана изискуемата информация: дата на сключване на договора, на какво основание, длъжност, работна заплата, подпис на управителя и печат на дружество. При промяна в обстоятелствата, като промяна на заплата редовно от дружеството са оформяли книжката, с посочване на новото трудово възнаграждение, което получава, дата подпис и печат. След прекратяване на трудовото правоотношение е отбелязано в книжката общото време през което Р. работила в дружеството, положен е подпис на управителя и печат от дружеството.
В трудовата книжка е вписано и българското име на ищцата С. Ф. Р., както и след смяната името С. Ф. Р..
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено удостоверение по чл.5, ал.2 от ЗУТОССР, издадено от ТП на НОИ – Д., от което се установява, че в архивното стопанство на НОИ липсват данни за ищцата за процесните периоди.
От представените трудова книжка на ищцата, осигурителна книжка, удостоверение за идентичност на лице с различни имена, справка от ТРРЮЛНЦ и справка относно прекратяването на дейността на „Текче Комерс“ ЕООД се установява наличие на данни за съществувало трудово правоотношение между страните.
По делото е разпитана свидетелката К.С.М., допусната при условията на чл.6, ал.4 от ЗУТОССР. От представените трудови книжки на свидетелката се установява, че същата е работила при същия работодател през релевантните периоди.
Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични, непротиворечиви и съответстващи на останалите доказателства по делото.
От показанията се установява, че при постъпването си на работа през 1995 г. е заварила ищцата като работник във фирмата, като самата тя е била назначена на мястото на ищцата по време на отпуск по майчинство. След завръщането на ищцата от майчинство двете са работили заедно до 2000 г. Свидетелката сочи още, че през 2002 г. отново е работила заедно с ищцата в дружеството, след което последната е заминала за чужбина.
От показанията на свидетелката се установява още, че още преди да започне работа във фирмата е посещавала магазина на дружеството и е виждала ищцата да работи там през периода 1993–1994 г., като същата била единственият служител в магазина.
От служебно изисканата справка от Фирмено отделение при Окръжен съд – Д. се установява, че „Текче Комерс“ ЕООД е регистрирано по фирмено дело №3272/1993 г. на 17.11.1993 г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Трудовият стаж се явява сред онези правно релевантни факти, за които е предвидена 2 изрично възможността за установяване по съдебен ред. Макар и производството по установяване на трудов стаж да се развива по правилата на общия исков процес, ЗУТОССР въвежда допълнителна предпоставка за допустимост на иска, а именно липсата на писмени доказателства, годни да установят същия, респ., че книжата или ведомостите на съответното държавно учреждение, предприятие или обществена организация са загубени или унищожени.
Предявеният иск е допустим.
Налице са предпоставките на чл.5 и чл.6 от ЗУТОССР за разглеждането му по същество, доколкото работодателят е прекратил дейността си, а липсата на архивни данни е удостоверена по надлежния ред.
Разгледан по същество искът е частично основателен.
От събраните писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че ищцата е работила по трудово правоотношение в „Текче Комерс“ ЕООД при пълно работно време през периода от 17.11.1993 г. до 31.12.1993 г., както и през периода от 01.01.2000 г. до 30.07.2002 г.
Не се установява по категоричен начин съществуването на работодателя преди 17.11.1993 г., тъй като от официалната справка на Окръжен съд – Д. е видно, че дружеството е регистрирано именно на тази дата.
Поради това искът за периода от 02.12.1992 г. до 16.11.1993 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид установения характер на положения труд и разпоредбата на чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР, процесните периоди следва да бъдат зачетени като трудов стаж, включително трудов стаж при пенсиониране.
Предвид така изложеното съдът намира, че искът следва да се уважи частично, като горното обстоятелство бъде признато за установено в отношенията между страните.
Предвид, че се установи трудов стаж в този период, който труд е такъв по смисъла на чл. 1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР /положен до 31 декември 1999 г./, то съгласно действащите дотогава разпоредби и това време следва да бъде признато и за трудов стаж при пенсиониране и в този смисъл е включено в общия му осигурителен стаж.
С оглед изхода на спора и предвид разпоредбата на чл. 9, ал.1 и 2 от ЗУТОССР по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж, каквото е настоящото производство не се събират държавни такси, поради което разноските за държавна такса не следва да се възлагат на ответната страна, а съдебните разноски по същите дела са за сметка на ищеца, поради което разноски на ищеца в настоящото производство не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ТП НА НОИ – Д., с адрес на управление *** че С. Ф. Р., ЕГН ********** с постоянен адрес *** , е работила по трудово правоотношение в „ТЕКЧЕ КОМЕРС“ ЕООД на длъжност *** при пълно работно време и петдневна работна седмица, за периода от 17.11.1993 г. до 31.12.1993 г., както и за периода от 01.01.2000 г. до 30.07.2002 г., което време следва да бъде признато и зачетено за трудов стаж, включително трудов стаж при пенсиониране по смисъла на чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за установяване на трудов стаж за периода от 02.12.1992 г. до 16.11.1993 г. като неоснователен.
3
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Д.ки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Д.: _______________________
4