Протоколно определение № 1837 от 01.04.2026, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 1837 гр. София, 01.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян Михов при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА и прокурора Г. П. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Стоян Михов Частно наказателно дело № 20261100200609 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ОСЪДЕНИЯТ Е. Н. Б. е редовно уведомен, участва по делото чрез видеоконферентна връзка със затвора София, по реда на чл. 439, ал. 4 НПК.

В залата се явява упълномощен защитник на осъденото лице, адв. Д. Т., с приложено по делото пълномощно.

Не се явява упълномощен защитник адв. С. Н.. По делото липсва върната призовка с оглед изпълнимостта на процедурата по призоваване на защитата и нейната преценка.

Началникът на Затвора – град София, редовно уведомен, се представлява от инспектор М., с представена в днешното съдебно заседание заповед за упълномощаване.

СГП с представител.

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Б.: Отказвам се от участието на адв. С. Н. в производството. Адв. Т. ще ме защитава днес.

ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуална пречка, да се даде ход на делото.

ИНСПЕКТОР М.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

ОСЪДЕНИЯТ Б.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ не констатира наличието на процесуални пречки по хода на делото, предвид на което и

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Снема самоличност на осъдения, както следва:

Е. Н. Б., роден на ******** г. в гр. Бургас, българин, български гражданин, висше образование, разведен, осъждан, ЕГН: **********, понастоящем в затвора София.

Разясняват се правата на осъдения в настоящото производство.

ОСЪДЕНИЯТ: Разбрах правата си.

Съдът ДОКЛАДВА протоколно определение на САС, НО, 8 състав от 16.06.2026 г., с което е отменено протоколното определение на СГС, НО, 2 състав от 20.02.2026 г., като делото е върнато на СГС, за продължаване на съдопроизводствените действия.

ДОКЛАДВА се постъпила молба от адв. Д. Т., съдържащо изявление, че осъденото лице желае да участва по делото чрез видеоконферентна връзка, взето е отношение по въпросите включени в предмета на доказване по делото и по същество, като същевременно с това, към молбата е приложено и за сведение протоколно определение от СГС, НО, 2 състав, по друго частно наказателно производство, постановено в рамките на наказателно производство по УПО.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отводи, тъй като считам, че не са налице процесуалните предпоставки и разпоредбата на чл. 29 НПК. Бележки, искания и възражения нямам.

ИНСПЕКТОР М.: Нямам основания и нямам искания за отводи на споменатите от председателя на състава на съда лица.

АДВ. Т.: Нямаме искания за отводи.

ОСЪДЕНИЯТ Б.: Нямам искания за отводи.

На основание чл. 276, ал.1 НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДОКЛАДВА се предложението на началник на затвора София по смисъла на чл. 437, ал.1, т 2 НПК.

ИНСПЕКТОР М.: Поддържам предложението на началника. Представям справка за изтърпяното към момента наказание и оставащата част.

2

ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм предложението. Оспорвам същото, като доводите си за това ще изложа в ход по същество. По отношение на така представения писмен документ считам, че това е доказателство относимо към предмета на доказване по делото и моля да бъде приобщено.

Нямам доказателствени искания.

АДВ. Т.: Намирам, че предложеното становище от страна на началника на затвора, по скоро предложение по реда на чл. 437 НПК е напълно релевантно, поддържам същото. Няма да соча нови доказателства. Да се приеме справката.

ОСЪДЕНИЯТ Б.: Присъединявам се към казаното от защитата ми. Да се приеме справката.

Съдът, съобразявайки становището на страните констатира, че представеното писмено доказателство е допустимо и относимо към предмета на доказване по делото, следва да бъде приобщено към доказателствената съвкупност, поради което и

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представената в днешното съдебно заседание писмена справка от началника на затвора София, касаеща изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“ по отношение на осъдения Е. Н. Б..

На основание чл. 283 НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени материали, ПРИКЛЮЧВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ИНСПЕКТОР М.: Началникът на затвора е изготвил настоящото предложение и го е внесъл до настоящия съд, тъй като смята, че по отношение на Е. Н. Б. са налице и двете предпоставки за постановяване на УПО, а именно: изтърпял е повече от половината от наложеното му наказание, така и достатъчно данни за настъпила трайна тенденция за неговото поправяне и превъзпитаване, с оглед постигане целите на наказанието заложено в чл. 36 от НК. Мотивите за това са изложени в неговото предложение и придружаващите го документи и са еднопосочни в това отношение, като за процесуална икономия считам, че не е нужно да ги преповтарям. С оглед на което Началникът чрез изготвеното предложение Ви предлага да се произнесете със съдебен акт, с който да постановите условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка на наложеното наказание на Е. Б..

3

ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам така депозираното предложение от директора на Затвора – София, към което се е присъединило и осъденото лице, за постановяване на УПО по отношение на лишения от свобода Е. Н. Б., като считам, че същото е неоснователно и не следва да бъде уважено, при следните мотиви:

От приобщените към делото писмени доказателства е видно, че молителят е постъпил в Затвора-София, едва на 24.06.2024 година, за изтърпяване на едно общо най-тежко наказание: „лишаване от свобода“ за срок от 10 години и 6 месеца, което се изтърпява при първоначално „строг“ режим, определено му по НОХД № 3869/2020 г., по описа на СГС, за извършени престъпления по чл.242, ал. 2 от НК и по чл. 321 от НК, със зачитане на предварителен арест в размер на 3 г., 9 м. и 2 дни. От изготвената и приложена в днешното съдебно заседание към делото актуална справка за правното положение на осъденото лице е видно, че към днешна дата лицето е изтърпяло фактически наказание в размер на 5 г., 6 м. и 5 дни и остатък за изтърпяване в размер на 4 г., 5 м. и 13 дни. От анализа на цитираните данните, съдържащи се в писмените документи и книжа е видно, че към настоящия момент осъденият е изтърпял повече от ½ от наложеното наказание. Налице е макар и формално първата от двете изискуеми се по закон кумулативни предпоставки за постановяване на УПО, съгласно изискванията на разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК.

От друга страна, намирам, че не е налице втората материално-правна предпоставка, изискуема се кумулативно наред с фактическата такава, а именно лицето да е дало неоспорими доказателства за своето поправяне и да има необичайно добро поведение. От така изготвения доклад по делото е видно, че по време на престоя си в пенитенциарното заведение Е. Б. е награждаван многократно. Същият няма наложени актуални дисциплинарни наказания. Обстоятелството, че не е наказван не може да служи като предпоставка за УПО, тъй като съгласно чл. 96 от ЗИНЗС, осъдените лица освен права имат и задължения за опазване на вътрешния ред и дисциплина и за проявяване на уважително отношение към надзорно охранителния състав.

От така приобщените към делото документи е видно, че лишеният от свобода е полагал общественополезен труд в рамките на 6 месеца и 12 дни, поради което може да се приеме, че е налице честно отношение към труда. Оценката на риска от рецидив първоначално е била 45 точки – средна степен, като същият е снижен до 29 точки, тоест към ниските стойности. Съгласно утвърдената скала на риска, то едва при 20 точки може да се счете, че рискът от рецидив е преодолян и е отпаднала необходимостта държавата да реализира своята репресивна наказателна функция докрай. Рискът от вреди за обществото е среден. Към момента режимът на лицето е променен на „общ“, но следва да се има предвид, че едва при промяна на режима на „лек“ може да се проследи готовността на лицето за неговата ресоциализация извън строго контролираната среда. От приобщения към преписката доклад е видно, че при осъденото лице има изразени дефицити в зоните на нуждите: отношения към правонарушението и умения за мислене. Планът на присъдата е все още актуален, като същият не е изпълнен в цялост. Остатъкът от изтърпяване на 4 наказанието е голям, а през времето на задържането на лицето не е протичал корекционен процес с него. Не на последно място, не може да не се отбележи факта, че предложението на началника на затвора вече веднъж е било оттеглено, което води до извода, че затворническата администрация е разколебана в наличието на материално-правните предпоставки на разпоредбата на чл.70 от НК.

От изложените данни намирам, че лишеният от свобода Е. Б. не е показал в достатъчна степен необичайно добро и необратимо поведение.

Предвид горното, намирам, че не са събрани изискуемите се доказателства по чл. 439а от НПК, тъй като наказанието не е изиграло в достатъчна степен своята индивидуална превенция, заложена в разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК, поради което моля, уважаемия съд, да остави без уважение предложението за УПО.

АДВ. Т.: Мога за развивам подробни съображения по отношение на произнесените осъдителни присъди на територията на чуждите нам държави и признати от СГС и впоследствие с протоколно определение на САС, но ще насоча вниманието си към изпълнение на предпоставките, които защитата счита, че са изцяло релевирани видно от представената доказателствена съвкупност по делото. В монографията си „Предсрочно освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание“, Ч.Г. посочва, че за фактически изтърпяно наказание се счита срокът на реалното пребиваване на осъденото лице в местата за лишаване от свобода, признатото предварително задържане, каквото е сторено и времето прекарано в домашен отпуск. Зачетените дни от положения труд не са част от фактическото изтърпяване на присъдата и са неотносими към изчисляване на срока на изтърпяното наказание. Извън всякакво съмнение остава въпроса, че по отношение на осъдения Е. Б. е налице първата изискана от закона предпоставка, визирана в чл. 70, ал.1, т.1 от НК за УПО, тъй като видно от представената справка от страна на Началника на затвора София, в настоящото съдебно заседание и предходно такова, провело се на 20.02.2026 г., е че Б. е изтърпял фактически повече от половината му от наложеното наказание в размер на десет години и шест месеца „лишаване от свобода“. Видно както от предложение с вх. № 10407/21.01.2026г., изготвено и подписано лично от Началника на затвора София и депозирано пред СГС по реда на чл. 437, ал.1, т. 2 НПК, вр. чл. 70 от НК, така и видно от социалния доклад с рег. № 111301090/22.01.2026г. изготвен и подписан от ИСДВР - Н. Н., липсва категоричен спор относно наличието на втората предпоставка в закона, а именно, че осъденият е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Известно е, че с въведените промени в института на УПО през 2017 г., законодателят изрази един иновативен и целесъобразен подход, въвеждането на процесуални предпоставки чрез въвеждането на един нов текст, а именно чл. 439а НПК, като примерните критерии, фиксирани в процесуалната норма, насочват съда към установяване на факта на настъпила промяна спрямо осъдените лица.

Именно в тази връзка защитата намира, че видно от доказателствената маса по делото, още от началото на постъпването на осъдения Б. на територията на пенитенциарното заведение, конкретно затвора София, същият е включен в 5 програма за адаптация и адапционен тренинг, в което лично на него са представени правата и задълженията, които следва осъденият да изпълни и да спазва на територията на пенитенциарното заведение. Програмата обединява етапи, средства и процедури, действащи за плавното приспособяване на осъдените и задържаните лица за различните условия на пенитенциарната среда и действащите в нея стресогенни фактори. Същият е изпълнил адекватно програмата на 26.06.2024 г. Видно от заповед 441/10.09.2024 г. на Б. е възложена работа по реда на чл. 80, ал. 1, т.5 и чл. 80, ал. 1 т. 2 от ЗИНЗС, като същият е работил чистач на фитнес залата на територията на пенитенциарното заведение, а това се доказва и от представената справка от настоящото съдебно заседание, от която става достатъчно ясно, че Б. е полагал и е престирал труд на територията на пенитенциарното заведение още с постъпването си в затвора и след преминаването на програмата по адаптация, която е задължителна за всички осъдени лица.