Решение № 206 от 21.07.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. София, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев при участието на секретаря Лилия Ст. Златкова като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20248002902050 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд срещу решение № 809/08.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 870/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 12 с-в, с което е потвърдено решение № 6525/19.12.2023 г., постановено по гр. д. № 9782/2023 г. по гр. д. № 9782/2020 г. по описа на СГС, ГО, І-3 състав, с което частично е уважен предявеният от Д. Р. Д. срещу Гаранционен фонд осъдителен иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на смъртта на нейната сестра М. Р. Д., починала на 01.10.2017 г. при ПТП, причинено от водач на МПС, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, 1 ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 12.06.2020 г. до окончателното му заплащане.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като то е постановено в противоречие с материалния закон – апелативният съд не е съобразил, че процесният деликт, вследствие на който е причинена смъртта на сестрата на ищцата, е настъпил преди постановяване на ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, с което е разширен кръга на материалнолегитимираните лица, притежаващи право на заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта на близък, но само по изключение за лицата, извън тези, които са посочени в ППВС № 5/24.11.1969 г. и ППВС № 2/30.11.1984 г., и то ако те са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В този смисъл, счита, че тези тълкувателни разяснения не намират приложение за юридически факти, които са настъпили преди неговото постановяване – именно с ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС било дадено принципно разрешение за действието на тълкувателен акт, с който е обезсилено изрично или мълчаливо е обявено за изгубило сила предходно задължително тълкуване, без тълкуваните закони да са отменени или съществено изменени. В случаите, когато преди постановяване на новото тълкувателно решение са осъществени факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябвало да се преценяват с оглед на тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпване на тези последици. В този смисъл, при смърт от ПТП, настъпила преди да бъде постановено ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, следвало да се приложат задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ППВС № 2/30.11.1984 г., с което кръгът на лицата, материалнолегитимирани да получат обезщетение за причинените им неимуществени вреди, е ограничен до този, който е определен с ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. От друга страна, касаторът поддържа, че въззивното решение е необосновано, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява особената близка, трайна и дълбока житейска и емоционална връзка между ищцата и нейната починала сестра, поради което в конкретния случай не е справедливо да бъдат обезщетени 2 претърпените от преживялата сестра неимуществени вреди.

Ответникът по касационната жалба не е подал в законоустановения срок писмен отговор, не се явява и не изпраща процесуален представител в проведеното пред ВКС о. с. з., като не взима становище по предявената касационна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на събраните по делото доказателствени средства и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е настъпило твърдяното вредоносно събитие – смъртта на сестрата на ищцата, като делинквентът е причинил процесното ПТП с МПС, което обичайно се намира на територията на Република България – без неговата деликтна отговорност да е била обезпечена през релевантния период чрез договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Изяснил е, че спорно по делото е обстоятелство дали ищцата притежава активна материалноправна легитимация да получи заместващо обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие кончината на нейната сестра. Счел е, че такова обезщетение има право да претендира всеки, на когото са причинени вреди, като съгласно тълкувателните разяснения по ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС ищцата е активно процесуално легитимирана да претендира заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди след смъртта на сестра , независимо към кой момент този тълкувателен акт е постановен. Апелативният съд е съобразил, че според тълкувателните постановки на ППВС № 4/25.05.1961 г. могат да получат заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди само найблизките на пострадалия лица - неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то след като се установи, че действително са претърпели вреди. По-късно - с ППВС № 5/24.11.1969 г., е признато право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. Поради противоречия в съдебната практика по въпроса 3 дали изброяването на лицата с право на обезщетение е примерно или изчерпателно, било прието ППВС № 2/30.11.1984 г., с което и изяснено, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в ППВС № 4/61 г. и № 5/69 г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри. Според въззивния съд стеснителното тълкуване на правото на иск за обезщетение от вреди спрямо определени лица е изоставено с ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Разяснил е, че промяната се отнася само до тълкувателната практика на ВКС, която с решенията си не създава закон, поради което и липсата на определено тълкувателно решение към осъществен фактически състав не може да се приравни към последиците на липсата на материалноправна норма към момента на осъществяване на съответния фактически състав, поради което неоснователен се явява правният довод на въззивника, че ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС създава недопустимо обратно действие на правна норма. Апелативният съд е обосновал правния извод, че при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява активната материална легитимация на ищцата да получи заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие на кончината на нейната сестра – при настъпване на процесното ПТП.

От показанията на свидетеля Драгомирова се изяснявало правнорелевантното обстоятелство, че между двете сестри са изградени отношения на близост и грижа, обусловени от значителната разлика в годините между тях. Установено е, че двете сестри са еднокръвни, като починалата, родена от предходен брак на бащата, е посещавала често дома на сестра си – те живеели в близост една до друга. Починалата сестра полагала грижи за по-малката си сестра (ищцата), когато родителите отсъствали

(общия им баща и майката на ищцата, понастоящем също покойница). Счел е, че еднокръвни сестри, които живеят в близост и имат голяма възрастова разлика, наред с народопсихологията на етнос, от който произхождат, са обстоятелства, които определят наличието на емоционална връзка, поради което било справедливо преживените от ищцата болки и страдания вследствие кончината на нейната по-голяма сестра да бъдат обезщетени. Приел е, че присъденото от първоинстанционния съд заместващо обезщетение в размер на сумата от 5000 лв. съответства на установените в правната норма на чл. 52 ЗЗД 4 критерии за справедливост. За да достигне до този правен извод, апелативният съд е съобразил, че ищцата преживява емоционални страдания (скръб, тъга) вследствие на смъртта на сестра си, като същевременно не е споделил правния довод, изложен във въззивната жалба, че тези емоционални страдания не притежават онази правна значимост, която ги поставя в категорията неимуществени вреди, годни за възмездяване чрез парично обезщетение при прилагане на критериите за справедливост, уредени в чл. 52 ЗЗД.

С определение № 580/25.02.2025 по т. д. № 2050/2024 г. на ВКС, IІ т. о. е допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по два материалноправни въпроси: 1. „Какво е действието във времето на тълкувателните разяснения, дадени по т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК?“ и 2. „Какви са материалноправните предпоставки за присъждане на заместващо обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на описаните в ППВС 4/1961 г. и ППВС 5/1969 г.?“.

Правният отговор на първия материалноправен въпрос е даден с формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика с решение № 50008/4.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 2709/2021 г., II т. о., ТК; решение № 50123/8.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1597/2022 г., II т. о., ТК и решение № 50113/26.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1669/2022 г., II т. о., ТК, с която е прието, че в разяснителната част на ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е посочено, че, за да се прецени дали има основание да се изостави възприетото от Пленума на ВС изчерпателно определяне на лицата с право на обезщетение, от съществено значение са Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност” при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка и Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета. Изяснено е, че първата от директивите задължава държавите членки да предприемат мерки с цел застрахователният договор да покрива всички вреди, причинени на територията на другите държави членки в съответствие с действащото в тях 5 законодателство. Тази директива доразвива Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 г. относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност” при използване на МПС и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка, която предоставя свобода на държавите членки да определят в рамките на режима на гражданска отговорност подлежащите на обезщетяване вреди, причинени от моторни превозни средства, обхвата на обезщетението и лицата, които имат право на обезщетение.

В мотивите на ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че с оглед на развитието на обществените отношения и изискванията на българската държава в качеството ù на държава-членка на ЕС използваният от Пленума на ВС ограничителен подход при определяне на кръга на лицата с право на обезщетение не отговаря на съвременните изисквания за справедливост, поради което следва да се отстъпи от възприетото в Постановление № 2/84 г. разрешение и да се предвиди възможност за присъждане на обезщетение и на други лица, извън посочените в Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г. С ТР № 1/24.01.2022 г. по тълк. д. № 1/2018 г., ОСНК и ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС е дадено принципно разрешение за действието на тълкувателен акт, с който предходно задължително тълкуване изрично или мълчаливо е обявено за изгубило сила, без тълкуваните закони да са отменени или съществено изменени. В посочените тълкувателни актове е прието, че последващите тълкувателни решения нямат, подобно на първоначалните, обратно действие, а започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред, като установеното с новия акт тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите, които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след обявяването на новия акт или по такива, които са били заварени към този момент. Изрично обаче е посочено, че в тези случаи, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпване на последиците. Пояснено е, че в тази насока е и практиката на 6

Разпечатката съдържа 21 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a29c70b6-33ca-43b5-bd5a-4317a62c00e7