Решение № 2166 от 05.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2166 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20231110115539 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на искова молба от „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес . (ищец), подадена чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт Ф. И.. Ищецът „.“ ЕАД твърди, че е доставял топлинна енергия спрямо топлоснабдения имот ап. 9, находящ се в ., през периода 01. 05. 2019 г. – 30. 04. 2021 г. Поддържа, че ответницата и нейният наследодател са потребявали доставяната топлинна енергия през съответния период, но не са я заплатили. Намира, че е налице облигационно отношение с тях в качеството им на собственици на процесния имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнася съответната фактура. Като не са сторили това, ответниците изпаднали в забава, поради което дължат обезщетения за забава върху главниците в посочените в исковата молба размери. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между клиентите в сградата-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.

138б ЗЕ. Заявява, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата се извършва от ищеца („.“ ЕАД). Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Иска от съда да осъди ответницата да му заплати в сумата 855 лева и 97 стотинки, представляваща цената на доставената през периода 01. 05. 2019 г.

– 30. 04. 2021 г. топлинна енергия, сумата 201 лева и 67 стотинки, представляваща мораторна лихва, начислена от 15. 09. 2020 г. до 08. 03. 2023 г. върху цената на топлинната енергия, сумата 38 лева и 20 стотинки, представляваща стойността на извършената през периода 01. 02. 2020 г. – 30. 04. 2021 г. услуга дялово разпределение, както и сумата 9 лева и 17 стотинки, представляваща мораторна лихва, начислена от 1

31. 03. 2020 г. до 08. 03. 2023 г. върху стойността на услугата дялово разпределение.

Претендира разноски. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Прави също така евентуално възражение за прихващане на присъдените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Б. П. Б., ЕГН **********, адрес ., съдебен адрес ., действуваща чрез назначения й от съда особен представител адвокат Г. Р.. Ответницата Б. П. Б. намира предявените искове за процесуално допустими, но неоснователни и недоказани по размер. Отрича наследодателят й да е бил страна по облигационно отношение с ищеца. Дори и съдът да приеме обратното, според ответницата ищецът неправилно е определил количеството и съответно стойността на доставената през процесния период топлинна енергия. Намира, че представените общи фактури, които не са подписани от потребителя, не установяват доставянето на съответното количество топлинна енергия.

Изтъква, че не са представени доказателства за публикуването на фактурите на интернет-страницата на ищеца, като допълва, че потребителите нямат задължението да разполагат с необходимите технически средства и умения, че да се запознаят с публикуваните данни за задълженията им. Прави евентуално възражение за изтекла погасителна давност, във връзка с което излага подробни доводи. Иска от съда да отхвърли предявените искове.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител. След указания на съда е придружена с документ за внесена държавна такса в необходимия размер. Отговаря и на останалите изисквания на чл.

127 и чл. 128 ГПК. Поради тези съображения исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Ищецът предявява четири обективно кумулативно и субективно съединени осъдителни иска с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на съществуването на парични задължения за стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия, обезщетения за забава, начислени върху стойностите на доставената топлинна енергия, за стойностите на извършената услуга дялово разпределение и за обезщетения за забава, начислени върху стойностите на услугата дялово разпределение. Исковете са свързани с доставянето на топлинна енергия през процесния период 01. 05. 2019 г. – 30. 04. 2021 г. и спрямо следния недвижим имот: ап. 9-и, находящ се в ., абонатен номер ..

По предявените искове в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно отношение между страните през процесния период 01. 05. 2019 г. – 30.

04. 2021 г., по силата на което реално е доставил в полза на ответницата топлинна енергия спрямо процесния топлоснабден имот, наследница на П. Н. Ц., в твърдяното количество, че стойността на реално доставената топлинна енергия възлиза на 855 лева и 97 стотинки, че през процесния период сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа и реално е била извършвана услугата дялово разпределение, че стойността на тази услуга през периода 01. 02. 2020 г. – 30. 04. 2021 г. възлиза на 9 лева и 17 стотинки, че ответницата е изпаднала в забава за задълженията за стойността на топлинната енергия и на услугата дялово разпределение и размерите на двете обезщетения за забава.

Началната материалноправна предпоставка за основателността на предявените 2 искове е наличието на валидно облигационно отношение между страните през процесния период и свързано със съответния топлоснабден имот. Облигационното отношение по доставянето на топлинна енергия за битови нужди може да възникне по два начина – или по силата на закона с придобИ.нето на правото на собственост или вещно право на ползуване върху недвижим имот, намиращ се в сграда-етажна собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа (чл. 153, ал. 1 ЗЕ), или по силата на пряко сключен договор между топлопреносното предприятие и облигационния ползувател на топлоснабдения имот (Тълкувателно решение № 2 от 2018 г. по тълк. дело № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС).

В разглеждания случай от представения по делото заверен препис от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти (л.

118 – 119) се установява, че на 20. 10. 1992 г. П. Н. Ц. и Ф. Г. Ц.а са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот. Косвено от удостоверението за наследници на П. Н. Ц. (в което е отбелязано „вдовец“), предвид нормата на чл. 117, ал. 1 от Наредбата за държавните имоти (отм.), изявлението на П. Н. Ц. от 1994 г., че семейството му се състои от двама члена (л. 9) и съобразявайки също така съвпадението във фамилните имена на тези две лица, съдът приема за косвено установено, че П. Н. Ц. и Ф. Г. Ц.а са били съпрузи, които са придобили недвижимия имот през време на брака в режим на съпружеска имуществена общност. След това на 26. 10. 1994 г. П. Н. Ц. е подал до топлопреносното предприятие искане да му бъде разкрита индивидуална партида. Ф. Г. Ц.а е починала на неустановена дата след 26. 10.

1994 г., но преди 10. 09. 2020 г. Независимо от неизвестността на точния момент на нейната смърт, в крайна сметка със смъртта на П. Н. Ц. на 10. 09. 2020 г. целият процесен недвижим имот е бил наследен от ответницата, тяхна дъщеря. Във всеки случай съдът следва да приеме за установено, че през целия процесен период е било налице валидно облигационно отношение по доставянето на топлинна енергия между топлопреносното предприятие, от една страна, и ответницата и нейният наследодател П. Н. Ц. (а може би и наследодателката Ф. Г. Ц.а). При всички положения доставената през процесния период топлинна енергия трябва да бъде заплатена от ответницата – независимо дали в лично качество или поради наследяване на задълженията на П. Н.

Ц. и Ф. Г. Ц.а.

Във връзка с втория елемент от правопораждащия фактически състав, а именно реалното доставяне на топлинната енергия спрямо топлоснабдения имот, съдът допусна изготвянето на съдебно-техническа експертиза. Според експертното заключение по нея, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че сградата – етажна собственост, в която се помещава процесният недвижим имот, е присъединена към топлопреносната мрежа чрез абонатна станция. В недвижимия имот през процесния период са били монтирани четири отоплителни тела с индивидуални измервателни уреди, както и две устройства за отчитането на битовото горещо водоснабдяване (водомери за топла вода). Бил е предоставен достъп, въз основа на който средствата за търговско измерване в топлоснабдения имот са били отчетени. Що се отнася до топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, вещото лице намира, че тя е била правилно изчислена от ищеца съобразно изискванията на подзаконовата нормативна уредба в областта на топлосмабдяването.

Технологичните разходи са били приспаднати. При това положение вещото лице достига до обоснования извод, че стойността на реално доставената топлинна енергия през процесния период възлиза на общо 855 лева и 91 стотинки.

Предвид основателността на исковете за установяване на съществуването на 3 задължения, свързани с доставянето на топлинна енергия, сбъдва се вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането на направеното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност. Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълк. дело № 3 от 2011 г. на ОСГК на ВКС, паричните задължения, свързани с доставянето на топлинна енергия, съставляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, за които намира приложение специалната тригодишна погасителна давност. В дадения случай процесните парични задължения са възникнали при действието на общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., при чието действие изискуемостта на паричните задължения настъпва с изтичането на 45-дневен срок от края на периода, за който тези задължения се отнасят (чл. 33, ал. 1). В разглеждания случай най-ранното претендирано парично задължение е това за месец май 2019 г. Тогава 45-дневния срок започва да тече от 01. 06. 2019 г. Този 45-дневен срок следователно е изтекъл на 15. 07.

2019 г. (понеделник – присъствен ден) и съответното задължение е станало изискуемо.

От този момент е отпочнала да тече специалната тригодишна погасителна давност. За това най-ранно претендирано задължение тя е щяла да изтече на 15. 07. 2022 г.

Течението на погасителната давност обаче е спряло през периода 13. 03. 2020 г. – 22.

05. 2020 г. (точно седемдесет дни) на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. изм. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Изглежда вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е пропуснало да отчете този период на спиране на погасителната давност.

Поради това погасителната давност за най-ранното претендирано парично задължение е изтекла на 23. 09. 2022 г. (15. 07. 2022 г. + 70 дни), което е било петък и присъствен ден. Ищецът е предявил осъдителния иск на по-късна дата – чак на 27. 03. 2023 г., поради което това най-ранно задължение е погасено по давност. Понеже между тези две дати (23. 09. 2022 г. и 27. 03. 2023 г.) има цели шест месеца, то погасени по давност се явяват и паричните задължения за доставената топлинна енергия за следващите шест месеца. Така погасени по давност са претендираните от ищеца парични задължения от промеждутъка 01. 05. 2019 г. – 30. 11. 2019 г. От фактурите на ищеца се установява, че стойността на тези парични задължения възлиза на общо 108 лева и 99 стотинки. Така възражението на ответницата за изтекла погасителна давност се явява частично основателно. Съдът следва да присъди на ищеца стойността на доставената топлинна енергия в размер на 746 лева и 92 стотинки (855,91 – 108,99), която парична сума е равностойна на 381 евро и 89 евроцента.