Решение № 105 от 25.03.2021, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Г.О. , 25.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.О., VIII СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Трифон П. Славков като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20204120101588 по описа за 2020 година

Производството е по предявен по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Енерго-Про Продажби” АД иск за установяване, че С. М. С. от гр. Г.

О. му дължи сумата от 1406,12 лв. – главница, за доставена в периода от 22.12.2019 г. до 21.05.2020г. електрическа енергия за имот, находящ се в гр.

Г.О., ул. ***, с аб. номер ***, както и сумата от 32,66 лв. – лихви за забава, изтекли върху главното вземане в периода от датата на падежа на всяка една фактура до 20.07.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. № 734/2020г. на ГОРС.

По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който ответникът признава исковете на основание чл. 237, ал. 1 ГПК. Приложил е системен бон за заплащане на част от задължението.

Горнооряховският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 734/2020 г. по описа на ГОРС, вземанията по настоящото производство не съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Исковете са недопустими.

За допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК е необходимо да е налице пълен идентитет на претенциите, заявени в двете производства – 1 по основание, размер и период, доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано заповедното производство и за които е издадена заповед за изпълнение.

Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното такова по чл. 410 и сл. ГПК. Това е така, доколкото искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Изложеното е основание да се приеме, че искът по чл.

422ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявеното в заповедното производство.

Сочената идентичност е процесуална предпоставка, както за редовността на иска, респективно за надлежното сезиране на съда, така и за допустимостта на предявената претенция. С решението по този иск ще бъде признато или отречено същото право, за което е издадена заповедта, поради което в заявлението за издаването трябва да бъдат посочени всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на вземането.

Съдът, който разглежда предявения по реда на по чл. 422 ГПК иск, следва да съобрази, че с него кредиторът продължава защитата си по повод направени възражения на длъжника в заповедното производство, поради което не може да променя материалноправната характеристика на вземането, като се произнася по нещо различно от предявеното в заповедното производство. Съдът извършва преценка за идентичност на претендираното материално субективно право съобразно неговата индивидуализация, въведена от кредитора, съответно – ищеца по иска за съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум.

В конкретния случай, не е налице идентитет на претенциите, заявени в двете производства за главница и лихва по размер, доколкото в заповедното производство, ищцовото дружество изрично претендира вземането от 623,79 лв., представляващо главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени 2 за периода 11.04.2017 г. – 11.07.2017 година, за обект с абонатен № 0500704225, гр. Г.О., ул.*** и клиентски № 1500075740, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 30.06.2020 година до окончателното плащане, както и сумата от 186,73 лв., представляваща мораторна лихва. Периода, за който е изчислена мораторната лихва на всяка една от претендираните фактури, е периода на падежа на същата до 11.06.2020 г.

В настоящото исково производство се твърди, че главницата по договора за продажба на ел. енергия на първо място е за обект № 0500704222 и в общ размер на 1438,78 лева, формирана от сумата в размер на 1406,12 лева, представляваща цената за консумираната енергия по фактури издадени за периода 12.02.2020 г. до 15.06.2020 г., както и мораторна лихва за периода от падежа на всяко задължение по издадените фактури до 20.07.2020 и в общ размер на 32,66 лв., какъвто период, обект и размер на вземанията в заповедното производство не е заявено.

В исковата молба и в издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, са посочени различни вземания периоди и абонатни номера, от които се твърди да произтичат вземанията на ищцовото дружество за главница и моаторна лихва, т. е. не е налице идентитет на претенциите, заявени в двете производства по основание и размер.

Предвид изложеното и на основание чл. 130 ГПК, производството по делото следва да се прекрати изцяло, тъй като така предявения иск е недопустим. В този смисъл Решение № 169 от 04.01.2016 г. по т. д. № 700/2011 г. II ТО ВКС, Решение № 43 от 11.03.2013 г. по т. д. № 325/2012 г. II ТО на ВКС, Решение № 171 от 24.04.2012 г. по гр. д. № 801/2011 г. IV ГО на ВКС.

Съгласно т. 13 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410, съответно по чл. 417 3

ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл. 418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване.

Ето защо следва да бъде обезсилена издадената по ч. гр. д. № 734/2020 г. на ГОРС, Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 762/01.07.2020 г. по описа на ГОРС.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 9493 от 19.10.2020 г., подадена от “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691 срещу С. М. С., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.Г.О., , ул.***, ет.1, ап.2, с която е предявен положителен установителен иск за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1406,12 лв. – главница, за доставена в периода от 22.12.2019 г. до 21.05.2020г. електрическа енергия за имот, находящ се в гр. Г.О., ул. ***, с аб. номер ***, както и сумата от 32,66 лв. – лихви за забава, изтекла върху главното вземане в периода от датата на падежа на всяка една фактура до 20.07.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. № 734/2020г. на ГОРС, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОБЕЗСИЛВА, Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 762/01.07.2020 г., издадена по ч. гр. д. № 734/2020 г. по описа на ГОРС в полза на "“ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691 срещу С.

М. С., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.Г.О., , ул.***, ет.1, ап.2 за сумата в размер на 623,79 лв., представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода 11.04.2017 г. – 11.07.2017 година за обект с абонатен № 0500704225, гр.Г.О., ул.*** и клиентски № 1500075740, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 30.06.2020 година до окончателното плащане; сумата 186,73 лв., представляваща мораторна лихва за периода на падежа на фактурите до 11.06.2020 г., както и сумата 25,00 лв., държавна такса и сумата 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

4

Решението има характер на определение и подлежи на обжалване от ищеца пред Окръжен съд гр. В. Търново в едноседмичен срок от съобщението.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело № 734/2020 г. по описа на ГОРС.

Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________ 5