Решение № 20153 от 27.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20153 гр. София, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110112121 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

Предявени са от ищеца Етажна собственост, находяща се в гр. София, кв.

В, бл. ****, вх. Е, представлявана от професионален домоуправител „ВХОД МЕНИДЖЪР" ЕООД с ЕИК *********, срещу ответника Ц.на Т. Д. с ЕГН **********, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 10, предл. 1 и предл. 2 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), вр. чл. 48 ЗУЕС, за признаване за установено със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на Етажната собственост сумата от общо 63,54 евро, ведно със законната лихва, считано от 29.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът сочи, че сумата се формира от следните пера: 42,84 евро, представляваща главница за управление на етажната собственост, ведно със законната лихва от 29.01.2025 г. до окончателното изплащане, и 20,70 евро, представляваща главница за поддръжка на етажната собственост, ведно със законната лихва от 29.01.2025 г. до окончателното изплащане. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски в размер на 130 евро за адвокатско възнаграждение.

В исковата молба ищецът твърди, че в изпълнение на протокол от проведено общо събрание за избор на дружеството „Вход Мениджър" ЕООД на основание чл. 19, ал. 8 ЗУЕС е сключен Договор за управление от 01.10.2019 г., въз основа на който дружеството извършва услугата по управление и поддръжка на общите части на сградата в режим на етажна 1 собственост. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 5 и т. 10, както и чл. 48, ал. 1 ЗУЕС, от компетентността на общото събрание е да определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части.

Разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС вменява в задължение на собствениците и ползвателите на обекти в етажната собственост да заплащат тези вноски. Твърди се, че ответницата Ц.на Т. Д., в качеството си на собственик/ползвател на АП. *, ЕТ. *, ВХ.*, бл. **** в гр. София, кв. В, не е изпълнила задълженията си за заплащане на дължимите вноски за управление и поддръжка. Поради неизпълнението е била инициирана заповедна производствена процедура по чл. 410 ГПК пред Районен съд - Добрич (частно гражданско дело № 439/2026 г.), по която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение.

В законоустановения срок длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск по реда на чл. 422 ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответницата Ц.на Т. Д. не е постъпил отговор на исковата молба и не е изразено становище по предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 48, ал. 8 вр. чл. 6, ал. 1, т. 8 и т. 10 ЗУЕС.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 439/2026 г. по описа на Районен съд – Добрич, XIX състав, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № **** от 13.02.2026 г. срещу Ц.на Т. Д. за сумата от 42,84 евро – главница за управление на ЕС, и сумата от 20,70 евро – главница за поддръжка на ЕС, ведно със законната лихва от 29.01.2026 г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 130,00 евро за адвокатско възнаграждение и 10,86 евро за държавна такса.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирал възражение срещу нея. В указания от съда едномесечен срок заявителят е предявил настоящите установителни искове в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид което за ищеца е налице правен интерес от предявената установителна искова претенция, а същата е процесуално допустима.

По предявения иск с правна квалификация чл. 48, ал. 8 вр. чл. 6, ал. 1, т.

8 и т. 10 ЗУЕС, видно и от дадените с Определение № 26385/21.07.2026 г. указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: че е възникнала етажна собственост и представляващият я професионален домоуправител „Вход Мениджър“ ЕООД разполага с надлежна представителна власт (валидно решение по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС и сключен 2 договор от 01.10.2019 г.); че ответната страна е притежавала качеството собственик, ползвател или обитател на самостоятелен обект № 2, находящ се в сградата в режим на ЕС през процесния период; че на проведени законно свикани общи събрания на ЕС са взети валидни решения, които възлагат в тежест на собствениците и обитателите по вид, основание и конкретен размер задължения за разходи за управление и поддръжка на общите части за процесния период, както и конкретния размер на дължимите суми и начина на тяхното формиране.

На основание § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС „разходи за управление и поддържане“ са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата. По аргумент от чл. 48, ал. 8 ЗУЕС за поддържане на общите части на етажната собственост собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с решение на общото събрание. По силата на чл. 6, ал. 1, т. 10 вр. т. 8 ЗУЕС собствениците са длъжни да заплащат разходите за управлението и за поддържането на общите части на сградата, както и да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост.

За доказване на твърденията си по делото ищецът е представил три протокола от проведени Общи събрания на собствениците в етажната собственост в гр. София, ж.к. „В“, бл. ****, вх. Е, а именно:

1. Протокол от проведено на 15.09.2020 г. Общо събрание на ЕС (ведно с протокол за поставена покана от 07.09.2020 г. и протокол за поставено съобщение за изготвен протокол от 20.09.2020 г., подписани като свидетел от Ц. Т. Д.). Видно от присъствения списък към протокола, ответницата Ц. Т. Д. се е подписала за самостоятелен обект ап. № 2 на ет. 1. Съгласно т. 1.2 от този протокол Общото събрание е взело решение: „да се актуализира вноската за поддръжка на ЕС като се увеличи с 2,50 лв. на обитател; да се събират по 9,50 лв. на обитател за шест месеца погасителен план; за тези шест месеца да се събират по 20 лв. за фонд „Ремонт и обновление“, след това по 30 лв. за фонд ремонт и обновление“. По т. 3 от същия протокол е взето решение:

„поради натрупани задължения към Етажната собственост да бъдат предприети съдебни действия спрямо собствениците на самостоятелни обекти със задължения над 250 лв. на ап. № 9 по реда на гражданското законодателство и чл. 38 от ЗУЕС“.

2. Протокол от проведено на 24.05.2021 г. Общо събрание на ЕС, в присъствения списък на който отново фигурира Ц. Д. за ап. № 2, ет. 1. Видно от съдържанието на протокола обаче, по т. 1 от дневния ред (относно представяне на финансов отчет и промяна на месечните парични вноски за 3 управление и поддръжка и ФРО) изрично е удостоверено, че „По т. 1 не бяха взети решения“, по т. 2.1 е одобрена единствено оферта на „Хидро Итали“ на стойност 4860 лв., която сума да се заплати от ФРО, а по т. 3 от дневния ред (относно подаване на заявления по реда на чл. 410 ГПК срещу некоректните платци) след проведена дискусия са взети единствено решения за сигнализиране на ЧЕЗ и асансьорната фирма, без да е гласувано решение за принудително събиране на вземания срещу етажни собственици.

3. Протокол от проведено на 15.06.2022 г. Общо събрание на ЕС (приложен с дата на поканата 07.06.2022 г.), в който по т. 1 и по т. 3 (относно подаване на заявления по чл. 410 ГПК срещу некоректните платци) изрично е отразено, че „не бяха взети решения“, а по т. 2.1 е взето решение да се извърши ремонт на покрив по оферта на „Ремонт Мениджър“ ЕООД на стойност 7185 лв. с 10% отстъпка, разпределена на 18 месечни вноски между всички самостоятелни обекти.

При съвкупния анализ на така представените писмени доказателства настоящият съдебен състав намира, че ищецът, въпреки изричните и подробни указания по разпределението на доказателствената тежест, дадени с Определение № 26385/21.07.2026 г., не доказа основанието и размера на предявените установителни искове.

На първо място, дори да се приеме от вписванията в присъствените списъци, че ответницата е собственик или ползвател на ап. № 2 на ет. 1 в етажната собственост, от представените три протокола от ОС по никакъв начин не могат да бъдат изведени претендираните суми. В протоколите от 24.05.2021 г. и 15.06.2022 г. изобщо не са гласувани решения за определяне на месечни вноски за управление и поддръжка на общите части. Единственото решение за такива вноски се съдържа в т. 1.2 от Протокола от 15.09.2020 г., където е гласувано вноската за поддръжка да се увеличи с 2,50 лв. на обитател, както и да се събират по 9,50 лв. на обитател за шест месеца погасителен план. По делото обаче липсват каквито и да било доказателства какъв е бил първоначалният размер на вноската преди увеличението от 2,50 лв., липсват данни (извлечение от Книгата на етажната собственост) колко лица са били регистрирани като обитатели в ап. № 2 през съответния период, за да може да се изчисли месечното задължение по чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, и не е представен твърденият в исковата молба Договор за управление от 01.10.2019 г. и решението за избор на професионалния домоуправител по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, от които да е видно каква такса за управление на ЕС е била уговорена и гласувана за всеки самостоятелен обект.

На следващо място, видно от съдържанието и на трите представени протокола от Общи събрания на етажната собственост (по т. 3 от дневния ред на всеки от тях), липсва взето решение от Общото събрание за предприемане на действия по принудително събиране на вземанията по съдебен ред / подаване на заявление по чл. 410 ГПК спрямо ответницата Ц.на Т. Д. (за ап. № 2). На събранието от 15.09.2020 г. такова решение за предприемане на съдебни 4 действия по чл. 38 ЗУЕС е гласувано изрично и единствено спрямо собствениците на ап. № 9 със задължения над 250 лева (докато процесната претенция спрямо ап. № 2 е и под този праг – в общ размер на 63,54 евро или 124,27 лева), а на проведените на 24.05.2021 г. и 15.06.2022 г. общи събрания по т. 3 от дневния ред решения за подаване на заявления по реда на чл. 410 ГПК срещу некоректни платци изобщо не са били гласувани и приемани.

Липсата на както на представен договор и протокол за избор на дружеството „Вход Мениджър“ ЕООД по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, така и на взето от Общото събрание решение за принудително събиране на вземанията спрямо ответницата и за установяване на неплатено от нея задължение по перо и размер в протокол на ОС, допълнително обосновава извода за недоказаност на исковата претенция.

Поради пълната недоказаност на елементите от правопораждащия фактически състав по чл. 48, ал. 8 вр. чл. 6, ал. 1, т. 8 и т. 10 ЗУЕС досежно периода, основанието за начисляване и конкретния размер на претендираните вземания от 42,84 евро и 20,70 евро, предявените обективно кумулативно съединени искове се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло, ведно с акцесорната претенция за законна лихва.

По разноските:

При този изход на спора ищецът няма право на разноски в заповедното и в исковото производство. Ответницата не е взела участие в производството и не е претендирала или направила разноски, поради което такива не й се следват.