Решение № 1890 от 01.12.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1890 гр. Варна, 01.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20213110109313 по описа за 2021 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба предявена във ВРС с регистрационен вх. № 16279/25.06.2021 год. от ищеца К. Ц. К. против ответното дружество ЗАД „О. З.“ с цена на иска 300 лева.С главния осъдителен иск е съединено и акцесорно искане с правно осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане и на законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 25.06.2021 г. и до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът основава исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства:На 13.08.2020 г. на ищеца К. била връчена ПДИ по ИД № 197/20 г. по описа на ЧСИ Х. Г. с рег.№ ****, ведно с изпълнителен лист №5849/19.07.2018 г. издаден по гр.д. № 19554/2017 г. по описа на 18 с-в при ВРС. След получаване на поканата за доброволно изпълнение, с приложения по - горе описан изпълнителен лист, ищецът веднага потърсил услугите на адвокат, за да защити правата и законните си интереси.Кр. К. твърди, че не бил дал повод за завеждане на изпълнителното производство, тъй като заплатил доброволно, по сметка на ответното дружество, своето задължение възникнало на основание влязло в законна сила Решение по гр.д. №19554/2017 г. по описа на 18 с-в при ВРС. Плащането било извършено по банков път, което било видно от платежно нареждане с № 014V82013LOW от 20.07.2018 г. от „***“ АД на 20.07.2018г. или повече от два месеца преди да бъде образувано на 27.09.2018г. ИД 632/2018г. по описа на ЧСИ Й. М. с рег.№*** с молба с вх.№03813/27.09.2018г.Твърди се, че на 11.02.20г. ЧСИ Й. М. с рег.№ *** изпратила придружително писмо с изх. № 791/11.02.2020 г, ведно с приемо-предавателен протокол с изх.№ 790/11.02.2020г. по ИД 632/2018г., посоченото изпълнително дело на ЧСИ Х. Г. с рег.

№ ****,за продължаване на изпълнителните действия по удовлетворяване на вземането.На 17.08.2020г. след като ищецът получил ПДИ и ангажирал адвокат, последния подал молба по изп.д. № 197/2020 г. по описа на ЧСИ Х. Г. с рег.№ **** за прекратяване на посоченото дело, ведно с договор за правна защита и съдействие за заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство по изпълнителното дело в размер на 300.00 лева. Сторените в изпълнителното производство разноски от К.К. -длъжник по делото в посочения размер се явявали необходим разход във връзка със защитата на правата и законните му интереси по неоснователно образуваното срещу него изпълнително дело. Заплатения от К.К. хонорар бил 1 в пряка причинна връзка с факта на воденото срещу него дело.

С оглед на което, в полза на ищеца, твърди същия, че било налице парично вземане срещу ответното дружество ЗАД „О. З.“ АД, ЕИК *** в размер на 300.00 /триста/ лева, представляващо претърпени имуществени вреди в посочения размер, изразяващи се в заплатено от К.К. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело. Сочи се още, че с Постановление от 01.09.2020г. ЧСИ Х. Г. рег.№**** прекратил на основание чл.433, ал.1, т. 1 от ГПК изп.д. № 2020****0400197, което влязло в законна сила на 27.11.2020 г. Постановлението било получено от ищеца с съобщение с изх.

№ 11627/01.09.2020г. изпълнителното дело № 2020****0400197 по описа на ЧСИ Х. Г. с рег.

№****.

Предвид гореизложените обстоятелства,ищецът е отправил искането си по смисъла на чл. 127, ал. 1 т. 5 ГПК а именно да бъде постановено Решение, по силата на което съда да осъди ответника „О. З.“ АД, ЕИК ***,да заплати на ищеца К. Ц. К., ЕГН **********, с адрес : **** СУМАТА в размер на 300.00/триста/ лева по следната банкова сметка IBAN:

***, с титуляр К. Ц. К., представляваща претърпени имуществени вреди в посочения размер, изразяващи се в заплатено от ищеца, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по неоснователно образуваното срещу него изпълнителното дело № 2020****0400197 по описа на ЧСИ Х. Г. с рег.№****, ведно с законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска 25.06.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.Ищецът желае и в негова полза да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски.В подкрепа на твърденията и исканията си ищецът е направил доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, чрез надлежно упълномощения му процесуален представител - адв. Св. С. от САК е депозирало отговор на исковата молба.В раздел първи от отговора ответната страна е навела възражения за недопустимост на иска. Твърди се от ответната страна, че в случая претендираното вземане на ищеца е преклудирано с влизането в законна сила на Постановлението за прекратяване на изпълнителното производство. Действително, не отрича ответника, че ищецът е имал възможността да претендира сторените от него разноски в изпълнителното производство, именно като ги претендира в самото изпълнително дело, но било видно от представените документи, че същият е пропуснал да стори това, поради което била налице преклузия.

Принципно редът за претендиране на разноските, направени от длъжник в изпълнително дело , пояснява ответника, чрез адв. С., изисквал да се представят доказателства за ангажирането на адвокатска помощ и доказателства за нейното заплащане пред съдебния изпълнител, като било видно от представените доказателства в настоящото производство, че същото не било сторено. Видно било, обаче от представената с настоящата искова претенция, молба до ЧСИ Х. Г., с която било искано прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, че никъде изрично не било упоменато искане за присъждане на направените разноски в полза на длъжника. Следователно и в постановлението за прекратяване съдебният изпълнител не се произнесъл в тази част. В случай, че съдебният изпълнител откаже или не се произнесе досежно сторените от длъжника разноски в изпълнителното дело, последният имал право да обжалва постановлението на съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал. 2, т.7 ГПК. След получаване на акта на съдебния изпълнител, длъжникът имал двуседмичен преклузивен срок, за да подаде жалба срещу постановлението на съдебния изпълнител до окръжния съд. В конкретния случай това действие не било извършено от страна на длъжника, въпреки че в закона била уредена такава процесуална възможност. Произнасянето за разноските, сочи ще ответника, че произтича от процесуалния закон - чл. 248 ГПК, осъществява се само по висящ процес и съответно подлежи на разглеждане само в производството, в което са извършени те. В изпълнителният процес компетентен да се произнесе по искане за разноски бил съответния съдебен изпълнител, по реда на чл. 79 ГПК. В съдебната практика,подчертава ответника, че е установено, че : цитат : „ когато производството бъде прекратено, разноските са за взискателя, като този въпрос се решава от съдия -изпълнителя в 2 изпълнителното производство, а не в отделен исков процес „. В този смисъл било постановено Определение № 256 от 26.01.2018 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 117/2018 г. В същият смисъл било постановено и Определение № 2185 от 22.06.2021 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 1323/2021 г., където съдът приемал следното: цитат: „Длъжникът по изпълнението има процесуално право да обжалва постановлението за разноските съгл. т.

7, включително отказът на ЧСИ да се произнесе по искането за намаляването на адвокатско възнаграждение /в този смисъл определение № 403/01.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1762/2008 г. по описа на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК/. Жалбата срещу такъв отказ е допустима и подлежи на разглеждане по същество. За тази цел обаче е необходимо да има надлежен акт на ЧСИ, например сметка, изготвена съгласно чл. 79 от ЗЧСИ, в който да са обективирани таксите и основанието за тяхното начисляване или да е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение при възражение в тази насока.

Този извод следва и от възприетото в Тълкувателно решение № 3/12.07.2005 г. по т. д. № 3/2005 г. по описа на ВКС, ОСГТК, че производството по жалба срещу действия на ЧСИ е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършено незаконно действие на съдебния изпълнител или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С оглед предмета на това производство, окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт. Следователно може да бъде сезиран с жалба едва когато такъв акт бъде издаден. От изложеното следва, че е необходимо длъжникът по изпълнението да е отправил претенцията си за недължимост или прекомерност на определените разноски първо пред ЧСИ, като в случай на отхвърляне на искането му съответният акт на ЧСИ по въпроса за разноските подлежи на обжалване пред съда. „В конкретния случай претендираната сума, обобщава ответника, в настоящото производство не следвало да бъде присъждана. В тази връзка следвало да бъде отчетено обстоятелството, че ищецът не бил поискал направените разноски в изпълнителното производство, въпреки предоставената му възможност да направи искане с молбата за прекратяване, прилагайки и доказателство за реално извършените разходи в тази насока, както и в случай на непроизнасяне да обжалва акта на съдебния изпълнител.В допълнение, ответната страна счита, че ищецът завеждайки настоящата искова претенция по този начин осъществява злоупотреба с право, доколкото имал възможността да претендира разноските в изпълнителното производство, с единствената цел присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и в настоящото дело. В случая, поведението на ищцовата страна, според ответното дружество можело да бъде квалифицирано като злоупотреба с право, тъй като очевидно целта била ищецът да се обогати с разноски за „заплатено“ адвокатско възнаграждение.

В раздел втори на отговора на искова молба, в случай че съда счете предявеният иск за допустим, ответното дружество оспорва изцяло същият, както по основание, така и по размер, като доводите на ответника за това са следните: 1. В случай, че съда счете предявената искова претенция за допустима, то ответника намира исковата претенция за неоснователна поради следните съображения: В конкретния случай ищецът не бил представил каквито и да са доказателства за извънсъдебното уведомяване на ответника за извършеното плащане. От приложенията към исковата молба липсвали доказателства за надлежното уведомяване на ответното дружество (в случая нямало представена нарочна молба с входиран номер, по описа на ЗАД „О. З.“ АД, в която ищецът да представи платежния документ), поради което не можело да се направи обоснован извод, че ответникът бил уведомен за погасяването на съответното задължение. Ответното дружество било уведомено за извършеното плащане, едва с получаване на молбата от ищеца с искане за прекратяване на изпълнителното производство, като въз основа на представеното платежно нареждане ищецът признал погасяването на задълженията и не възразил производството по изпълнителното дело да бъде прекратено. С оглед гореизложеното, счита ответното дружество, че ищецът е дал повод с извънпроцесуалното си поведение за завеждане на изпълнителното производство, поради което направените от него разноски не следвало да бъдат заплащани от ответника. 2. Отделно от горното, ответната страна намира 3 претендирания размер на исковата претенция за завишен.В тази връзка ответната страна сочи, че разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвиждала, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото по искане на насрещната страна, може да се определи по-нисък размер на разноските, но не по-малко от минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА.

Определянето на размера следвало да е в съответствие с предвиденото в чл. 10, ал.1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, че за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. - 200 лв., и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7. Размерът на спорното за събиране вземане в неговата цялост възлизало на 158,34 лв., т.е. минималното възнаграждение на адвоката за защита в изпълнителния процес възлизало на 200 лв.

Разпечатката съдържа 20 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a29af755-2632-49d2-a5f9-b463a3bd67a9