Решение № 58 от 05.06.2026, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Луковит, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря ТЕОДОРА Д. ЙОЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Административно наказателно дело № 20254320200140 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба, подадена от А. К. С. ЕГН ********** с постоянен адрес в ***, против Наказателно постановление № ***, издадено на 12.03.2025 г. от Началник РУ в ОДМВР-Ловеч, РУ Луковит, с което на жалбоподателя на основание чл. 53, ал. 1 от ЗДвП и чл. 80, т. 5 от ЗБЛД е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева за извършено нарушение на чл. 6 от ЗБЛД.

В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, издадено в нарушение на нормите на ЗАНН. Твърди се, че жалбоподателят по никакъв начин не е извършил вмененото му нарушение.

Жалбоподателят А. К. С., редовно призован, не се явява.

Представлява се от процесуален представител адв. Р. М. от ЛАК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление, сочейки че същото е незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, Началника на РУ-Луковит при ОДМВР-Ловеч, не се явява и не се представлява.

Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 16.02.2025 г. около 02:38 ч. в ***, полицейските служители Ц. С. и Г. Г. извършили полицейска проверка на лицето А. К. С., при която последният не е представил документ от който да бъде установена самоличността му.

Във връзка със случая на жалбоподателя са съставени четири броя АУАН, включително процесния АУАН № ***, Серия АД, бл. № 3643553 от 16.02.2025 г.

При съставяне на АУАН на 16.02.2025 г. не били отразени обяснения и възражения на нарушителя. Същият отказал да подпише акта и разписката за връчването му, което било удостоверено с подпис на свидетел – Ц. Д. С. – мл. Автоконтрольор при РУ Луковит на същата дата.

1

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.

Въз основа на АУАН, наказващият орган Началника на РУ Луковит – Г.Д.Г. издал обжалваното наказателно постановление № *** от 12.03.2025 г., с което за нарушение по чл.

6 от ЗБЛД, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 80, т. 5 от ЗБЛД на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 50,00 лева.

Така установена фактическата обстановка се установява от доказателствата приобщени по делото и описани в съдебния протокол, а така също и от показанията на разпитаните в хода на съдебното производството свидетели Г. В. Г. /актосъставител/ и Ц. Д.

С. /свидетел при установяване на нарушението и съставяне на АУАН/.

От показанията на св. Г. В. Г. се установява, че заедно с колегата си Ц. Д. С. били нощна смяна, когато жалбоподателя се опитал да осуети извършване на полицейска проверка неспирайки на подаден светлинен сигнал и сигнал със стоп-палка. Вследствие на което бил последван от полицейските служители със светлинен и звуков сигнал и проверката е извършена на ул. „Александър Стамболийски“. Свидетелства, че по време на проверката нарушителят не е имал документи със себе си и следователно не са представени такива на служителите на реда, от които да се установи самоличността му.

Свидетелят сочи, че лицето било във видимо нетрезво състояние и леко агресивен, изразен мирис на алкохол, завален говор, неясен поглед. Заявил пред служителите на реда, че може да бие четирима полицаи наведнъж.

От показанията на св. Ц. Д. С. се установява, че нарушителят се опитал да осуети извършване на полицейска проверка не спирайки на подаден светлинен сигнал и сигнал със стоп-палка. Така създала се ситуация наложила полицейските служители да последват нарушителя със светлинен и звуков сигнал. Краткото преследване приключило със спиране на нарушителя в лявата част на платното на ул. „Ал. Стамболийски“. Свидетелства, че при поискване да представи документи за самоличност, нарушителят категорично отказвал, държал се грубо и арогантно.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в рамките на 14- дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията затова са следните:

Съдът намира, че процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП е проведена при липса на съществени процесуални нарушения. Същите са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание. Нарушението е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, както и описание на нарушението от фактическа страна. Както в акта, така и в процесното по делото наказателно постановление, издадено въз основа на акта, е посочена нарушената разпоредба на ЗДвП и съответстващата и санкционна такава.

Фактът на неизпълнение на задължението, произтичащо от нормата на чл. 6 от ЗБЛД не е спорен по делото. Писмените и гласните доказателства в тази насока са непротиворечиви, взаимно се подкрепят и съдът ги кредитира с доверие. Възражения в тази насока са направени от процесуалния представител на жалбоподателя, адв. М.. Последният сочи, че самоличността на нарушителя е безспорно установена, а така също, че бил добре известен на полицейските служители.

Разпоредбата на чл. 6 от ЗБЛД предвижда, че гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност.

За осъществяване на нарушението по чл. 6 от ЗБЛД е необходимо от обективна страна да е налице неизпълнение на задължението за удостоверяване на самоличността от 2 лице при направено искане от компетентни длъжностни лица. При съставяне на АУАН, или жалбата от страна на нарушителя не е посочено проверката да е извършена от лица, които не са полицейски служители, нито е оспорил компетентността на извършилите проверката лица. Последната пряко произтича от ЗМВР, съгласно който полицейските служители имат право да извършват проверка на самоличността на лица чрез изискване на документи за самоличност. Очевидно е от описанието в АУАН и наказателното постановление, че установеното непредставяне на документ за самоличност от страна на жалбоподателя е посочено да е станало именно при извършена проверка. Налице е в тази връзка отразено в акта и наказателното постановление конкретно поведение на нарушителя, което очертава изпълнителното деяние на нарушението и то е съотнесено към разпоредбата на точно определен законов текст - чл. 6 от ЗБЛД.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че безспорно се установява извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 6 от ЗБЛД. На посочената в акта и наказателното постановление дата и място жалбоподателят А. К. С. при извършена полицейска проверка не представя документ с който да бъде удостоверена неговата самоличност. В случая описаното текстово поведение, изразило се в бездействие, съпоставено с цитираната като нарушена законова разпоредба, съдържаща задължение за конкретно действие, не създава неяснота или противоречие и дава възможност на посочения като нарушител да разбере за какво се ангажира отговорността му. В тази насока и не може да се счете, че за очертаване съставомерните признаци на нарушението по чл. 6 от ЗБЛД в акта или наказателното постановление задължително поименно следва да се посочва конкретното длъжностно лице, което е поискало удостоверяване самоличността от дадено лице.

Ето защо, напълно достатъчно се явява обстоятелството, че в АУАН и НП е посочено, че на съответната дата лицето не е могло да представи документ за самоличност.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателят А. К.

С. от обективна и субективна страна е осъществил състава на административно нарушение по чл. 6 от ЗБЛД.

От обективна страна, на 16.02.2025 г. при извършена проверка от служители при РУ Луковит не е представил български личен документ. От субективна страна, деянието е извършено при форма на вината непредпазливост, в нейната разновидност небрежност, тъй като е бил длъжен да знае задължението си по чл. 6 ЗБЛД, съгласно който „Гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност“ и в конкретния случай е могъл да съобрази поведението си с посочената правна норма, и при поискване от контролните органи да представи български личен документ.

Ето защо, съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал деянието като нарушение по чл. 6 от ЗБЛД. Санкционната норма на 80, т. 5 от ЗБЛД /в действащата към датата на нарушението редакция/ предвижда наказание глоба от 50 до 300 лв. на този, който не представи български личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица.

Случаят не следва да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са налице законовите предпоставки за това. Същото не се отличава с пониска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от същия вид.

Обстоятелствата, при които е извършено и установено не разкриват маловажност. В показанията си разпитаните по делото свидетели установяват, че нарушителят е имал неадекватно поведение, нарушавал е обществения ред, не е изпълнявал даваните му устно от служителите на МВР разпореждания. Поведението на жалбоподателя се отличава с висока степен на обществена опасност, тъй като препятства упражняването на контролните функции на органите на реда и създава реален риск за обществения ред.

Предвид всичко гореизложено съдът счита, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде 3 потвърдено, а жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***, издадено на 12.03.2025 г. от Началник РУ в ОДМВР-Ловеч, РУ Луковит, с което на жалбоподателя А. К. С. ЕГН ********** с постоянен адрес в ***, за нарушение по чл. 6 от ЗБЛД, на основание чл. 53, ал.

1, ЗАНН и чл. 80, т. 5 от ЗБЛД е наложено наказание глоба в размер на 50,00 /петдесет лева/, като правилно и законосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните пред Административен съд гр. Ловеч по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________

4