Определение № 59 от 14.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 59 гр. П., 14.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20235001000271 по описа за 2023 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

По в.т. дело № 271/2023 година по описа на Апелативен съд – П. е постановено реШ.е № 416/30.11.2023 година.

След постановяване на реШ.ето на въззивната инстанция, по делото е подадена молба с вх. № 426/17.01.2024 година от адвокат Ш. М. Б. от АК – П. в качеството на пълномощник на И. Г. П., за изменението му в частта за разноските. Искането касае постановения диспозитив, с който „Б.Д.С.К.“ АД е осъдена да заплати на И. Г. П. разноски за въззивното производство съобразно изхода на спора в общ размер от 7456,63 лева. В молбата е отразено, че в посочения размер е включено и възнаграждението от 5363,22 лева, което се дължи не на страната по делото, а лично на адвокат Ш. Б. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, заради осъществената безплатна правна защита на И. П. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата като материално затруднено лице. Искането е да се измени въззивното реШ.е в частта за разноските в посочения смисъл, като бъде 1 осъдена „Б.Д.С.К.“ АД да заплати сумата в размер от 5363,22 лева адвокат Ш. Б., а не на представлявания от нея жалбоподател И. П.. на

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е подаден писмен отговор от другата страна по делото – „Б.Д.С.К.“ АД.

Апелативният съд намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е процесуално допустима. Процесуалната възможност да се иска от съда, постановил съдебния акт, изменението или допълването му в частта за разноските, е изрично уредена в чл. 248, ал. 1 от ГПК. При подаването на молбата е спазен срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

По същество съдът намира за основателно искането за изменение на реШ.ето в частта за разноските.

От договора за правна помощ е видно, че адвокат Ш. Б. е осъществявала безплатна правна помощ на жалбоподателя И. П. в качеството му на жалбоподател пред въззивната инстанция. В този случай дължимото адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата следва да бъде присъдено лично на адвокат Ш. Б., а не на представлявания от нея И. П.. Поради това реШ.ето за разноските в тази му част следва да бъде изменено. На И. П. се дължи само част от заплатената от него държавна такса, която е претендирана като разноски със списъка по чл. 80 от ГПК, съобразно уважената част от въззивната жалба. Останалата сума от разноските за адвокатско възнаграждение се дължи лично на адвокат Ш. Б..

Обжалваемият интерес във въззивното производство е общо 407348,78 лева, като въззивната жалба е основателна до размера на 104311,77 лева и неоснователна за 303037,01 лева. С оглед на това от общо заплатената държавна такса от 8175,09 лева И. П. има право на разноски съобразно уважената част от жалбата в размер на 2093,41 лева. Общият размер на адвокатското възнаграждение съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно обжалваемия интерес, е 20943,95 лева. От тях с оглед изхода на спора адвокат Ш. Б. има право на възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 5363,22 лева. „Б.Д.С.К.“ АД следва да бъде осъдена да заплати на адвокат Б. тази сума. РеШ.ето в частта, с която банката е осъдена да заплати на И. П. разноски за въззивното производство в размера над 2093,41 лева до 7456,63 лева / или за 5363,22 лева/ следва да бъде 2 отменено.

По изложените съображения П.ският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ реШ.е № 416 от 30.11.2023 година, постановено по в.т. дело № 271/2023 година по описа на Апелативен съд – П. В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, в следния смисъл:

В диспозитива на реШ.ето вместо:

„ОСЪЖДА „ Б.Д.С.К.“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „М.“ № 19, да заплати на И. Г. П., ЕГН **********, с адрес с. Б., област П., ул. „Г.С.“ № 5, със съдебен адрес гр.П., ул. „В.“ № 4, ет.3, адв. Ш. Б., разноски за въззивното производство, съобразно изхода на спора, в размер на 7456,63 лева.“ да се чете:

ОСЪЖДА „Б.Д.С.К.“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „М.“ № 19, да заплати на И. Г. П. , ЕГН **********, с адрес с. Б., област П., ул. „Г.С.“ № 5, със съдебен адрес гр.П., ул. „В.“ № 4, ет.3, адв. Ш. Б., разноски за въззивното производство, съобразно изхода на спора, в размер на 2093,41 лева.

ОСЪЖДА „Б.Д.С.К.“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „М.“ № 19, да заплати на адвокат Ш. М. Б. от АК – П., с личен номер ...., с адрес град П., ул. „В.“ № 4, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона аз адвокатурата, за осъществената безплатна правна защита пред въззивната инстанция на И. Г. П., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на 5363,22 лева съобразно изхода на спора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4