Решение № 5040 от 17.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5040 гр. София, 17.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20241110201798 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. М. Т., ЕГН ********** чрез неговия упълномощен процесуален представител – адв. С. С. от САК срещу наказателно постановление № 23-4332-028471/28.11.2023 г., издадено от Гергана Владимирова Борисова –началник група при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 5 Март 1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ са му наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на въззивника, както и за некоректно приложение на материалния закон, поради липсата на корелативно необходимата субективна страна на вмененото административно нарушение. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.

1

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С. С. от САК, с пълномощно по делото, който поддържа жалбата и изложените в нея съображения.

Претендират се разноски за оказаната безплатна правна помощ.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител , който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С постановление от 10.11.2023 г. на прокурор при СРП, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, е постановен отказ за образуване на досъдебно производство по пр. пр. № 49292/2023 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК. Разпоредено е препис от прокурорския акт, ведно с материалите по делото, да се изпратят на началника на ОПП-СДВР с оглед извършването на преценка за осъществено административно нарушение на ЗДвП, като изрично е акцентирано, че „не е установено, че именно Д. М. Т. е управлявал процесния автомобил“.

Въз основа на процесния прокурорски акт, при условията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, е издадено атакуваното наказателно постановление № 23-4332028471/28.11.2023 г. от Гергана Владимирова Борисова – началник група при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3 ЗДвП на жалбоподателя Т. са наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 2

200,00 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за това, че на 17.06.2023 г., около 17:12 ч., в гр. София, по бул.

„Сливница“, с посока на движение от бул. „М. Луиза“ към бул. „Христо Ботев“, управлява лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № ****, негова собственост, като превозното средство е било заснето с АТСС и е установено, че е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДвП – административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Препис от наказателното постановление е връчен лично на въззивника на 16.01.2024 г., като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на 22.01.2024 г., видно от отбелязването в съпроводителното писмо.

При съвкупната преценка и интерпретация на приобщените по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства, в т.ч. инкорпорираните такива по пр. пр. № 49292/2023 г. по описа на СРП, детерминираните в НП фактически обстоятелства - превозното средство, посоката му на движение, както и времето и мястото на неговото управление бяха установени по безспорен и несъмнен начин. Изяснява се от постъпилите по делото писма от началника на ОПП СДВР, че процесният лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № **** е регистриран на Д. Т. и е със служебно прекратена по електронен път регистрация на 27.12.2022 г., на основание чл.

143, ал. 15 ЗДвП, поради неизпълнено от собственика правно задължение да пререгистрира превозното средство в двумесечен срок от придобиването му, считано от 25.10.2022 г.

Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че по еднопосочен начин са доказани фактът на твърдяното административно нарушение, времето, мястото и неговият механизъм, поради което не са налага провеждането на разпити на свидетели, имайки предвид липсата на подобно искане от жалбоподателя, както и обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2 НПК доказателствата и средствата за тяхното установяване на могат да имат предварително определена сила.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

3

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

Настоящото административнонаказателно производство е стартирало при предвидената в разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН специална хипотеза, след постановен отказ за образуване на наказателно производство с постановление на прокурор при СРП, което е изпратено на наказващия орган.

Именно поради тази причина в случая не следва да се съставя АУАН, съдържащ изискуемите от чл. 42 ЗАНН реквизити, а това автоматично води и до отпадане на задължението на съда да осъществи преценка, досежно спазването на останалите императивни изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 34, ал. 1, чл. 40, чл. 42 и чл. 43, ал. 5 ЗАНН. В контекста на изложеното, неприложим се явява и 6-месечният давностен срок за издаване на НП по чл.

34, ал. 3 ЗАНН, доколкото законодателят е обвързал неговия начален момент с датата на съставяне на АУАН, какъвто не следва да се изготвя.

При тези принципни уточнения, този съдебен състав намира, че оспореното НП е издадено от компетентно длъжностно лице, видно от изисканите писмени доказателства за назначаване, съответно оправомощаване на наказващия орган.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на НП – неговата форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. От прочита на санкционния акт е видно, че с изискуемата се от закона конкретика са посочени времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е намерило проявление в обективната 4 действителност, а с това правото на защита на привлеченото към отговорност лице е гарантирано в пълна степен. Наказващият орган е изложил факти за служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП, като в случая не е било необходимо да се фиксират причините за същата, доколкото достоверността на процесните обстоятелства, които поначало не са част от състава на възведеното „административно обвинение“, следва да бъде установена именно в рамките на настоящото производство.

Предвид изложеното, НП е съставено без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната му на формално основание, като релевираните в жалбата оплаквания в очертаната насока са изцяло несъстоятелни.

Административнонаказателната отговорност на въззивника Д. М. Т. е ангажирана на основание чл. 175, ал. 3 ЗДвП, като са му наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

По делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че от обективна страна на 17.06.2023 г., около 17:12 ч., в гр. София, по бул.

„Сливница“, с посока на движение от бул. „М. Луиза“ към бул. „Христо Ботев“, лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № ****, собственост на жалбоподателя Т. се намира в режим на управление, като превозното средство е било заснето с АТСС и е установено, че е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Така очертаната деятелност правилно е квалифицирана като административно нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, където е ситуирано правно задължение за водачите да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Управляваното МПС е със служебно прекратена по електронен път регистрация на 27.12.2024 г., на основание чл.

143, ал. 15 ЗДвП, поради неизпълненото от жалбоподателя Д. Т. правно задължение да пререгистрира превозното средство в двумесечен срок от придобиването му, считано от 25.10.2022 г., в който смисъл са и изискванията на чл. 18, т. 2 във вр. с чл. 18б, ал. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните 5 превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /обн. в ДВ бр. 31 от 14.04.2000 г., в сила от същата дата, приета от министъра на вътрешните работи/.

Независимо от констатацията за пълна обективна съставомерност, настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай липсват каквито и да било доказателства, досежно авторството на вмененото административно нарушение, имайки предвид, че органите на МВР не са извършили проверка към посочения времеви момент, а са установили същото посредством заснемането на автомобила с АТСС. Отразените в НП фактически положения, че водач на превозното средство е бил жалбоподателя Т. почиват на недопустими предположения, като в случая отговорността му не е била ангажирана при условията на чл. 188, ал. 1 ЗДвП в качеството на негов собственик. В тази връзка, ако този доказателствен дефицит условно бъде игнориран, то не е налице корелативно необходимата субективна страна на вмененото нарушение. От инкорпорирания по делото доказателствен материал се изяснява, че органите на ОПП СДВР са разпоредили служебна дерегистрация по електронен път на 27.12.2022 г., поради неизпълненото от собственика Д. Т. правно задължение да пререгистрира превозното средство в двумесечен срок от придобиването му, считано от 25.10.2022 г. По делото не са събрани доказателства Т. да е съзнавал факта, че е водач на МПС с прекратена регистрация, тъй като не е уведомен за същата, видно от изисканата справка от ОПП СДВР.

В аспекта на изложеното, този съдебен състав не споделя обективираната в оспореното НП словесна еквилибристика, касателно липсата на нормативно задължение за правоохранителните органи да уведомят собственика за служебната дерегистрация на превозното средство.

Предвиденият в чл. 143, ал. 15 от ЗДвП ред за прекратяване на регистрацията – чрез отбелязване в автоматизираната информационна система, не означава, че това отбелязване не е предшествано от издаването на ИАА – волеизявление, с което се преценява налице ли са предвидените в разпоредбата предпоставки, а именно – неизпълнение на задължението за регистриране на МПС в двумесечен срок. Съответният орган обективира волеизявлението си по констатиране на вече възникнал друг юридически факт /неизпълнение на задължението за пререгистрация в двумесечен срок/ чрез 6 отбелязването в автоматизираната информационна система – следователно, налице е акт по чл. 21, ал. 2 АПК , който подлежи на съдебно обжалване /в този смисъл вж. определение № 2785/01.03.2021 г. по адм. д. № 1828/2021 г. на ВАС, VІІ отд.; решение № 7391/22.07.2022 г. по адм. д. № 1295/2022 г на ВАС, VІІ отд., определение № 14092 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9510/2020 г., VІІ отд. и др./. Съобщаването на този ИАА не е изрично предвидено в чл. 143, ал. 15 ЗДвП, но според АПК индивидуалният административен акт не поражда действие преди да е доведен до знанието на адресата си, независимо от способа на съобщаването. Едва след това, а при липса на допуснато предварително изпълнение - и след влизането му в сила, собственикът е длъжен да съобрази поведението си с факта на дерегистрация, а ако продължи да управлява МПС ще изпълни състава на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, респективно ще са налице условията за ангажиране на отговорността му по чл. 175, ал. 3 ЗДвП /в този смисъл вж. решение № 4752 от 13.07.2023 г. по адм. д. № 4377/2023 г. по описа на АССГ, XXVI касационен състав, докладчик-съдия Ванина Колева, решение № 5553 от 11.09.2023 г. по адм. д. № 2820/2023 г. по описа на АССГ, X I касационен състав, докладчиксъдия Людмила Коева и др./. Нещо повече – макар и прието по различен повод, в Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по т.д. № 3/2022 г. по описа на ВКС и ВАС, докладчици-съдиите Павлина Найденова и Петя Колева ясно и недвусмислено се отбелязано, че е недопустимо законодателят да предвижда презумпция за знание относно прекратяването на регистрацията по служебен ред от органите МВР, отчитайки отсъствието на процедура и публичен регистър за проверка относно активната регистрация на което и да е превозно средство, достъпна за всеки гражданин, вкл. неговия собственик /в този смисъл вж. и решение № 171 от 8.01.2024 г. по адм. д. № 10448/2023 г. по описа на АССГ, XXVIII касационен състав, докладчик-съдия Вената Кабурова/.